Б рутният вътрешен продукт на столицата е над 59 млрд. лева. В дъното на таблицата пък е Видин с под милиард – 915 милиона лева, показа справка на „Телеграф“ в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Разликата е 60 пъти в полза на най-големия град. Брутният вътрешен продукт на човек пък в столицата е 6300 лв., а в Хасково и Кърджали е едва 600 лв. „Голямата разлика се дължи на различния мащаб, от една страна, и на концентрацията на различни икономически дейности, най-вече услуги в София, от друга“, обясни пред „Телеграф“ Петър Ганев, старши икономист на ИПИ. Брутният вътрешен продукт (БВП) сочи икономическа активност в дадения регион, но в показателите не влиза сивата икономика, която понякога достига една четвърт от цялото производство.
Статистика
Данните красноречиво показват, че голяма част от икономическото развитие, заетостта и заплатите са натрупани в най-големия град у нас. Столицата произвежда 43% от БВП на България, на фона на 7,4% в Пловдив и 6% във Варна. Най-малки пък остават икономиките на Видин, Силистра и Смолян. Столицата е в челото на класацията и с БВП на човек над 45 000 лв. Следва Стара Загора с 20 000 лв. на калпак. Това пък се дължи на ролята на енергетиката, която тласка икономическото развитие, особено в сегашната международна обстановка, като в тази компания е и Враца, към която се числи АЕЦ „Козлодуй“. В края на таблицата остават десет области с малка разлика в брутния вътрешен продукт. Ако Видин обаче е последен по общ БВП, то в показателя на човек от населението вече изпреварва Хасково, Сливен, Силистра и Перник.
Развитие
Неравномерното икономическо развитие на регионите у нас икономистът Петър Ганев обяснява първо с мащаба, тъй като в София живеят около 20-25 процента от населението в България, докато в Северозапада са много по-малко. „Конкретно Видин, Монтана и Враца са едни от най-малките области заедно с Габрово. Там живеят 10-20 пъти по-малко хора, отколкото в София“, посочва Ганев. „От друга страна, всички професионални дейности, информационните услуги, банковите и финансовите услуги са базирани в столицата. Това са дейности, които над 80% са концентрирани в София. Във Видин например има може би няколко банкови клона, в общия случай такъв тип услуги или липсват, или добавената стойност се отчита в столицата“, допълва той. Икономистът смята, че разликата все пак е логична на фона на различните мащаби.
Планиране
„Зависи как подреждаме регионалното сравнение. Ако е на ниво области, е едно, ако се вземат районите за планиране, които са шест – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен, разликите ще бъдат по-малки“, уточнява още Петър Ганев. В тези райони влизат области и общини с различно икономическо развитие, със селска и градска среда и брой население, което донякъде балансира общата картина. „Ако направим сравнението на ниво общини, разликите ще бъдат още по-големи, тъй като разликата между общинските бюджети е 1000 пъти между София и най-малката община, която е Антон“, допълва той. Според икономиста подобни разлики би имало и в Полша, в Сърбия или Румъния, но основната е в стандарта на живот.
Демография
Броят на населението също играе важна роля във формирането на брутния вътрешен продукт. Независимо от площта на съответния регион, когато има много застаряло население, ниска заетост, висока безработица, това също тласка областите в долната част на класацията. „Обикновено там има по-малък пазар, който спира големи вериги и компании да отворят бизнес, защото няма кой да работи. В такива райони преобладава селско население, няма как да сравним живота в големия град с този в малките населени места. Кърджали и Смолян са с преобладаващо селско население, половината живеят в селата, областният град не натежава в показателите“, коментира Петър Ганев.
Модерни производства вдигат нивото
Макар и малко, но модерни производства вдигат нивото на БВП в региона, защото носят високи заплати и добавена стойност. „Няма някаква фундаментална изненада, че Хасково е на последно място по брутен вътрешен продукт на човек. Промишлеността, дори и автомобилната, която я има, е с ниска добавена стойност, ръчен труд, ниски заплати“, обяснява Петър Ганев. Според него областите от Северозапада, Хасково, Силистра винаги са били някъде в дъното, но там по-големият спад на населението играе роля чисто статистически БВП да изглежда по-висок.
В Кюстендил с най-ниски заплати
1195 лв. е средната заплата в област Кюстендил. В Смолян, Хасково и Видин е малко над 1200 лв., сочат данните на Националния статистически институт за 2022 г. Съвсем малко по-високи са в Благоевград – 1208 лв. На другия край на графиката е София със средно възнаграждение от 2423 лв. Няколко са областите със средни доходи от труд - около 1600 лв. Това са Стара Загора, София-област, Варна, а във Враца цифрата почти стига 1700 лв. В останалите области у нас средната заплата е между 1200 лв. и 1400 лв.
Сияна Севова
