М арс не винаги е била планета, потънала в изсъхнал прахоляк, сочат многобройни доказателства. Някога на Червената планета е имало толкова много вода, че дори се е образувало мегацунами.
Защо се е стигнало до пълно опустошение?
Според нови изследвания Марс е потънал в червеникав прах, след като гигантски астероид е ударил планетата. Сблъсъкът е сравним с този, при който астероид пада на Земята преди 66 милиона години и унищожава динозаврите.
Изследователи, ръководени от учения Алексис Родригес от Института за планетарни науки в Аризона, са открили огромен кратер, който доказва, че най-вероятно астероид е причинил изчезването на живота на Марс. Кратерът е наречен Пол и е локализиран в район, засегнат от катастрофална ерозия, на мястото където може би се е намирал древен океан.
Местността е идентифицирана за първи път през 70-те години на миналия век. През 1976 г. сондата "Викинг 1" на НАСА каца на Марс в близост до голяма система от отводнителни канали, наречена Мая Валес. Сондата се натъква на странна находка - осеяна с камъни равнина, преобразена от мегапотоп. През 2016 г. екипът от учени, ръководени от Родригес стига до извода, че тази равнина се е образувала в резултат от голямо цунами, възникнало в древен марсиански океан. Тогава учените изказаха хипотеза, че две големи цунамита са възникнали на Червената планета преди 3,4 и 3 милиарда години. Според учените кратерът Ломоносов се е образувал след удар от астероид, в следствие на който се е надигнало второто голямо цунами, но причините за възникването на първото остават загадка.
Родригес и екипът му старателно претърсват картите на повърхността на Марс, търсейки кратери, които биха могли да бъдат свързани с огромни цунамита. Учените попадат на кратера, които наричат Пол, на около 900 км североизточно от мястото на кацане на "Викинг 1" в район с названието Крис Планитиа. Кратерът е с диаметър 110 км, като е разположен на около 120 м под нивото, което според учените някога е било нивото на морското равнище. Въз основа на скалите около кратера, които преди това са били датирани на около 3,4 милиарда години, изследователите стигат до извода, че той може да се е образувал по това време. А разположението му в близост до повърхности, разрушени от наводнения, и хипотетични отлагания от мегацунамита предполагат, че кратерът се е образувал по време подобен природен феномен.
За да потвърдят подозренията си, изследователите провеждат симулации на удар с астероид, като променят параметрите на въздействие на повърхността, в която се е блъснал огромния космически кораб.
Според учените са възможни два сценария
Според първия астероид с диаметър 9 км се сблъсква със силно земно съпротивление, което води до експлозия с мощност 13 млн. мегатона. Другият сценарий е астероид с диаметър 3 километра, който се сблъсква със слабо земно съпротивление, при което се освобождават 0,5 милиона мегатона тротилова енергия.
При симулациите и при двата сценария са се образували кратери с диаметър 110 километра, които отприщил мегацунами, разпространяващо се на 1500 километра от мястото на удара - лесно покриващо региона около Мая Валес. Симулациите съвпадат и с осеяния с камъни пейзаж, тъй като изхвърлените от удара частици са били пренесени и отложени от цунамито, което в случая с 3-километровия астероид е достигнало височина от 250 метра.
"Нашите симулации на мегацунами, породени от удар с астероид, съвпадат точно с картографираните по-стари наноси на мегацунами, достигащи мястото на кацане на "Викинг 1".
