- Ресторантьорите са в окото на перфектната буря
- Ръстът на COVID заболелите ни спира да излезем на жълтите павета
- Дрънкането на оръжия по Черноморието спира летните резервации
- Ресторантьорите са в окото на перфектната буря
- Ръстът на COVID заболелите ни спира да излезем на жълтите павета
- Дрънкането на оръжия по Черноморието спира летните резервации
-Г-н Енев, от Националната агенция по приходите (НАП) са изпратили писмо до някои ресторантьори, което гласи „че имате възможност да възстановите получената безвъзмездна финансова помощ“. Как бихте коментирали казуса?
-Помощите, които се раздаваха, бяха утвърдени от самата НАП, бяха проконтролирани и отпуснати след тяхно решение и проверка, затова ситуацията в момента е много интересна. Трите организации – Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българската асоциация на заведенията (БАЗ) и Сдружението на заведенията (СЗБ), ще проведем среща с представители на приходната агенция и Министерството на туризма днес в столицата. Задачата ни е да видим откъде идва грешката, при положение че това е безвъзмездна помощ, предоставена от държавата след извършен контрол.
-От приходната агенция твърдят, че 66 от проверяваните дружества не са подали отчет за дейността си. Каква е причината според вас?
-Ако даден обект не е одобрен от НАП, то той нямаше да получи въпросната помощ. При положение че те са попаднали с списъка с одобрените кандидати, не би трябвало да има проблем – това е логично. Намираме за странно това, че към момента изискват обратно изплатените ни суми с лихвите. В случай че е регистрирана нередност след получаването на сумата – били са необходими допълнителни справки и отчети, които не са представени предварително, то нарушителите ще си понесат последствията. Смятам, че е грешка да искат обратно сумите от всички ресторантьори.
-Наясно ли сте какъв е размерът на сумите за отделните обекти?
-Всеки обект е кандидатствал с различна сума. За малките обекти те са били няколко хиляди лева, големите обекти получаваха и повече. Бизнесът винаги е имал нужда от свежи пари, за да завърти колелото и да работи както трябва на целия този фон, който изгражда картината на туризма в България през тази година – пандемията, високите цени на газа и тока, липсата на кадри, затварянето и отварянето на обекти. Трябва да се вземе предвид и дори нещо хипотетично, което не би трябвало да се случва – дрънкането на оръжия по Черноморието. Това застрашава летния туризъм и спира летните записвания.
-Смятате, че летните записвания страдат от ситуацията в Украйна?
-Разбира се, още през изминалия сезон имахме договорени контракти с руски туристи и туроператори, които трябваше да почиват в Златни пясъци или Слънчев бряг. След като обаче стана конфликтът с хванатите и екстрадирани агенти от България, нещата тръгнаха на зле и полетите за България всъщност кацнаха в Турция.
-Освен дрънкането на оръжия по морето пред ресторантьорите вече има и нова спънка, която ги задължава да работят при 50% от капацитета си. Имате ли контрапредложения на здравните мерки?
-Заведенията буквално бяхме настръхнали и в готовност да излезем на жълтите павета, но ръстът на заболелите от COVID-19 ни възпира. В знак на протест обаче нощните заведения продължават да работят – единици са затворени и то не само в Пловдив. В цялата страна се срещат обекти, главно нощни заведения, които са решили да преустановят дейност, защото натискът върху тях е най-голям. Един час няма да събори ресторантите – дали ще затворят в 22 или 23 часа не е сериозен проблем. Дискотеките обаче тепърва отварят в този час и продължават работа до сутринта. Именно те понасят най-тежко създалата се ситуация. Ние, ресторантьорите и хотелиерите, ги подкрепяме в знак на съпричастност и сме готови за стачни действия. Все още обаче се надяваме в рамките на няколко дни тази заповед на бъде отменена. Областният управител на Пловдив дори беше пуснал заповед заведенията да работят до 23 часа, но главният здравен държавен инспектор доц. Ангел Кунчев предложи тя да бъде отменена. Намираме подобно действие за неадекватно, тъй като областните управители решават какъв работен часови диапазон да въведат за областта, а в един момент санитарният инспектор отменя въпросното нареждане. Считам, че това не е редно и ако все пак се случва, то да бъде направено от човек на по-висок пост. Вече години наред късата клечка се оказва в нашия бранш, така че сме свикнали на подобни изненади, включващи периодично отваряне и затваряне на обектите.
-Вече трета година ресторантите в действителност се въртят в един омагьосан кръг на постоянно стартиране и преустановяване на работа. Има ли фалирали заведения?
-Преди няколко седмици алармираха, че в Пловдив вече има обявени около 23-24 хотела за продан, което е доста висока цифра за града. Това са хора, които са създали свой продукт с надеждата той да бъде тяхно препитание, а в един момент са принудени да затворят и да продават, защото не могат да изплащат кредитите си.
-Считате ли, че бизнесът ви се намира в една перфектна буря? Фалитите на тези заведения свързани ли са и с високите сметки за комунални услуги?
-Ние сме в окото на перфектната буря. В по-голямата част от случаите преустановяването на дейността на даден обект бе в резултат периодичното отваря и затваряне и невъзможността да се работи. През тази година се увеличи броят на хотелите и ресторантите, които са пуснати в продажба. В центъра на Пловдив например се продаде чудесна пицария заради невъзможността да работи. В момента обаче цените на газта и тока са по-голям бич, отколкото самата пандемия, тъй като противоепидемичните мерки в съседните страни се разхлабват, същото ще се случи и у нас. Свикнахме да работим при постоянното присъствие на COVID, но цените на комуналните услуги са по-голямо бреме. Недопустимо е сметките на един среден по големина ресторант да са се увеличи 3 или 4 пъти, а в същото време да работи при половина от капацитета си и намалено работно време. Сериозен проблем е и липсата на платежоспособни клиенти. Все по-често потребителите избягват да сядат на заведение, тъй като инфлацията ги е ударила. Картината е ясна, дори в нашето Министерство на туризма се работи „на парче“. Срещнахме се с министъра, говорихме дълго, подготвихме стратегии по какъв начин да възстановим туризма, но в момента всичко преминава към спасяване на сезона на парчета – зимен и летен.
-В Боровец поясниха пред „Монитор“, че успяват да покрият разходите си, благодарение на приходите от туристи. Ще продължим ли да очакваме гостите – български или чуждестранни, да спасят сезона?
-Работата на парче за спасяването на летния и зимния сезон свидетелства за липса на стратегия и кураж. И по Черноморието, и по планинските ни курорти се вихри беззаконие – свръхзастрояване, концесии, липса на хубави писти, мръсотия, бараките за продажба на различни аксесоари. Докато плажовете не „светнат“, сезонът ще бъде подложен на сериозен стрес, а туристите трудно ще се решат да изберат България за своята лятна или зимна почивка. Има да се работи страшно много. Винаги сме казвали, че Министерството на туризма е като опитно зайче – идват министри, които са далеч от проблемите на сектора. В БХРА смятаме, че ако един министър не се е сблъсквал със същността на туризма, той няма да знае какво се случва в бранша. Министърът трябва да може да бъде много твърд, защото наложителните промени ще му донесат много негативи. Общата картина е ясна – не трябва да се работи на парче, липсата на кадри трябва да бъде преодоляна, а инфраструктурата – подобрена. Откакто туризмът е в ръцете на частния бизнес, ръстът на туризма в България се е повишил с 300%, а приходите от сектора формираха 13-14% от БВП на страната. Ако не обърне внимание на туризма, новото правителство ще допусне огромна грешка.
ВИЗИТКА:
Еньо Енев работи в сферата на търговията от 1975 г.
Заемал е длъжността управител I категория, а впоследствие и мениджър
От 2002 г. е председател на Сдружение „Ресторантьори и хотелиери Тракия – Пловдив”
Заместник-председател на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите
Монитор
