60 души са станали жертва на трафик на хора от началото на годината, като 17 от пострадалите са непълнолетни и малолетни. Това показва справка на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), поискана от „Телеграф“. За сравнение броят на идентифицираните жертви през цялата минала година е 89.
Тук става въпрос както за българи, станали жертва на трафик в чужбина, така и за чужденци, които са трафикирани от трети страни у нас, поясняват от НКБТХ.
Тенденции
От началото на годината 23 са пострадалите лица от трафик на хора с цел сексуална експлоатация, като 6 от тях са непълнолетни и 23 са пострадалите от трафик с цел принудителен труд. Останалите сигнали са свързани с принуда към просия или извършване на престъпления. „Тенденцията е тревожна, тъй като заради социалните мрежи и инструментите на интернет, които не спират да се развиват, именно непълнолетните и малолетните остават като по- уязвима група. Те лесно могат да станат жертва на трафик, особено ако не са добре запознати с опасностите, които интернет крие. Той сам по себе си не е страшен, както и социалните мрежи, но трафикантите стават все по-изобретателни“, обясни Ваня Георгиева, експерт в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора. По думите й все повече трудовата експлоатация се изравнява със сексуалната. „Това в никакъв случай не означава, че жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация намаляват, но все повече се увеличават случаите на трафик с цел трудова експлоатация и принудителна престъпност“, допълва Георгиева.
Какво да правим
Жертва на трафик на хора с цел труд стават предимно хора от по-бедните райони на страната. Те трябва да проверят доколко е достоверна информацията в дадена обява, особено ако става въпрос за заминаване в друга държава. Обикновено се обещава едно нереалистично заплащане, безплатна квартира или покритие на транспорт. Изобщо всичко звучи прекалено хубаво, но се изисква човек да замине незабавно. „Ако ви притискат да вземете решение веднага и да не задавате много въпроси, трябва да ви светне червена лампа“, препоръчва Георгиева. По думите й ако не се реагира навреме, обикновено когато човек пристигне на мястото, се оказва, че няма договор, заплата не се изплаща, работодателят задържа документите за самоличност на работника, свободата на придвижване е ограничена и пр. Ако бъдещият работодател отказва личен контакт или достатъчно информация, при всички положения това е сигнал за нередност. Наличието на писмен договор на разбираем език е абсолютно задължително. Няма промяна в страните дестинации, където нашенците най-често попадат в трафик - Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Великобритания, Франция.
Що се отнася до трафика с цел сексуална експлоатация тук все по-често виждаме психологическа зависимост на жертвите, емоционална привързаност или икономическа зависимост. Основен остава методът lover boy или любовникът, при който трафикантът първо печели доверието на жертвата, прави така, че тя да се влюби в него, в немалко случаи дори се стига до брак. Тоест все по-рядко трафикът на хора започва с насилие, обикновено започва с доверие, с манипулация. После доверието се превръща в контрол, изолация и страх.
„Основната промяна в последните две години е, че България от страна източник на жертви на трафик започна да се превръща в страна дестинация за жертви на трафик“, категорична е Георгиева.
Само 34 осъдени и санкционирани
За миналата година 34 са осъдените и санкционирани лица за трафик на хора с влязъл в сила съдебен акт, обявиха от НКБТХ, базирайки се на данни на ВКП. За 2025 г. има 203 наблюдавани досъдебни производства за трафик на хора. Новообразуваните дела за периода са 39, приключените са 104. Наказателният кодекс предвижда от 2 до 8 години затвор за трафик на хора. При по-тежките случаи наказанието може да стигне и до 10 години килия и глоба до 10 000 евро.
Ръст на пострадалите чужденци у нас
Все повече са случаите жертви на трафик, които не са граждани на Европейския съюз, които остават и неформално идентифицирани. За миналата година НКБТХ е идентифицирала 34 граждани на трети страни, които са станали жертва на трафик с цел трудова експлоатация. Предходната година случаите са били 11. Засегнатите са от Туркменистан, Филипините, Кения, Нигерия, Израел и Индонезия. „Тук е важно да отбележим, че трудовите мигранти все по-често стават уязвими, било то заради ограничен достъп до информация, езикови бариери, липса на ефективни механизми за защита. От друга страна, за да отговорят на засилващото се търсене на работна ръка, някои работодатели прибягват до практики, които често могат да увеличат риска от експлоатация. Например забавяне или неизплащане на възнаграждение, прекратяване на договори по дисциплинарни причини при търсене на защита, ограничаване на свободното движение или достъпа до медицинска помощ“, обясни Георгиева. По думите й все повече се установява използването на непрозрачни форми на наемане като фиктивни посредници например, командироване чрез подизпълнители или регистрирани в други държави фирми, както и използване на онлайн платформи, които са извън националната ни юрисдикция.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
