Т онове злато лежат в района на българската база „Св. Климент Охридски“ в Антарктида. Участниците в поредната 32-а наша антарктическа експедиция ще продължат проучванията. Засега обаче докато изтече мораториумът до 2045 г., добивът на полезни изкопаеми на Ледения континент е забранен, каза за „Телеграф“ ръководителят на полярната ни програма проф. Христо Пимпирев.
Вече втора година в нашата мисия участва и българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
Отплаване
След броени дни – на 8 ноември, той ще отплава след тържествена церемония от пристанище Варна, натоварен до краен предел с огромно количество строителни материали и хранителни припаси. На борда му вече са качени около 80 тона метални конструкции и специални панели, с които ще бъде продължено строителството на новата лаборатория на остров Ливингстън. При предишната експедиция бяла положени фундаментите на постройката, сега тя трябва да бъде довършена в груб строеж и практически да бъде затворена, посочи проф. Пимпирев. Ако това не се случи, рискуваме силните ветрове и виелици през тамошния зимен сезон, който е по време на тукашното лято, да я отнесат. Лабораторията ще ни постави на картата на Антарктида редом с най-големите държави с бази в района и ще позволи да се развиват научни изследвания в партньорство и с чужди участници. Финансирането е в пъти по-скромно в сравнение с други държави, осигурява се по националната програма за полярни изследвания и поне до вчера не всички средства бяха постъпили. Новата лаборатория е така проектирана, че да прекрачим с нея и в следващия 22-ри век, каза проф. Христо Пимпирев.
Екипаж
Корабът ни ще потегли от България само с екипаж от професионални военни моряци начело с капитан втори ранг Николай Данаилов. Той ще мине Босфора и Дарданелите и ще спре за кратко в испанското пристанище Картахена. Там ще зареди гориво и храна и ще се отправи на дълго плаване през Атлантика чак до Аржентина. Ще има още една спирка на пристанището в Мар дел Плата и после в Ушуая. Там на борда ще се качи първата група български полярници – основно строители, но и учени. Корабът ще ги отведе направо на българската база на остров Ливингстън. Очаква се това да се случи преди Коледа. Базата ще бъде раззимена и ще започне строителството на научната лаборатория. Пътят с кораба до Антарктида в едната посока отнема 45-50 дни.
Този сезон към нашата база на три етапа ще пътуват общо 40 българи. Ще се работи по 10 научни проекта в различни области. Освен продължаване на проучванията за залежи от злато и други ценни метали ще вървят и геоложки, ихтиоложки, океаноложки и др. изследвания.
Проекти
Ще има голямо изпитание на остров Смит. Това е непристъпен остров, най-високият в района на Южношетландския архипелаг, и българи ще се опитат да го изкачат за първи път. Заради това в състава на експедицията са включени двама от най-известните наши алпинисти - покорители на Еверест - Кирил Досков и Дойчин Боянов. Изследванията там могат да донесат изненадващи данни за произхода на Антарктида, посочи още проф. Пимпирев.
Ще се работи и по проекта "Звуците на Антарктида" за записване на естествените звуци на континента и вплитането им в авторски композиции.
Карат ледена риба чак до Пловдив
Една от задачите на 32-рата ни експедиция до Антарктида е да се опита да докара в България живи обитатели от ледените води на Южния океан. При предишната мисия това не можа да стане, тъй като уловените екземпляри, които тръгнаха с нашия кораб в специален аквариум, не успяха да издържат преминаването през екватора и умряха. Сега целта е да бъдат уловени нототения (т. нар. антарктическа треска) и ледена риба, които да стигнат чак до Природонаучния музей в Пловдив, където има подготвени специални условия за тях. Нототенията прилича на голямо попче, а ледената риба е уникална с това, че поради ниските температури на морската вода – около 0 градуса – кръвта й не е червена, а бяла. Така музеят в Пловдив, ако всичко върви нормално, ще стане първият в света, далече от морето, представящ такива живи обитатели на полярните води.
Пламен Енчев
