Е два 3302 ученици от общо 36 879 места в професионалното образование ще бъдат приети в дуална форма през учебната 2026/2027 година, което означава, че само около 9% от бъдещите професионалисти ще съчетават обучението в училище с практика в реална работна среда.
Такива са данните в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) и в този контекст е хубава да се напомни, че дуалното обучение беше въведено в България преди близо десетилетие с амбицията да доближи професионалното образование до успешните модели в Германия, Австрия и Швейцария. Идеята е проста – учениците да не учат професията само от учебниците, а да прекарват част от времето си в предприятия, където под ръководството на наставници придобиват реални практически умения. Така работодателите получават възможност сами да подготвят бъдещите си кадри, а младите хора завършват с професионален опит и по-добри шансове за работа.
Бавно
Десет години по-късно обаче развитието на системата остава по-бавно от очакваното. Делът на учениците в дуална форма расте с минимални темпове и остава далеч от нивата в развитите европейски икономики.
Докато в България обучението чрез работа все още е по-скоро изключение, в Германия, Швейцария и Италия то е гръбнакът на професионалното образование и обхваща над две трети от учениците. Испания също направи сериозна крачка напред. След реформа, започнала през 2022 г., страната въведе дуалния принцип във всички програми на професионалното образование, така че практически всеки ученик вече преминава както през обучение в училище, така и през практика в предприятие.
Според експертите проблемът в България не е само, че малко ученици се включват в дуалната система. Практическото обучение започва едва в 11-и клас и продължава само две години. Причината е, че законодателството третира работата на учениците като трудово правоотношение и не позволява включване в обучение чрез работа преди навършване на 16 години. В редица европейски държави обаче практическата подготовка започва по-рано и продължава три, а понякога и четири години.
Удовлетвореност
Международни изследвания показват, че именно по-дългият престой в реална работна среда повишава професионалните умения на учениците и удовлетвореността на работодателите.
Данните за новия прием показват, че дуалното обучение остава концентрирано основно в техническите специалности. Най-много ученици ще се обучават чрез работа в направления като електроснабдяване и електрообзавеждане, автоматизирани системи в машиностроенето, автомобилна техника, хибридни и електрически превозни средства, готварство и ресторантьорство. Въпреки това дори в тези професии делът на дуалното обучение често остава сравнително нисък. Анализът на ИПИ отчита и сериозни различия между отделните области. Най-висок дял на учениците в дуална форма има в Русе – близо 42%, следвана от Габрово, Ловеч, Видин и София област. Общото между тези региони е силното индустриално присъствие и активното участие на работодателите в професионалното образование.
Липса
Любопитен извод е, че в редица професии, при които практическата подготовка изглежда естествена, изобщо няма дуално обучение. Сред тях са специалности, които подготвят помощник-учители, здравни асистенти, парамедици и оперативни счетоводители. Същевременно и в сектора на информационните технологии (ИТ) участието остава минимално въпреки големия интерес към специалности като разработка на софтуер и компютърни системи.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ: В Пловдив ще учат за ВиК монтажници
Според ИПИ системата може да бъде разширена сравнително бързо с няколко промени. Сред предложенията са намаляване на административните изисквания към работодателите, по-гъвкаво организиране на дуалните паралелки и възможност учениците по-лесно да преминават между дневната и дуалната форма на обучение. В дългосрочен план се обсъжда и намаляване на минималната възраст за включване в обучение чрез работа от 16 на 15 години, както и започване на подготвителни дейности още в 10-и клас. Засега обаче МОН не предвижда промени в минималната възраст за включване в дуално обучение. Приоритетът е първо да се разшири обхватът на системата, да се привлекат повече фирми и да се подобри качеството на обучението, преди да се пристъпи към по-сериозни законодателни промени. Именно това остава едно от основните различия между визията на МОН и препоръките на икономическите експерти, които настояват за по-бързо разширяване и удължаване на обучението чрез работа.
Държавата продължава да инвестира в развитието на системата, като по програмата „Образование“ са предвидени над над 43 млн. евро европейско и национално финансиране за разширяване на дуалното обучение, подготовка на наставници, пробни стажове и привличане на повече ученици към професионалното образование.
Според експертите именно обучението чрез работа е най-прекият начин професионалното образование да се обвърже с нуждите на бизнеса. При сегашния модел голяма част от учениците се подготвят по специалности, за които търсенето на пазара на труда е ограничено, докато работодателите продължават да изпитват недостиг на квалифицирани кадри. Разширяването на дуалното обучение се разглежда като една от най-важните стъпки за преодоляване на този проблем и за по-доброто развитие на човешкия капитал в България.
МОН: Дуалното обучение става приоритет до 2030 г.
Въпреки че делът на учениците в дуална форма остава нисък, Министерството на образованието и науката (МОН) не смята да се отказва от модела. Напротив – ведомството определя обучението чрез работа като един от основните инструменти за модернизиране на професионалното образование и за справяне с хроничния недостиг на квалифицирани кадри. Още през 2023 г. МОН прие стратегическа визия за развитието на дуалното обучение до 2030 г., която предвижда по-активно участие на работодателите в подготовката на бъдещите специалисти, модернизиране на учебните програми, по-гъвкави професии и по-тясно обвързване на образованието с реалните потребности на икономиката.
Следващата голяма стъпка е програмата „Домино 2“, която стартира през 2025 г. с финансиране по Втория швейцарски принос и ще се изпълнява до 2029 г. Бюджетът ѝ е над 5,8 млн. швейцарски франка, а целта е да надгради първия проект „Домино“, поставил основите на дуалното обучение у нас.
Програмата трябва да убеди повече училища, работодатели и ученици да се включат в системата. Освен увеличаване на броя на дуалните паралелки МОН залага и на изграждането на регионални партньорства между професионалните гимназии и бизнеса, създаване на местни клъстери, обучение на наставници в предприятията и въвеждане на общи стандарти за качество на практическата подготовка. Предвидени са и кампании за популяризиране на професионалното образование сред учениците и техните родители.
Министерството подготвя и по-мащабна реформа в професионалното образование. Идеята е да се намали броят на тясно специализираните професии и те да бъдат заменени с по-широки професионални направления, които да дават по-голяма гъвкавост на завършилите и да отговарят по-добре на динамично променящия се пазар на труда. Наред с това във всички професии ще бъде засилено обучението по дигитални умения, работа с нови технологии и „зелени“ компетентности.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Людмил Христов
