- Г-жо Богданова, може ли да разкажете онези истории, които показват какъв човек е бил Васил Левски?
- Запазените са не една и две истории благодарение на родствениците на Левски. Те всъщност позволяват да добием впечатление в какво семейство се ражда, живее и пораства той и какви са били отношенията и ценностите в него. Показват на какво са учели децата си Васил, сестра му Яна, която е моя прапрабаба, Христо, Петър и малката Марийка, която за съжаление умира много рано. Семейството е било много сплотено. Традиция е било да се хранят заедно, включително на обяд. Когато фамилията се е събирала и са приключвали с храната, мъжете са се отделяли да поговорят за злободневните теми, които са ги вълнували. Към тях са се присъединявали и момчетата, сред които и Васил като най-голямото. Те са слушали какво са си говорили възрастните и винаги са били питани какво мислят по един или друг въпрос. Това е един много показателен начин как са възпитавани да слушат, да чуват, но и да имат смелостта и куража да изразяват тази позиция. Пази се в спомена на рода ни колко впечатлителен, буен и палав е бил като дете Васил. Обичал е да играе със своите приятели из горите и полята край Карлово, да се катерят по дърветата и да се боричкат. В същото време е бил и в помощ на семейството си. Бил е само на около 8- годишна възраст, когато баща му започва да се разболява и той е трябвало да стане опора на майка си в по-мъжките задачи и го правил с радост.
Проф. Пламен Павлов разказва 15 истории за Апостола на свободата!
Като в „Шифърът на Леонардо“: Левски ползвал таен код в писмата си! (СНИМКА)
- Какъв ученик е бил Левски?
- Проявявал е особен интерес към учението. Неговата братовчедка в спомените си разказва, че когато наближавало да тръгне на училище, дни наред „горял като в треска“ и се хвалил на всичките си приятели, че майка му и баща му го завели на пазара да му купят нови дрехи и потури, защото ходенето на училище за него е празник. Отдава се на ученето. Неговият учител много разчитал на него, защото в онези години класовете били смесени и помагал много на своите съученици, които са се затруднявали при усвояването на материала. Проявявал е и непримиримост още от тази крехка възраст. Има забавни, но показателни истории от периода, в който неговият даскал карал учениците си да водят магарето му на водопой, но не им разрешавал да го яздят. Тогава порядките в българското училище са били доста по-различни от тези, които познаваме днес. Когато дошъл редът на Васил да пои магарето, той не можел да разбере каква е причината за забраната за яздене и не я спазил. Негов съученик го вижда и го издава.
- Какво става след това?
- Даскалът го привиква и го пита: „Язди ли магарето, Василе?“. Понеже е научен от родителите си на изключителна честност, признава, че го е яздил. Това дава основание на учителя да го напердаши с пръчка, което Васил не приема. И какво прави? Решава да се разбунтува, като спира да ходи на училище. Първоначално даскалът мисли, че може да се е разболял и затова да не идва. Накрая отива да провери какво се случва, вика го при себе си и го пита: „Ти защо не идваш на училище?“, а той му отвръща: „Защото ядох бой без особена вина“. Тази непримиримост към неправдите и безсмислените ограничения се проявява от дете. Всъщност на това го учат родителите му, които са изключително горди и достойни хора, които въпреки рисковете за българското население по онова време са проявявали доста смелост и кураж. От този период е и споменът за това как с майка му са нападнати от заптиета, без да са направили абсолютно нищо. Така след тази унизителна случка застава пред майка си и казва: „Мале, аз един ден ще отмъстя за това“. Това са едни от многото показателни щрихи за това какъв човек расте.
- Кога Левски започва да оформя революционните си виждания?
- Много важен период в живота му е този след смъртта на баща му, когато семейството много обеднява. Майка му го поверява на грижите на един от братята си с обещанието, че след като Васил му е помощник, един ден ще бъде изпратен да учи. Това е била и мечтата на Левски да учи „голямата наука“ в Русия. Нещо, което вуйчо му така и не изпълнява. Но в този период, в който първоначално му е помощник и обикалят на една много голяма територия в Пловдивско и Старозагорско, за да събират такси за църквата, вижда истинското страдание, болка и проблеми на българите от тези години. Карлово е било будно градче, там е имало относителни свободи, нещо, което не е било валидно за по-голямата част от българските земи. Тогава всъщност започва да заформя у себе си една решимост, че трябва да направи нещо и това придобива плътност, когато стига в Стара Загора, където учи за свещеник. Там попада на трудовете на Гарибалди, от които е много впечатлен. Чете и трудовете на Раковски.
В разговор с близките си казва, че за него вече е късно за голямата наука и дори вуйчо му да пожелае да го прати в Русия, той няма да се съгласи, защото по нашите земи има един друг учител, който разпространява едно знание за свобода и правда. Това бил Раковски. Той вече е стар и Левски искал да бъде негов помощник. Тогава трябва да е бил на около 18-19-годишна възраст. Всъщност така тръгва пътят му към Първата българска легия. С много перипетии успява да се придвижи дотам. И там успява да се открои. Със същата страст, с която преди това изучава четенето и писането, после духовното знание, след това изучава и военната наука. Много може да се говори за този период, преди да се превърне в нашия национален герой.
- Васил Левски ни оставя много завети. Кой е най-актуален днес, а не го спазваме?
- Ако гледаме от позицията на управляващите държавата, той е казал: „Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва“. Той е направил избора да се откаже от живота си и от това да създаде свое семейство. А то за него е било ценност и наистина е обичал много децата. Не е виждал близките в последните 9 години от живота си. Той се отказва от всичко светско и духовно в името на голямата цел. И ако се замислим, той не е имал с какво да ходи по официалните пътища, не е имал с какво да се придвижва и през повечето време е бил сам в изключителни лишения и трудности. Каква мотивация, каква неустрашимост и воля трябва да имаш, за да се случи това, което той е направил? От него можем да се учим как правим избора в името на нещо по-голямо, в което вярваме, че има смисъл.
Сестрата на Левски Яна
- Във вашия дом пазите част от косите на Левски като семейна реликва. Помните ли момента, в който за пръв път ги видяхте?
- О, спомням си го, да! Била съм съвсем мъничка, всяка година на рождената дата на Левски дядо Андрей изнасяше една кутийка, в която държеше косите му, но не ни позволяваше да ги пипаме. Имам спомен колко вълнуващо беше това, макар че не разбирах тогава какво се случва и не знаех какво е значението, но си спомням вълнението, което изпитвах, когато ни ги показваше.
Дядо Андрей пазеше тези коси, но не само тях, а и спомена от баба си Яна, сестрата на Левски. Той ми е разказвал нейната любима история. Васил бил на 4-5 години и играел в двора един ден, докато тя метяла. След време започнал да я пита дали знае какъв ще стана, като порасне , но тя не му обръщала внимание, улисана в работата. В един момент, впечатлена от настоятелността му, започнала да изброява възможности: поп, занаятчия, даскал, но отговорът все бил отрицателен. Тогава тя заинтригувано го попитала: „Добре, а какъв ще станеш тогава?“. Васил се спрял пред нея, погледнал я със сериозното си лице и с красивите си сини очи й казал: „Един бог знае и аз“.
- Как се запазват косите на Дякона?
- На Великден 1864 година Левски отрязва дяконовските си коси, което бележи началото на отдадеността му на свободата на България. Дава ги на майка си с думите да ги прибере в сандъка си и да ги извади един ден, когато разбере, че е загинал. Тогава да ги опее и погребе вместо него. Когато новината за смъртта му стига до Карлово, никой не смее да й каже, че синът й е загинал. Те обаче са имали много силна връзка и като че ли е усещала. Един ден отива в църквата и попитала свещеника дали има новини от София. Тогава той й отвръща: „Аз не мога да те лъжа в божия храм. Синът ти Василий не е жив още от заранта на 6 февруари“. Тогава тя не казва нищо. Прибира се и мълчи няколко дни. След това се връща с тях, за да бъдат опяни, но сърце не й дава да ги погребе. След това Яна пази косите на брат си. Те са при нея до 1907 година. Тогавашните родственици решават, че косите принадлежат на цяла България. По-голямата част от тях са във Военноисторическия музей. Друга част са в параклисчето, което се намира в Националния музей „Васил Левски“. Това е родната му къща в Карлово. Баба Яна отделя по едно кичурче на своите деца и това са най-ценните реликви, които пазим в домовете си.
- В едно писмо Христо Ботев пише за Левски: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел“. Обичал ли е да пее?
- Да, много е обичал да пее. Благодарение на социалното си положение Раковски е имал достъп до княжеския дворец в Белград. Веднъж станало дума в разговор между княза и Раковски, че има един приятел с ангелски глас и това е повод Левски да бъде поканен в двореца на соаре. В един момент е поканен да изпълни песен и той го прави. Княгинята била впечатлена какъв глас има и го попитала коя консерватория е завършил. Панайот Хитов също в спомените си казва: „Той беше човек неустрашим, не пиеше, не пушеше. Имаше две страсти - едната беше свободата на скъпоценното му отечество, а другата - народната песен, на която бе истински майстор“. Наследил е от майка си този хубав глас, тази страст към песента и песента като разтуха, подкрепа и като източник на сила. Умеел е да пее, увличал е с пеенето си и е обичал да го прави.
- Има ли някакви митове около личността му, които искате да развенчаете? През последните години излязоха и много нови данни за него от Османските архиви.
- Точно така. Един от митовете, които мен ме натъжават, е, че едва ли не, че никой не е направил усилие Левски да бъде спасен след залавянето му, което не е вярно. Правени са няколко опита, но просто Османската империя е била много силна, с много мощен полицейски и военен апарат. Много добре са знаели кого търсят и са правили всичко възможно да го заловят. Огромен отряд е участвал в залавянето му. Към този момент самата революционна мрежа е доста поразклатена след арестите при Арабаконашкия обир. Има легенди, че баба Гина, майката на Левски, е направила опити да се самоубие, което е дълбоко невярно. Тази майка минала през толкова изпитания и до последно е запазила човешкото си сърце. Тя всъщност си отива в първите дни на свободата от болно сърце и то в дома си и под грижите на дъщеря си Яна.
Това е тя:
- Работи като психотерапевт
- Има бакалавърска степен по журналистика и масова комуникация от Американския университет в Благоевград
- Завършва магистратура по психология и психопатология на развитието във Варненския свободен университет
- Има две деца
Милена Димитрова
