К аменен паметник на дядо Добри ще ваят деца от каменоделското училище в село Кунино. Те ще го направят безвъзмездно, като суровината ще бъде закупена. Учениците имат готовност да започнат работа по скулптурата още днес, но заради бюрократични неуредици националната инициатива "Монумент дядо Добри - първият паметник на Доброто в България" на „Сдружение Азбукари“ не може да се реализира. В истински препъникамък се превърна намирането на място в София за светеца от Байлово, който приживе събираше пари и ги даряваше на църкви и манастири. За трънливия път ни разказаха председателят на организацията Цвета Кирилова и главният координатор Яна Трендафилова.
Пътят
„6 години продължава сагата“, каза пред „Телеграф“ председателят на организацията Цвета Кирилова. Тя разказа, че с темата е запозната както Църквата, така и патриарх Неофит. Първоначално паметникът трябвало да бъде поставен пред „Св. Алексанъдр Невски“, но заради предстоящия ремонт тогава им предложили той да бъде пред църквата „Св. Седмочисленици“. Планът се провалил и те започнали да действат по това хората да могат да отдават уважение на дядо Добри в парк „Гео Милев“. Всичко вървяло обещаващо и аха да се случат нещата, когато кметът на район „Слатина“ Георги Илиев решава да направи обществено обсъждане, от което няма нито протокол, нито запис, но на базата на него Илиев отказва да предостави място, независимо че в парка има предостатъчно място, разказа Кирилова. Сега организаторите отново са изправени пред това да търсят ново място, но имат надежда, защото от Столичната община са отправили покана отново да представят идеята си пред тях.
Наследство
В Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино се пази изработеният модел на паметника. От думите на Кирилова стана ясно, че във времето са направени два модела, защото първият вариант не е бил одобрен, но вторият е получил подкрепа. На него дядо Добри е седнал на столче. „Паметникът е изключително скромен, какъвто беше той приживе“, каза Яна Трендафилова от сдружението.
Иван Симеонов, който като ученик в гимназията стана известен покрай тази идея, каза, че би го изработил, но само ако му бъде възложен като поръчка. Младият каменоделец обясни пред „Телеграф“, че изработката ще му отнеме между 2 и 5 месеца и затова няма как да го направи благотворително. 23-годишният мъж днес има собствен бизнес и коментира, че най-подходящият материал за изработката на паметника е врачански варовик, който според него е добър като цвят, а и във Враца, където Симеонов живее, има кариери, откъдето може да се вземе материалът. „Камъкът е много благоприятен за скулптура. Най-добре се доближава и до цвета на кожата, светъл и приятен материал е“, коментира той.
Владимир Христовски
