„Васил Левски: най-добрият ни българин“ на проф. Пламен Павлов, издание на „Сиела“, събира 15 истории за Апостола на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. Тя засяга редица важни и някои спорни въпроси, свързани с него, включително рождената му дата; събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи. Най-важна тема в книгата обаче е огромната роля, която делата и идеите на Апостола имат за националноосвободителните борби на българския народ, за подготовката на Априлското въстание, а също и за продължилите и след Освобождението борби за национално обединение.
Като в „Шифърът на Леонардо“: Левски ползвал таен код в писмата си! (СНИМКА)
В многовековната история на България съществува истински пантеон от бележити личности: владетели и държавници, политически и духовни водачи, писатели, художници, военачалници, в по-ново време и учени, музиканти, спортисти… За българската нация обаче „личност номер 1“ категорично е творецът и водачът на националната революция Васил Левски (1840 – 1873) – човекът, който е олицетворение на волята за свобода и демокрация.
Натрупал опит в Първата и Втората българска легия, като знаменосец на прочутия войвода Панайот Хитов и в други актуални за времето си политически събития и процеси, Левски повежда българската национална революция по нов път – една наглед „христоматийна“ фраза, която обаче е самата истина! Подкрепян от верни съмишленици, Васил Дякона, както най-често е наричан от съвременниците си, организира конспиративна мрежа от комитети по „цяло Българско“. Нейната цел е възкресяването на „славната ни някога държава“ след векове на чуждо господство, тирания и неравноправие. Вътрешната революционна организация, изградена от Левски само за около две години, обединява всички социални слоеве на българското общество – …всяка класа, пол, занятие... според емоционалното, но вярно определение на Иван Вазов. На преден план са представителите на „средната класа“ и интелигенцията – предприемачи, търговци, земеделци, занаятчии, свещеници, лекари, учители... Именно комитетите на Левски, своеобразна нелегална „държава в държавата“, макар и след неговата гибел, подготвят Априлското въстание – онази „революция морална и с оръжие“, която поставя „Българския въпрос“ на вниманието на цивилизования свят и предизвиква Руско-турската освободителна война.
За нас, българите, Васил Левски е олицетворение на политическата и човешката свобода – така е още в неговото собствено време, така е и днес. При неговото залавяне от османските власти близкият му съратник Данаил Христов Попов възкликва, че българският народ губи… най-добрия ни българин…, както и… славния ни Българин… Неизвестен по име комитетски деец от Тракия заявява: Нямаме втори Левски на света! За Ботев увисналият на бесилото Апостол на свободата е… твой един син, Българийо! За Вазов нравственият подвиг на Левски е максимално близък до онзи на Спасителя, а бесилото му е… с кръста равно!
По уникален начин Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В монархическа Европа на XIX в. Левски се бори за „демократска република“, за справедливи и „свети закони“. В неговата мисъл са споени библейската мъдрост и убедеността в креативната сила на човека: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме… Левски заявява, че българският народ… се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Българският Апостол на свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички, докосвали се до неговия живот, дейност и идеи. Всяко българско поколение, всеки българин има „своя“ Левски – безспорно доказателство за универсалното звучене на Апостола като историческа личност, достойна да бъде много по-известна на цялото човечество.
В тази книга са събрани петнадесет студии и статии, посветени на различни аспекти от живота, делата и революционното наследство на Васил Левски.
Книгата „Васил Левски: най-добрият ни българин“ е предшествана от две други мои авторски книги по темата, първата от които е „Васил Левски – другото име на Свободата“ (2017 г.). В резултат на основна преработка и нова редакция, при това с включването на допълнителна информация, няколко години по-късно излезе „Алманах. Васил Левски – творец и стратег на революцията“ (2023 г.). Използвам случая да благодаря още веднъж на Ивета Кючукова и Красимир Александров, както и на Иван Христов и Андрей Арнаудов, благодарение на които тези книги видяха бял свят.
Разбира се, и на д-р Милен Врабевски, проф. Пламен Митев и други мои приятели и колеги, оказали ми съдействие при работата върху изключително отговорната, сложна, на практика необхватна тема за българския Апостол на свободата. По разбираеми причини настоящата книга притежава достатъчно сходства с опита ми, надявам се сравнително сполучлив, за представянето на биографията на Левски – не само хронологически, „линейно“, а от гледна точка на нашите виждания, както и с оглед на най-новите постижения на историческата наука.
Включените в книгата „Васил Левски: най-добрият ни българин“ студии и статии, преработени като отделни нейни глави, в своята конкретика надхвърлят биографичния разказ, който е основна цел на предишните две мои книги. В случая дължа благодарност за приятелската подкрепа на Захари Карабашлиев и издателство „Сиела“, които ме насърчиха да се заема с някои от конкретните измерения на явлението Васил Левски – петнадесет истории, които остават малко познати за широката публика, но допълват и разширяват знанията ни за Апостола и обществените проекции на неговата историческа мисия.
Няколко думи за метафорите, използвани от изследователите при характеризирането на Левски и неговите дела. Преди години проф. Дойно Дойнов написа книга с остроумното и провокативно заглавие „Левски: най-ясната загадка“ (2012 г.). Загадките и спорните въпроси около Апостола със сигурност не са малко и това е разбираемо предвид историческата дистанция, натрупаните пропуски и грешки, инерцията при повтарянето и преповтарянето на митовете около нашия най-обичан национален герой. Безспорно основната загадка обаче е в това, че все още някак си не сме в състояние да проумеем ясните послания на неговите идеи и дела. Делата на един смел и честен българин, решен да спечели за цял народ, но ако губи, да загуби само „мене си“…
Дискусионните въпроси, на някои от които се спираме в тази непретенциозна книга, не са един и два… Сред тях доскоро беше и проблемът с рождената година на Апостола. Както бе установено от д-р Григор Бойков и проф. Пламен Митев, Васил Левски е роден не през 1837 г., както се твърди повече от век, не и през 1846 или 1843 г., защото има и такива хипотези, а през лятото на 1840 г. Това е изяснено на основата на доскоро неизвестни автентични османо-турски данъчни документи. В тях категорично е записано, че през 1844 г. Иван Кунчев, бащата на Левски, е имал двама синове – Васил „на четири години“ и Христо „на два месеца…“
От древни времена един от оригиналните начини за представяне на великите личности е историко-литературният жанр на т.нар. сравнителни животописи (биографии), създаден от големия античен историк Плутарх (46 – 119). И днес на книжния пазар можем да открием такива творби, разглеждащи в паралел крале и императори, писатели и музиканти, диктатори от рода на Сталин и Хитлер и т.н. В нашия случай сме далеч от мисълта да представяме именно по такъв начин ярките личности на Георги Стойков Раковски (1821 – 1867) и Васил Левски (1840 – 1873), двамата най-емблематични водачи на българската национална революция. Още по-малко да поставяме елементарни въпроси от рода на кой е по-велик.
В обществените представи, формирани от историческата наука, школските учебници, художествената литература и особено от публицистиката при техните особености и лъкатушения, Раковски определено е губещ за сметка на Левски – ако не в чисто научен, със сигурност в обществен план.
Това не означава, че трябва да възприемем диаметрално противоположния подход – обективната оценка, по-скоро преоценка, на личността на Раковски и неговите дела, за да бъде постигната висота за сметка на Левски… Внимателният прочит на събитията и осмислянето на процесите в развитието на българската национална революция показват, че и двамата нейни най-изтъкнати водачи имат своята неповторима, ако използваме езика на църквата, неразделима и неоспорима историческа роля
