О граничаването с един учебник по предмет не би бил добър подход, но трябва да се балансира по отношение на одобряваните учебници. Това заяви министърът на образованието проф. Галин Цоков по БНТ. По думите му учителите трябва да имат по-голяма автономност да изберат съответния учебник.
Предложение децата да учат по единни учебници по български език и литература, история и география, а не по различни, бе направено през март от президента Румен Радев на образователен форум. а мотивът - постигането на общ мироглед и национално обединение, а не да бъдат бизнес или средство за прокарване на определено влияние. Още тогава обаче идеята получи отпор от учени, а от СБУ коментираха, че по-скоро би било добре да бъде намален броят им до два по учебен предмет.
Образователният министър очаква, че в даден момент учебниците дори може да се окажат незадължителни заради развитието на дигиталните платформи в образованието.
Той даде пример с платформата "Дигитална раница", която предполага, че в нея може да се качи учебно съдържание от всички учебници, а учителите да я използват съобразно своя стил на преподаване и нивото на развитие на учениците.
"Амбицията през следващите години е тази платформа да се разшири и в нея да влезе учебно съдържание, което е изготвено от самите учители. Това вече ще е нова роля за учителя - той да бъде не само транслатор на знания, но и създател на учебно съдържание, което е съобразено с неговия стил и неговите ученици", коментира министърът.
Учебните програми са отворени за обществено обсъждане.
"Това е един труд на екипи в продължение на 2 години. Един от нашите принципи е приемственост в политиките и това, което се е случило преди. Ние отворихме учебните програми за обсъждане на базата на мнението на експертите от 2022 г. Там са предвидени облекчения от гледна точка на отпадане на теми и фактологичен материал", заяви Цоков.
Според министъра амбицията е промените в учебните прогрaми да доведат до намаляване на фактологическата сложност.
Цоков каза още, че когато се въведат индикатори за качество на всеки учител и училище, ще може да се определи приноса за личностното развитие на всеки ученик. Това е свързано с промени в училищното и предучилищното образование, за да бъде приета наредбата. Възможно е бюджетът на училището да бъде обвързан с качеството на образованието.
Втора дата за националното външно оценяване след седми клас ще бъде насрочвана само при доказани случаи на невъзможност на ученик да се яви на първата такава. Според образователният министър тези промени в нормативната база ще бъдат готови до няколко дни и предстои да бъдат подложени на обществено обсъждане.
Относно възнагражденията в университетите, министърът коментира, че екипът му е предвидил 16 милиона лева за допълнително заплащане. По думите му те са свързани с увеличаване на минималната работна заплата на длъжността асистент. "В момента тя е може би около 1550 лева, идеята е с тези 16 милиона да стане минимум 1750 лева. Тоест, да е с 50 лева по-висока от минималната учителска заплата", каза проф. Цоков. Той каза, че темата за възнагражденията се обсъжда и в момента със синдикатите.
