Х ората може и да гледат неодобрително на бъркането в носа и яденето на извадените секрети, но конкретен вид примати разполага със специализирани пръсти за целта, установиха учени, цитирани от ДПА.
Авторите на настоящото изследване за първи път са записали как дългопръстият лемур ай-ай вкарва изключително дългия си пръст в ноздрите си и след изваждането го облизва старателно.
Досега са документирани 12 други вида примати, включително и хора, които си бъркат в носа и ядат извадената слуз.
Учените казват, че откритията им, публикувани в сп. "Journal of Zoology", могат да хвърлят малко светлина върху еволюцията и възможната функционална роля на бъркането в носа при всички тези видове.
Водещият автор на изследването Ан-Клер Фабр, научен сътрудник в Природонаучния музей в Лондон, заяви: "Има много малко доказателства за това защо ние и други животни си бъркаме в носа".
"Почти всички статии, които можете да намерите, са написани като шега. От сериозните изследвания има няколко в областта на психологията, но за биологията няма почти нищо", допълва тя. "Едно проучване показва, че бъркането в носа може да разпространи бактерии като стафилококи, а друго - че хората, които ядат собствените си сополи, имат по-малко кариеси".
Лемурите ай-ай спадат към подразред, известен като стрепсиринови примати, и произхождат от Мадагаскар.
Представителите на вида са известни и като най-големите нощни примати. Те имат зъби, подобни на гризачите, и специализиран дълъг и тънък среден пръст.
Пръстите на ай-ай съставляват около 65 процента от дължината на ръката, която създанието използва, за да намира храна в дървото, като почуква по него и след това изважда малки личинки. Изследователите обаче са забелязали и нещо друго при ай-ай: лемурът използва най-дългия си пръст, за да си бърка в носа.
"Това не е просто еднократно поведение, а нещо, от което създанието изглежда напълно погълнато, вкарвайки изключително дългия си пръст изненадващо надълбоко в носа си и след това взима проба от всичко, което изрови, облизвайки го!", казва Фабр.
За да разбере по-добре това поведение, изследователският екип прибягва до компютърна томография, която обикновено се използва от медицинските специалисти за получаване на вътрешни изображения на тялото, за да разгледа черепа и ръката на екземпляр в музея.
Целта на учените е да възстановят позицията на средния пръст в носната кухина. Резултатите показват, че той вероятно се спуска чак в гърлото.
Предишни проучвания предполагат, че може да има ползи за здравето от яденето на сополи. Изследователите обаче смятат, че в този случай е вероятно животното да поглъща собствената си слуз просто заради нейната текстура, хрупкавост и соленост.
Роберто Портела Мигес, старши уредник, отговарящ за бозайниците в музея, и съавтор на новата статия, отбелязва: "Чудесно е да се види как музейните образци и цифровите методи могат да ни помогнат да изясним поведение, което обикновено е доста трудно да се наблюдава в естествената им среда. Надяваме се, че бъдещите проучвания ще надградят тази работа и ще ни помогнат да разберем защо ние и нашите най-близки роднини настояваме да си бъркаме в носа!"
