Е два 53 акта за претоварени камиони са написали инспекторите от ДАИ от началото на годината при над 20 000 проверки.
По данни на инспекцията, която официално се нарича Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, за 2025 г. са съставени 207 акта за установяване на административно нарушение срещу водачи, които извършват товарни превози с надвишена допустимата маса и натоварване на ос. През 2024 г. пък актовете са били 258. Цифрите идват на фона на милиони товарни курсове с камиони годишно и публичната тайна, че те масово се претоварват. Това увеличава риска от катастрофи, тъй като влошава управляемостта на камиона, удължава спирачния път и износва спирачки и гуми. Отделно претоварването води до по-интензивно износване и влошаване качеството на настилките по шосета и магистрали.
Браншове
Според запознати от сектора най-сериозно се претоварват камионите в браншовете зърнена промишленост, дърводобив и каменодобив, като в тях процентът на претоварените МПС гони 100. В същото време държавата не разполага с достатъчно кантари и инспектори, за да спре това, като едва 124 служители на ДАИ се борят с проблема. Реално на пътя обаче са по-малко, тъй като много от тях се занимават с документални проверки по фирмите. Отделно сред даиджии, шофьори и превозвачи битува и убеждението за затваряне на очите на инспекторите, свързано с даване и приемане на подкупи. Основания в тази посока даде скандалният случай от есента на 2024 г., когато даиджии опитаха да изнудват за подкупи шофьорите на камионите, пренасящи реквизит и оборудване за концерта на британската звезда Роби Уилямс в София. Тогава те споделиха, че претоварване е било сред нарушенията, които инспекторите уж били установили.
Виновници
По това нарушение международните тирове, които най-често са на фокуса на обществения гняв, не са замесени. Причината е, че заради преминаването на ГКПП с Турция и Сърбия те рядко си позволяват да надвишават максимално допустимата маса. Не така обаче стоят нещата с всички самосвали, зърновози, гондоли и др., които пренасят делими или насипни товари. Така зърновозите масово едва кретат между нивите из страната и пристанищата в Балчик, Варна и Бургас. Рекорд за претоварване е бил регистриран именно по маршрут за пристанището в Бургас, като камион се е движел с над 22 тона над нормата от 40 тона за 5-осен камион. Претоварването е масова практика и при каменните кариери, транспорта на инертни материали като чакъл и пясък, както и при дърводобивните фирми.
Рискове
„Претоварването е сред нарушенията, които могат да се регистрират и от лаик. Видите ли камион, чийто насипен товар физически се вижда от позицията на изправен пешеходец, то той със сигурност е претоварен. А това масово се наблюдава при зърновози и камиони с пясък и чакъл. Всичко това е опасно, защото спирачките на претоварения камион не могат да го удържат, когато се налага да спре рязко. Преди години в Айтос именно така загинаха две деца“, припомни Красимир Пъргов от сдружение „Автотехнически експерти по пътна безопасност“. Според него причина за малкото актове е това, че на пътя рядко се ползва кантар, а голяма част от санкциите се налагат само ако се установи документално удостоверено претоварване. „Проблем е и това, че въпреки въведената в закона възможност за принудителна административна мярка за спиране на камиона от движение, докато не бъде приведен в законовата рамка, т.е. да дойде друг камион, който да вземе част от товара, това рядко се прилага в реалността“, обясни Пъргов. Така дори и санкциониран водачът продължава курса си с целия риск за безопасността на движението.
АПИ събира такси, но не глобява
Достатъчно кантари, и то дори автоматични, има в тол управлението към Агенция „Пътна инфраструктура“, и всеки ден те отчитат стотици нарушения. Санкцията за тях обаче е под формата на компенсационна такса за това, че камионът уврежда пътната настилка. В такива случаи собствениците на камионите заплащат по 600 евро такса. Информацията за нарушението обаче не се изпраща на ДАИ за съставяне на акт, а камионите продължават по пътя си до крайната дестинация. „От години е ясно, че системният контрол у нас, при който институции контролират институции, просто не сработва. Трябва извънсистемен – гражданското общество да ги контролира. В случая е задължително данните от кантарите на АПИ да бъдат публични в интернет, и обществото в реално време да вижда колко нарушения на ден се регистрират и за какви тонове става дума“, коментира за „Телеграф“ Богдан Милчев, бивш шеф на КАТ-София и председател на Института по пътна безопасност.
Никой не ги тегли в градовете
Изключително голяма е опасността от претоварените камиони и в градовете. Там реално върху камионите не се упражнява почти никакъв контрол, тъй като инспекторите на ДАИ и АПИ се съсредоточават основно по главните извънградски пътища. По закон общините като собственици на уличната мрежа в населените места имат право да ги контролират. Те обаче не не разполагат с кантари и специализирани кадри, компетентни за такива проверки.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Деян Дянков
