И зложбата на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ е обявена от авторитетното издание The Art Newspaper за най-посещаваната изложба на антична тематика в света през 2017 г. Своя дебют изложбата с над 300 експоната направи на 7 март миналата година в Музея за история на изкуството Kunsthistorisches Museum във Виена, където бе отворена за посетители до 25 юни същата година. За малко над три месеца тя е привлякла 213 553-ма посетители. По-късно, двойно обогатена, експозицията, вече под наслова „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“, бе показана и в София от края на октомври 2017-а до края на февруари 2018 г.
Класацията на The Art Newspaper обхваща изложби в световноизвестни музеи като Бритиш мюзиъм в Лондон, Палацо дела Гран Гуардиа във Верона, Нойес музеум в Берлин, Бундескунстхале в Бон, Лувър-Ленс и е направена въз основа на броя посещения на ден. Българската златна експозиция е привличала по 2241 зрители дневно.
„Най-популярните антични експозиции обикновено имат
широк географски обхват
както по отношение на приемните институции, така и по отношение на изследваните култури. Тази година не прави изключение. Виенският Kunsthistorisches Museum разкрива за своите гости златото с избрана селекция артефакти, намерени в древния български обект Ада тепе (намира се край Крумовград – б.р.), най-старата европейска златна мина. Това е най-популярната антична изложба на 2017-а“, пише The Art Newspaper.
„Това е голямо признание за нас – сподели доц. Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, ръководител на археологическите проучвания при Ада тепе и куратор на изложбата от българска страна. – Изложбата е първата по рода си, която осъществихме извън пределите на България. Фактът, че ни нареждат преди експозициите на световноизвестни музеи, ни носи огромно удовлетворение“.
Акценти в изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ бяха погребалната маска от надгробната могила Светицата от Долината на тракийските царе при с. Крън, Вълчитрънското съкровище, Свищовското съкровище, експонати от съкровището от Дъбене – Карловско, златните накити от Овчарци и сребърните от Трояново – Радневско, както и други забележителни находки, открити по българските земи.
Втората експозиция в листата The Art Newspaper – „Китай и Египет: люлки на цивилизацията“ от 6 юли до 3 декември в Берлин, е първа по обща посещаемост – 330 000 души, но в нея са се отбивали 2185 посетители на ден, тъй като
продължителността й е била по-голяма
На трето място е „Маите: езикът на красотата“ от 8 октомври 2016-а до 5 март 2017-а във Верона с 146 509 посетители, съответно 1373 дневно. Древните цивилизации на Америка фигурират още веднъж в Топ 10: и с изложбата антична керамика „Гласът на глината“ в Антропологическия музей в Мексико Сити - на седмо място с 55 301 посетители общо и 1038 на ден. На четвърто място е експозицията „Историята започва в Месопотамия“, представена в Лувър-Ленс, събрала за 3 месеца 90 303 зрители (1199 дневно), на пето – „Откритите мумии на животни“ в Световния музей в Ливърпул, включваща и възстановки на анималистични гробници, със 139 055 посетители (1053 дневно) за повече от 4 месеца, на шесто – черепите на Асахи Шимбун (една от народностите в древна Япония) в Британския музей с 80 582 обща посещаемост за 4 месеца и 1047 души дневно. Десетката допълват „Иран: древни култури между водата и пустинята“ в Бон (съответно 115 146 и 1032 за 4 месеца), „Съкровища от Афганистан“ (107 552 и 960 посетители за също толкова време) в Националния музей в Кьонджу, Южна Корея, и пътуваща експозиция от Британския музей за състезанията в Антична Гърция, представена за 3 месеца в Мадрид и събрала 90 867 зрители, или по 956 на ден.
Монитор
