Свещеноикономът на Кремиковския манастир отец Серафим Янев пред "Телеграф": Без религия ще отглеждаме биороботи!

- Отче Серафим, какво ще кажете на хората, които протестират срещу изучаването на религия в училище?

- Според мен са недостатъчно запознати и от това произтича агресията срещу въвеждането на този предмет. Вероятно очакването за тях, че училището ще се превърне в семинария. В крайна сметка въпросът е много сериозен.

- Какво имате предвид?

- Въпросът е толкова сериозен, че спокойно можем да кажем, че е на живот и смърт. И се радвам, че има политическа воля за въвеждането на този предмет, за мен това е от най-сериозните политически решения.

- Защо?

- Защото учениците ще проумеят, че човешкият живот има смисъл, който е много по-различен от този на съвремието, в което живеем и който носи радост. Днешният човек е истински роб на материалното. В нашето съвремие сякаш най-висшата ценност е да придобиеш някакви умения и да си просто един изпълнител в живота. В крайна сметка живееш като биоробот и се въртиш в омагьосан кръг, следвайки една цел, облечена в украса, която обещава, че ако научиш перфектно някакъв език или придобиеш умения до съвършенство, ще станеш богат, ще ходиш на по-хубави почивки, ще караш по-хубава кола, ще имаш по-хубаво жилище. И така днешният смисъл е да сме само материално по-добре. И понеже всеки родител иска най-доброто за детето си, плаща за всякакви курсове, които обещават победа в надпреварата за кариера и успешен бизнес. 

- А нима това е лошо? 

- Всичко това е временно и днес го има, утре не, ако е самоцел. Покрай лагерите, които организираме в манастира, включително и за деца със специални потребности, забелязваме тенденцията, че сега всеки втори човек ходи при психолог заради отчаяние, униние, депресия. Така е, защото материалната цел не осмисля човешкия живот и не носи мир, спокойствие и радост и каквото и да постигне човек на тази плоскост, то се губи. 

- Ще дадете ли пример?

- Ами вижте, преди беше атрактивно и въпрос на благосъстояние да отидеш на почивка в Бали например. Сега обаче такава почивка е постижима за около 3 хил. лв. Всеки може да си позволи да отиде навсякъде по света, все ще ги намери отнякъде тези пари. И вече е безинтересно да пътешестваш. Остава ни да идем на Луната или Марс, за да задоволим любопитството си, но и това пак не носи радост, защото ще се върнеш и какво. Ставаме все по-разглезени и претенциозни. Днес, ако хотелът не е петзвезден, хич не го и гледаш и искаш още и още, защото материалното не насища човека и не носи радост. Затова следват самоубийства, агресии, търсенето на нещо различно в наркотици, зависимости, споделеност на тези мрачни състояние и настроения в ЛГБТИ общности, но и там не го намират. За мен това е болест на съвременния материален свят, искаш месо – ядеш, търсиш почивка – имаш я. Но няма цел, идея, за която да се бориш и да осмисля живота ти. Тази задоволеност не че е лоша, но тя е в основата на всички болести, защото нямаме нищо друго, към което да се стремим, а човек е тяло и душа. 

- Всички ли вярват в това според вас?

- Всеки един човек, дори и противниците на религията го съзнават. Те също имат своите духовни търсения, въпреки че се опитват да ги решат по недуховен начин. От друга страна, изучаването на религия има отношение и към националното самосъзнание и нашите корени като народ. 

- Какво имате предвид?

- Чрез изучаването на религия българските деца ще се запознаят с православието и вярата, която са ни завещали не само св. св. Кирил и Методий, а ще разберат, че това е път, по който България е тръгнала преди много векове. Защо сме избрали да вървим именно по него, а не сме станали мюсюлмани или хиндуисти. Че много поколения са отдавали живота си, за да имат българите православна вяра и държава. Отричайки се от този предмет, ние се отричаме от най-големите си български герои. Като един Левски, който е бил монах и вярващ и е отдал живота си, за да сме свободни. Най-големите родолюбци са били вярващи хора, чиято първа ценност е българите да изповядват свободно вярата си и да добруват, защото на Земята има един Господ, който се разпъна на кръста и ни спаси от смъртта. 

Всъщност целта на този предмет религия е да се даде избор. 

- Какво ще им даде този избор?

- Ето например при опело се молим, слагаме в гроба човека и всички се обръщат от страх. При траурна процесия всички се обръщат от страх. А не е ли по-добре да знаем, че смъртта е част от човешкия земен живот, но Бог я е победил, и има надежда и живот. Не е целта да станем монаси и монахини, но всичко, на което учи вярата, ще ни помогне да се освободим и да победим страха от смъртта. 

- Кой стои основно зад тези протести? 

- ЛГБТИ общността е двигател. Но Църквата никога не е стояла срещу хората с такива ценности, а срещу самия грях. Църквата подава ръка и на едните, и на другите, обича и едните, и другите, защото всички сме Божи деца. Но въпросът, на който трябва да си отговорим, когато дискутираме проблема с изучаването на религия в училище, е какво искаме ние за нашите деца. Да бъдат роботи, просто едни флашки с памет, които ще постигнат успешна кариера, богатство, ще се насладят на материалното и накрая ще умрат и смъртта им ще е вечна. Или искаме хора, човеци, с възвишени цели, които ще се стремят към Бог, който ни е дал вечен живот. Знаете ли, че най-големите родолюбци са вярващите хора? Дори в римската империя, която е преследвала дълги години християните, после са предпочитали християните за служители.

- Защо?

- Защото такива хора носят отговорност за делата си пред Бога. Но има и друго, ние живеем в едно общество, в което болшинството от хората имат нагласа да се изучава този предмет, по-малко са тези, които са против. Е, нормално ли е болшинството да страда заради малцинството?

Ние, българите, сме много толерантни. Към всичко. Ние разбираме, приемаме, подражаваме на всичко чуждо. Ето например аз не зная родител да е възроптал или да е питал може ли йога да се преподава в училище. 

- Защо, вие против йогата ли сте?

- Аз не съм съгласен, хубаво е човек да спортува, защото трябва да се грижим за тялото си, то е храм на Светия дух. Да, важно е как ядем и какво, как живеем. Но йогата не е спорт, а религия, от която първата част са упражненията. Масово се знае, че това е проблем, но не се казва, че всъщност става дума за религия, а че е много полезно. Защо, питам, не реагират срещу йогата тогава, приема се безмълвно, а срещу православието протестират. Ние, българите, не сме бдителни. А когато се завръщаме към корените и православието, се връщаме към светлината, заради която България я има, и изведнъж това става огромен проблем. Надявам се, че може да се осмисли и да се видят ползите. Защото ние нямаме предмет, който да даде знания и да прави хората човеци. Ето, в училище учим древногръцка митология, учим за всички стари гръцки богове, ученията на древногръцки философи, но никой не пита защо и не се възмущава. А протестираме срещу това, което ни е съхранило и спасило като хора, народ и държава.

Ето затова и в манастира ще отвори врати скоро и нов храм, посветен на всички български светии. 

- Защо на всички български светии?

- Защото те са като нас, българи. Дали са шопи, граовци, македонци, те са били същите като нас, с особеностите на характера, същите чертите на лицето, същите страсти. Много по-лесно ще ни разберат, като се обърнем в молитва към тях да се застъпят за нас пред Бога. България има огромно количество светци, международно признати. Един свети Патриарх Евтимий, безспорен авторитет, а св. Иван Рилски, при когото от цял свят са се стичали хора да почерпят от мъдростта му. А какво ще кажете за кан Тервел, който е светец и покровител на Европа, признат, почитан и прославен във всяка християнска църква като спасител на Европа. Животът на тези наши предци показва, че най-важно е да сме във вярата, защото Бог може да ни помогне във всичко, а те са знаели, че с Бог всичко се постига.

- Други твърдят, че по този начин ще се прокарва руско влияние. 

- Това е резултат от непознаване на Вселенската църква и историята. Ами нали ние, българите, сме дали вярата и писмеността на руснаците, исторически факт, който няма как да се отрече. България е първоизточник, ние сме дали, не те на нас и тогава за какво влияние става дума. За нас България трябва да е ценна така, както Русия си гледа интересите, САЩ си гледат техните, така и ние първо трябва да си гледаме нашия български интерес. Православни страни са и Гърция, и Сърбия например, това, че ще въведем религия, прави ли ни гръкофили или сърбофили? 

- Какво ще включва този предмет?

- Идеята е да има три възможни избора. Православие, като основното са добродетелите на православната вяра, но се учат и другите религии, другият е ислям, за неговите добродетели, плюс останалите религии. За тези, които не искат религия, ще има час по добродетели и етика без вероучение. 

- Защо лагерите за деца, които правите в манастира, са толкова популярни? 

- Лагерите са по една седмица, в която децата прекарват в манастира. Има строга програма, сутрин започваме с кратка молитва, закуска, следват занимания, обяд, следобедна почивка, пак занимания, вечерна молитва и свободно време. Разбира се, има и лагерен огън и много разходки. 

- Колко са големи децата? 

- Те са за деца от 5 години до последния клас на училище.
Не можем вече да смогнем да приемем всички желаещи, затова и не обявяваме за записване, защото няма място. 

- Какво им се казва за християнството?

- Всеки лагер си има различна тема. Миналата година беше за семейството, домашната църква, като част от Църквата. Говорим за взаимоотношенията, за семейството като място на спасение. За това, че смисълът е мъжът и жената да се подкрепят един друг и да вървят във вечността, но ако не го правят, няма смисъл да се женят и тогава най-добре е всеки да си хваща пътя сам. Две неща ги има във всеки лагер – че Бог е най-добрият приятел на човека и че Бог няма да го подведе. И че добродетелите са нещо, на което заслужава да посветим усилия, защото те ще са ни полезни, когато преминем към вечността. Това е преплетено в различни теми, в игри, занимания. 

- Плаща ли се?

- Всичко е безплатно, няма ограничения, за да не се притесняват хората, които нямат възможности. Има и две смени за деца със специални потребности, полезни сме и на родителите, защото самите те имат нужда от помощ. Има интересни ситуации по време на тези лагери, особено когато видиш как детето не си търси телефона, защото се е впуснало да си играе. 

- Легенди се разказват и че тези, които са преминали възрастовата граница, се връщат като доброволци.

- Да, по-големите се връщат и помагат. За други пък ще организираме в петък, събота и неделя тематични срещи. Ще има служби, ще помагат в манастира, кой с каквото може, вечерта ще имаме беседа – полезна и интересна.

- Много хора се оплакват, защото са зле, понеже са жертва на магия.

- Да заповядват на неделни служби тогава. По този повод ще ви разкажа за св. Трифон, който е един от църковните лечители. Той излекувал от бяс дъщерята на градоначалник от разстояние. Бащата поискал доказателство, че именно той е лечителят, като настоял да види как изглежда бесът. Така бесът се показал и бащата попитал защо мъчи хората, а той му отговорил, че няма власт над вярващите християни, които ходят и се възползват от тайнствата на Църквата като неделната служба и причастие, но има над другите. Радвам се, че вече в неделя храмовете са пълни с хора, дошли на служба и които се причестяват. Тогава сам Бог се дава на човек. Истината е, че не ние, а Бог служи на нас. Представете си как Бог стои пред църквата и на всеки е подготвил това, което му трябва, и даром му го дава. Но важното е да си вземеш дара, защото той е специално за теб. Защото няма по-голяма защита от тази на Бог, тогава и дяволът няма власт над нас.

Това е той: 

Свещеноиконом на манастира в Кремиковци от 2014 година

- Преди да стане свещеник, е завършил висше военно училище във Велико Търново и е с чин лейтенант

- Кръщелното му име е Стоян, а по време на ръкоположението получава новото - Серафим

Роден е в София, има съпруга и две деца

Българският патриарх Неофит му възлага да обгрижва манастира и да организира ежегодните детски лагери

С пари от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) възстанови и изгради нови сгради в обителта в полза на децата и миряните    

Той е носител на приза "Будител на годината 2020" на БНР

Удостоен е и с наградата "Бяла лястовица", "Златно сърце" и много други отличия 

Светлана Трифоновска