В българската история образите на революционерите ни винаги са силно идеологизирани. За тях се говори и се пише като за свръхчовеци, лишени от човешки качества и слабости. В действителност обаче и те са хора като всички останали и нищо човешко не им е чуждо. В това число и влечението към противоположния пол.
ДО СЕТЕН ДЪХ: Апостола и жените, които носил в сърцето си! (СНИМКИ)
Потомката на Апостола Христина Богданова пред "Телеграф": Левски е имал ангелски глас!
Проф. Пламен Павлов разказва 15 истории за Апостола на свободата!
Като в „Шифърът на Леонардо“: Левски ползвал таен код в писмата си! (СНИМКА)
За майките на революционерите се пише, но любимите им като че ли винаги остават някак встрани от вниманието и на професионалните историци, и на обикновените българи. Като изключение тук може да се посочи съпругата на Ботев и то само благодарение на писмото, което той отправя до нея, преди да тръгне по пътя към безсмъртието. Любовният живот на останалите обаче е обвит в неизвестност и мистерия.
Васил Левски е българският национален герой, издигнат до степен на родния Спасител. През изминалите век и половина от неговата смърт историци, поети и писатели доста са се постарали да изчистят и шлифоват образа му така, че той да блести без прашинка върху него. Един от въпросите, на който и днес няма отговор и който се смята за еретичен и за отношението на Левски към жените. Имал ли е той любима? И ако да, коя е била тя? Според Захари Стоянов Левски бил толкова отдаден в делото на революцията, че нямал време да се занимава с жени. „Погледът му не е блуждаел по някоя белозабрадена карловчанка, а гърдите му не въздишали по незабравима изгора“. Колкото и да му се иска на Захари да представи Левски като истински Апостол, твърдението му е малко вероятно.
Още повече като се има предвид, че Васил Кунчев е бил с физика и с лице, способно да разтупти не едно моминско сърце. Все пак днес има някои предположения за жени, които са оставили следа в сърцето на младия Васил.
Герданче
По време на учителстването си в село Войнягово Васил Кунчев подарява мънистено герданче на красивата Йова. А след като даскалът напуска селото, девойката дълго време не се задомява. Това дава основание на местните да се съмняват, че тя е била влюбена във Васил и чувствата им са били взаимни. А герданчето е било символ на вричането и на годежа между тях. А когато в селото идва страшната вест за смъртта на Апостола, Йова носи траур цяла година от мъка по любимия.
Докато е в легията на Георги Раковски в Белград, Левски среща карловската монахиня Ана Бояджиева, която по-късно приема монашеското име Евгения. Левски подарява своето портретче на Ана, а тя пък му изплита топли ръкавици. А след като е опериран, Ана му превързва раната. По-късно, когато Евгения отново се връща в Карлово и постъпва в манастир, тя се среща още няколко пъти с Левски. За това, че между двамата е имало нещо повече от приятелство, говори и историкът професор Божидар Димитров: „Около Левски има жена, която споделя леглото му и тя е монахиня“. Това твърдение обаче се приема на нож от повечето ортодоксални историци, за които е кощунство дори да се помисли, че Апостола на българската свобода, сам той бивш монах, е могъл да завърже любовна и богохулна интимна връзка с монахиня. За сестра Евгения се пише, но като за вярна сподвижничка и ятачка на Левски, която го е приютявала в килията си, но само толкова. Самата монахиня има тежка съдба. След Освобождението тя живее и умира в крайна бедност, като в последната нощ на леглото до нея е намерена снимката на Левски.
И още една монахиня е замесена в легендите за изгорите в живота на Левски. Името й е Христина Тотева, учителка в килийното училище на сопотския девически манастир. В килията й имало вход към тайно скривалище, в което Дякона отсядал, когато минавал през Сопот. Самият Левски нарича Христина „леля“, но според съвременници „лелята“ всъщност била млада и много красива жена, която по начина, по който стрелкала с очи младия левент, очевидно не била никак безразлична към него.
Тодора Бакърджиева пренася сабята на Левски от Румъния, скрита в полите си.
Годеж
Легенди за годеж на Васил Левски с местна мома се носят и в село Свежен. Според легендата, когато дошъл в селото да основава революционен комитет, пред местните Левски се представил, че си търси булка. Такава му била намерена и името й било Гена Бонина. За да бъде спазена конспирацията, между двамата млади имало истински годеж. Малко по-късно обаче кандидат-женихът изведнъж изчезнал от селото, оставяйки своята годеница. Остава в тайна дали годежът е бил наистина само фиктивен или е и консумиран.
В революционната дейност на Апостола на свободата има и други жени като сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово, които го укривали в дома си. Тодора Бакърджиева от Казанлък пък била куриер на местната революционна организация и дори успяла да внесе от Румъния сабята на Левски, скривайки я в дългата си пола. Тук може да бъдат споменати имената и на: Неда Маджарова, дъщеря й Мария, Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Мария Ганева, Мария Сиркова, Величка Поплуканова – Хашнова. За всички тях днес се знае, че са били сподвижнички и верни на революционното дело на Левски. Но дали е било само това или някои от тях са успели да опознаят и по-отблизо и интимно Васил Левски?! Уви, историята мълчи.
Знаме
Не по-малко загадъчна и обвита в слухове и легенди е и историята за отношенията между Княза на Априлското въстание Георги Бенковски и Райна Попгеоргиева Футекова. Това, което официално се знае, е, че двамата се срещат за пръв път в присъствието и на други хора, когато Бенковски поръчва на Райкя (както е истинското име на момата) да извеза знамето на бъдещото въстание. Самата Райкя по-късно в спомените си не си позволява да сподели интимни подробности за отношенията между нея и Бенковски. Правоверните историци твърдят, че между двамата не е имало нищо по-интимно. Факт е обаче, че Райна е била очарована и омагьосана от Бенковски. И напълно е вероятно и той също да не е бил безразличен към нея. Не е доказано, но е напълно възможно между двамата да е имало и срещи на четири очи, в стаичката, където се шиело знамето. Но какво се е случило на тези срещи, това е тайна, която и двамата отнасят със себе си след смъртта си.
Райкя Попгеоргиева и Георги Бенковски, знаменоската и войводата, или Княгинята и Княза на Средногорското въстание
Писмо
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!“. Така започва своето известно писмо войводата Христо Ботев, отправяйки се с четата си с парахода „Радецки“ да помогне на въстаналия български народ. Дни по-късно, разочарован от същия този народ, войводата вече горчиво съжалява, че се е вързал на приказките на Стоян Заимов и останалите, които са го лъгали. Поетът революционер пада убит на 2 юни 1876 г., като спорът дали е убит от врагове или от своите четници днес буди все по-остра полемика. В личния си живот през 1874 г. в Букурещ 26-годишният Христо се запознава с търновката Венета Визирева, живееща при своя богат вуйчо митрополит Панрет Рашев. Между двамата млади пламва бурна любов. Ботев приема Венета въпреки това, че тя вече има един брак зад гърба си, от който има и син. През юли 1875 г. Венета и Христо сключват граждански брак, против който твърдо се обявява вуйчото митрополит. Той дори заплашва Венета, че ще я прогони завинаги от дома си, ако тя не зареже този „пунгашин“, който един ден ще увисне на бесилката. Но любовта все пак се оказва по-силна от заплахите. А на 13 април 1876 г., дни преди Ботев да се отправи към България, се ражда дъщеря му Иванка. След Освобождението на България съпругата на поета революционер живее бедно. През 1906 г. тя погребва дъщеря си, която умира нелепо след несполучлива операция. А самата Иванка Ботева умира през 1919 г., 43 години след своя съпруг.
Иван Георгиев
