На 16 април 1925 г., е извършен най-кървавият терористичен акт в историята на България. При атентата в църквата „Св. Неделя“ в София са убити 213 души, а ранените са над 500. Освен част от елита на нацията тогава - военни, политици, общественици, в зверския акт загиват много невинни възрастни и деца. Отговорността поема Българската комунистическа партия. Това е най-кървавият атентат в света до този на 11 септември 2001 г. в САЩ.
След потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г. БКП е забранена от Върховния касационен съд, но нелегално продължава дейността си. На полицейското насилие комунистите отвръщат с терор, изпълнявайки указанията на Коминтерна в Москва. Поставена е напълно нереалистичната цел за ново въоръжено въстание и взимане на властта в България от БКП. Подривната дейност на Балканите е финансирана от Съветския съюз с 84 милиона златни рубли.
Като част от този план се предвижда да бъде убит високопоставен политик, на чието опело да се събере политическия и военен елит на България, включително и държавният глава Цар Борис ІІІ. След това всички те трябва да бъдат избити с бомба.
Избраната жертва е запасен генерал Константин Георгиев, председател на Демократическия сговор в София и депутат. Вечерта на 14 април 1925 г. трима души го застрелват в градинката при църквата „Св. Седмочисленици“, близо до дома му.
Същия ден, но сутринта в прохода Арабаконак е извършено покушение срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници – ентомологът проф. Делчо Илчев и дворцовият ловец Петър Котев.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април. Поканени са висшите военни, премиерът Александър Цанков, всички министри от правителството и цар Борис. Той обаче решава да отиде на погребението на Петър Котев в село Бели Искър.
На 16 април, Велики четвъртък, в 3:20 часа, по време на опелото, когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, атентаторите взривяват бомбата в „Св. Неделя“
Непосредствените извършители са техникът Петър Абаджиев и клисарят Петър Задгорски, а организаторите са Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Никола Петрини.
Задгорски, Фридман и Георги Коев са осъдени и публично обесени на 27 май 1925 г. Коста Янков и Иван Минков се самоубиват. Останалите намират убежище в Съветския съюз, включително и главният организатор Петър Абаджиев.
Монитор
