Н ай-малко един трилион насекоми се убиват годишно за храна и фураж. Рутинните методи на убийство включват екстремна топлина и студ, често предшествани от гладуване. За сравнение, всяка година се избиват "само" около 79 милиарда бозайници и птици.
Учените отдавна признават, че много животни са способни да изпитват болка, предполага се, с изключение на насекомите.
Но сега са проучени повече от 300 научни изследвания и са открити доказателства, че поне някои насекоми изпитват болка.
В същото време други насекоми все още не са изследвани достатъчно подробно, пише „Сайънс алерт“.
Пестицидите убиват още трилиони диви насекоми всяка година. Действителната причина за смъртта често е парализа, задушаване или разтваряне на вътрешните органи, понякога в продължение на няколко дни.
Ако за насекомите се знаеше, че изпитват болка, отглеждането на насекоми и борбата с вредителите щяха да са заклеймени като причиняващи масово страдание. Въпреки това в дебатите и законите за хуманно отношение към животните насекомите почти повсеместно се игнорират.
Една от причините за това е, че в миналото насекомите често са били разглеждани като твърде прости и с твърде кратък живот. Но доказателствата, че насекомите изпитват болка, се натрупват.
Болката по своята същност е лично преживяване.
Трудността да се диагностицира болката, когато въпросното същество не може да говори, се илюстрира от сравнително скоро. За всяко същество, което не може да съобщи директно за своето страдание, трябва да разчитаме на здравия разум и вероятността. Колкото повече индикатори за болка са открити, толкова по-голяма е вероятността.
Важно е да се използват последователни критерии при различните животни и да се търсят същите поведенчески индикатори за болка при насекомите, каквито бихме използвали при крава или домашно куче.
При повечето животни се наблюдава ноцицепция - преработване на вредни стимули, което може да доведе до рефлексни реакции. Учените отдавна знаят, че насекомите проявяват ноцицепция.
Въпреки това, ако едно животно разпознава потенциално вредни стимули, това не е непременно показател за болка, подобна на "ауч", която при хората се генерира в мозъка. Както ноцицепцията, така и болката могат да протичат до известна степен независимо една от друга.
Мозъците на насекомите променят поведенческите си реакции при увреждане по други начини.
Например гладните мухи е по-малко вероятно да отскочат от екстремна топлина, отколкото ситите мухи.
Обезглавените мухи все още могат да скачат, но не проявяват тази разлика, което показва участието на мозъка им в избягването на топлината. Комуникацията между мозъка и реагиращата част на тялото също е в съответствие с болката.
Обединеното кралство наскоро призна болката при две други големи групи безгръбначни - декаподни ракообразни (включително раци, омари и скариди) и главоноги (включително октоподи и калмари), като ги включи в Закона за хуманно отношение към животните (чувствителност) от 2022 г.
Рамката се състои от осем критерия, които оценяват дали нервната система на животното може да поддържа болка (като например комуникация между мозъка и тялото) и дали поведението му показва болка (като например мотивационни компромиси).
Мухите и хлебарките отговарят на шест от критериите. Според рамката това е "силно доказателство" за наличието на болка.
Въпреки по-слабите доказателства при други насекоми, много от тях все още показват "съществени доказателства" за болка. Пчелите, осите и мравките отговарят на четири критерия, а пеперудите, молците, щурците и скакалците - на три.
Бръмбарите, най-голямата група насекоми, отговарят само на два критерия.
Но подобно на другите насекоми, получили ниски оценки, има много малко изследвания върху бръмбарите в този контекст. Не са открити доказателства за нито едно насекомо, което да не отговаря на нито един критерий.
