0

34 листчета от тетрадка с написани имена и мечти за бъдещето изплуваха от миналото при засаждане на фиданки в близост до двора на някогашното начално училище „Свети свети Кирил и Методий“ в Ямбол.

34 листчета от тетрадка с написани имена и мечти за бъдещето изплуваха от миналото при засаждане на фиданки в близост до двора на някогашното начално училище „Свети свети Кирил и Методий“ в Ямбол.

На бутилката с посланията се натъкнали работници от общинското предприятие „Паркове и места за отдих“, а ръководителят им Динко Белчев веднага си дал сметка, че това е едно невероятно докосване до миналото, което заслужава не само да бъде съхранено, но и показано.

„Бутилката беше плътно затворена с коркова тапа, имало е и найлонова опаковка, но във времето тя се е разпаднала и влагата беше похабила част от листчетата . На едно от тях обаче ясно личеше датата: 1 юни 1988-а, а на друго се виждаше, че децата са било от някогашния ІІІ „в“ клас. Предположихме, че бутилката е била нарочно закопана до знаковото за ямболци място, където преди 143 година са били посрещнати руските войски при освобождението на града от турско робство, като идеята е била някой ден да бъде намерена и отворена. Затова направихме всичко възможно да разчетем повечето и да потърсим някои от авторите. Има стихчета, има и думи на признателност към класната ръководителка, почти всички са написали какви искат да станат като пораснат. Космонавти, учители, лекари, едно от момченцата е написало че мечтае да стане шофьор…“, коментира Динко Белчев.

Парченцата от миналото с 33-годишна давност са съхранени в общинската администрация.

"Възнамеряваме да потърсим авторите на писъмцата и при първа възможност, след отпадане на пандемичните рестрикции да ги поканим на среща", обясни зам. -кметът на Ямбол Енчо Керязов.

Класен ръководител на този ІІІ „в“ клас е била Мария Мангърова, която за съжаление вече не е сред живите. Тя започнала работа през 1992-а година точно на нейното място, преди известно време обаче школото било преместено в друга сграда.  Дългогодишната педагожка предполага, че посланията към бъдещето са писани в последния час преди раздялата с класния ръководител и припомня, че по онова време началната образователна степен била от първи до трети клас, след което малчуганите отивали в друго школо.

Такъв е споменът и на Младен Димитров  Кафалиев, чието име личи над прилежно, по детски изписания  текст: “Моята мила родина е чудна градина…Аз искам да стана инженер или учител.“

През януари 2021-а някогашният третокласник е преподавател по английски език в пловдивската езикова гимназия и има син на 21 години. Когато е участвал в колективното съчинение е бил на 10 годинки и вече е позабравил част от имената на съучениците си.

„През годините  съм си мислел каква е съдбата на заровената тогава бутилка, но никога не съм предполагал, че точно по такъв начин намирането й ще ни върне обратно във времето като с магическа машина.

" Ето, оказва се, че съм осъществил втората си мечта – да стана учител. Всъщност учител по математика беше татко, докато мама беше медицинска сестра. Инженер стана сестра ми. Съжалявам, че тогава все още не бях запален по фотографията, в четвърти клас ми подариха едно апаратче „Смена 8“, имаше и светкавица, с което съм направил много снимки от ученическите си години. Позабравил съм как изглеждаше класната ти тогава, другарката Мария Мангърова, но май пазя една от първи клас, където сме снимани с буквичките в ръка. Дано да я намеря…“, сподели Кафалиев .

След средното образование в родния Ямбол  завършил английска филология в пловдивския университет. Първо бил преподавател в пловдивското СУ „Симон Боливар“, след това се прехвърлил в математическата  гимназия и от там отишъл в местната езикова. На няколко пъти е бил вече класен ръководител, смята че не се е отдалечил много от детската си мечта. Съжалява че от поне десетина години не се завръщал в родния си град, но истински се зарадва на идеята за сбирка със съучениците. С някои от тях предполага че няма да се разпознаят, на други е позабравил имената. Със сигурност някои не са в страната, като Фридрих Вилхелм Филчев, който живее и работи в холандския град Берген, след като преди учил в Харвард, други пък са починали за жалост твърде рано.