У никална стъклена чаша от ІІІ-ІV век, реставрирана по специална авангардна технология в Германия, ще бъде показана за пръв път у нас на 12-ата изложба „Българска археология“, която се открива тази вечер от 18 ч. и ще може да се види до 14 април в Залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей към БАН.
Уникална стъклена чаша от ІІІ-ІV век, реставрирана по специална авангардна технология в Германия, ще бъде показана за пръв път у нас на 12-ата изложба „Българска археология“, която се открива тази вечер от 18 ч. и ще може да се види до 14 април в Залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей към БАН.
Фрагментите от стъкления оригинал, намерени край Ямбол, са прикрепени с тънки нишки към плексигласова форма за основа, не са използвани лепила и други химикали и във всеки момент във възстановения експонат могат да бъдат направени промени при откриване на още елементи от него, обясни за „Монитор“ археологът Марио Иванов. Подобни чаши са много редки,
у нас има 3, а в света са около 50-60
но само една от тях е реставрирана по тази технология, подчерта той. Уникалността на конкретната реликва е в багрите на декорацията (латински букви и стилизирани „клонки“): тя е в 4 цвята – син, зелен, кафяв и лилав, което я прави единствена по рода си. За пръв път е изложена и костна игла за татуировки, открита в селищна могила край Дуранкулак редом с изцяло запазена върху камък червена охра. „Не знам у нас да има друга такава игла. Няма литературни сведения дали хората по нашите земи в древността са се татуирали, поради климата човешката кожа не се е запазвала, но по намирани керамични човешки фигурки с украса можем да интерпретираме, че вероятно е било така“, коментира археологът Камен Бояджиев. Сред скъпоценните находки от последния археологически сезон са златен пръстен, позлатен кръст-реликварий от втората половина на ХІІ век, изящна и рядка фигурка на светец със злато и емайл от VІІІ век, златна монета на император Йоан ІІІ Дука Ватаци от ХІІІ век – всички от Трапезица. Между най-красивите експонати е и овален медальон със златна пластина с изображение на бик, датиращ от ІІ век, на който археолозите са се натъкнали в Ямболско.
Изложбата
представя 250 експоната от 23 обекта
и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология, от ранната праистория (палеолита) до късното Средновековие. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците, Дуранкулак и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Сердика, Филипополис и Улпия Ескус, средновековните български столици Преслав и Търново и др. Интересни находки са предоставили мащабните спасителни археологически разкопки на античния обект при Покровник, Благоевградско, по трасето на автомагистрала „Струма“.
Някои от най-впечатляващите находки са още костено шило с врязана украса от късния палеолит от пещера Редака, богато украсени съдове урни от некропола на Балей, отлично запазена стъклена амфора от Покровник, глава от мраморна женска статуя от Хераклея Синтика и глава от статуя на император Аврелиан от Улпия Ескус, накити от некропола на Августа Траяна, Стара Загора, и т.н.
Експозицията е първа в мандата на новия директор на НАИМ към БАН доц. д-р Христо Попов. Тя се открива точно на професионалния празник на археолозите 14 февруари. Нейни съорганизатори са 19 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Доц. Попов разкри за "Монитор", че в следващия археологически сезон ще се наблегне на разкопките в Северозападна и Централна северна България - региони, които досега са донякъде пренебрегвани и оставяни на произвола на иманярите. Ще се работи по трасетата на газопроводи и друга инфраструктура във Видинско, Монтанско, Плевенско, Ловешко, Великотърновско.
Монитор
