Златно украшение във формата на сърце с петцветен клетъчен емайл откри екип от археолози на доц Стойчо Бонев и докторантът Радостина Георгиева. Археолозите датират находката към средата на X век, а самият доц. Бонев допуска, че златният накит е бил част от бижутата на царицата, съпругата на цар Петър Мария.
Сърчицето било открито при разкопки на личната резиденция на преславските владетели, там където те и семействата им са пребивавали ежедневно. "Сградата е била със светски характер и е била богато декорирана. Тя е била с дължина близо 22 м и широчина 19 м. В нея би трябвало да е имало църква, баня, тоалетни, пристройки за прислугата и други помещения. Западната фасада е завършвала с мощна колонада с 8 колони, които са 70 м в диаметър", разказа доц. Бонев. Любопитен факт е, златото е намерено на около 80 см дълбочина.
Върху сърцето има пет цвята - синьо, зелено, вишнаво, бяло и слонова кост. Подобни бижута били изработвани върху сребърна или медна основа, а този е върху златна, което сочи за социалния статус на притежателката му - жена от царското обкръжение. Техниката, по която е изработено сърцето, се нарича клетъчен емайл. При нея се разтопяват силициеви смеси, след което се изливат върху златна или сребърна основа, след това с тънки телове се образуват касети, които се запълват с разноцветна стъклена маса. Накити с изяществото на откритото сърце са били византийско производство и са правени в императорските ателиета в Константинопол.
"Накитът бил украшение, апликация за дреха. Сърцето е с висока проба злато от над 23 карата и го датираме от средата на 10 век“, каза доц. Бонев. Това е първото злато, което излиза при разкопки в Преслав след откриването на Преславското златно съкровище през 1988.
При разкопките са открити и декоративни скулптори от варовик с палмети, повлеци, розети кръст и островърхо листо - кима от остров Лесбос.
"Това са великолепни образци на декоративната скулптура, които са украсявали интериора на двореца. Такива находки има само в няколко световни музеи и мога да кажа, че и Преславският е сред тях, въпреки че по мащаби е по-малък, той не им отстъпва по богатство на колекцията, която притежава“, каза още доц. Бонев. Всички находки ще останат в колекцията на Археологическия музей във Велики Преслав, който и тази година е финансирал проучванията на резиденцията с 8 хиляди лева.
Монитор
