Н а прага на активния сезон и набирането на работници за работа в чужбина, Инспекцията по труда напомни сигналите за вероятна измама при изпращането им.
Отказът за пряк контакт на предлагащия работа с търсещия или уговаряне на срещи извън офис, настояването кореспонденцията да се води онлайн или по телефон, са едни от най-сигурните индикатори за възможна измама, посочиха от ГИТ. От хората не следва да се искат предварително такси и други плащания, независимо от използвания начин за търсене на работа - чрез фирма посредник, предприятие, което осигурява временна работа, или чрез командироване в рамките на предоставяне на услуги.
Законосъобразното упражняване на дейност, насочена към устройване на хора на работа в чужбина, изисква задължителна регистрация на фирмите посредници и предприятията, които осигуряват временна работа. Списъците на лицензираните посредници могат да се видят на сайта на Агенцията по заетостта.
В случай на командироване в рамките на предоставяне на услуги, командироващият работодател трябва да развива значителна идентична дейност в България. Сигнал за измама е, ако фирма наема работници, само за да ги командирова. Инспекцията по труда създаде въпросник за самооценка, с помощта на който може да се провери дали командироването има белези на недействително. Той е достъпен на единния национален уебсайт https://postedworkers.gli.government.bg/ относно командироването на работници, поддържан от Агенцията, напомниха от ГИТ. От там уточниха още, че работниците трябва да бъдат запознати писмено с условията на труд в приемащата държава, независимо от начина на изпращане. При заминаване чрез посредник лицето трябва да има сключен посреднически договор с него и да му е предоставен трудов договор с работодателя, при когото ще работи, преведен и на български.
При изпращане от предприятие, което осигурява временна работа трудовият договор се сключва с предприятието, осигуряващо временна работа. При командироване трудовият договор е с командироващия работодател, с когото се сключва и споразумение за командироване. В трудовите договори и в споразуменията при командироване задължително се уговарят условията на труд и възнаграждение според законодателството на страната, в която се полага трудът. Това се отнася и за размерът на основното и на допълнителните трудови възнаграждения; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка; дните на официалните празници; размерът на платения годишен отпуск; условията за жилищно настаняване на работника или служителя; други финансови условия на командироването или изпращането (пътни разходи, квартира и др.).
От Националната агенция за приходите са идентифицирали като риск за осигурителните права на командированите работници практиката работодатели да сключват с тях договори на непълно работно време, преди да ги командироват. Това обаче води до намаляване на осигурителния им стаж и осигурителния им доход, предупреждават от инспекцията по труда.
Във всички случаи, в които българи считат, че трудовите им права са нарушени, те могат да се обърнат към ГИТ, за да бъдат сигнализирани органите в приемащата държава. За да могат при необходимост да потърсят правата си, работниците зад граница трябва да разполагат с данните за работодателя, при когото ще полагат труд в приемащата държава, и за обекта, където работят.
За българите, работещи в чужбина, се поддържа телефонен номер 00359 2 8101 747, на който могат, в работно време, да потърсят консултация и съдействие. На сайта на Инспекцията по труда, в секцията "За работодатели и работещи", пък е публикувана информация за работа в Европейския съюз, за условията на труд и живот в страните членки. Подобна информация е налична и в сайта на EURES мрежата , както и на единния национален уебсайт относно командироването на работници https://postedworkers.gli.government.bg/, посочват още от ГИТ.
