К ошмарният сценарий за края на света получи неочакван обрат. В продължение на години научната общност беше категорична: след около пет милиарда години Слънцето ще се разшири и ще погълне Земята. Ново проучване на учени от Университета в Льовен обаче преобръща тази прогноза. Изследователите твърдят, че предсмъртните агонии на нашата звезда няма да изпепелят планетата ни, а ще я изтласкат дълбоко в ледения Космос.
ТАКА ЛИ ЩЕ СВЪРШИ ВСИЧКО? Учени разкирха какво ще доведе до края на света!
Съдбата на Земята зависи от зловеща космическа битка на надмощие. Водещият автор на изследването Матс Еселдеурс обяснява, че всичко опира до деликатен баланс между две мощни сили. От една страна са „приливните“ сили на гравитацията, които се опитват да придърпат Земята към Слънцето. От друга страна е мощният външен тласък на огромните слънчеви ветрове, породени от загубата на маса при разширяването на звездата.
Ако гравитацията победи, Земята ще бъде погълната. Ако обаче надделее загубата на маса, планетата ни ще излезе в по-широка орбита и ще избяга от огнената паст. Меркурий и Венера обаче няма да имат този късмет – те неизбежно ще бъдат изядени от разширяващата се звезда, докато Марс също ще бъде пощаден.
ТАКА ЛИ ЩЕ СВЪРШИ ВСИЧКО? Учени предупреждават – Слънцето ще унищожи Земята!
Когато водородното гориво на Слънцето се изчерпи, балансът му ще се наруши и то ще започне да се разпада. Ядрото ще стане толкова горещо, че ще слее хелиевите атоми във въглерод. Това ще освободи вълна от енергия, превръщайки Слънцето в червен гигант – между 100 и 1000 пъти по-голям от сегашния му размер.
Досега учените вярваха в ефекта „приливна дисипация“, при който Земята повдига гравитационна подутина върху слънчевата повърхност, действаща като спирачка за орбитата на планетата и дърпаща я надолу. Еселдеурс и екипът му обаче доказаха чрез усъвършенствани модели, че тези приливни сили са много по-слаби от очакваното. Те комбинираха гравитационните прогнози с реални наблюдения на близката звезда L2 Puppis – „стария братовчед“ на Слънцето – и установиха, че изхвърленият слънчев вятър вероятно ще спаси Земята от поглъщане.
Въпреки оптимистичната прогноза за физическото оцеляване на земното скалисто ядро, съавторът д-р Стефан Матис от центъра CEA Париж-Сакле предупреждава, че разликата между спасението и огненото унищожение остава изключително тънка. Дори минимална промяна в изчисленията в симулациите може да прати планетата право в Слънцето.
В статията си за списание „Астрономия и астрофизика“ учените признават, че крайната съдба остава несигурна. Дори Земята да избяга от огнената паст на червения гигант, животът на нея ще бъде заличен от огромната яркост и топлина. Накрая, след като изхвърли половината от масата си и създаде планетарна мъглявина, Слънцето ще се свие до бяло джудже. Тогава Земята ще остане да съществува единствено като замръзнала, тъмна и напълно безжизнена обвивка в Космоса, но това ще се случи най-рано след 7-8 милиарда години.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
