- Има ли реален проблем с безопасността на храните в България?
- Не просто има проблем – има системен срив. Данните от европейските системи за контрол показват ръст на вносни храни с опасни пестициди, а в България контролът е основно формален и документален. Това означава едно: храните влизат, преди да бъдат реално проверени.
- Какво показват публичните европейски данни?
- Показват, че импортираните храни от трети страни са многократно по-рискови от произведените в ЕС. Затова държави като Франция, Германия и Нидерландия вече блокират цели пратки още на границата. В България обаче се разчита на сертификати и декларации, издадени извън ЕС. Това не е контрол, това е самозалъгване.
- Къде точно се къса веригата у нас?
- На границата. Гранична полиция и Агенция „Митници“ изпълняват основно административни функции. Те не контролират безопасността на храните. Българската агенция по безопасност на храните пък е поставена в обективна невъзможност – няма капацитет да изследва всичко, а проверките често са, след като храната вече е на пазара.
- Тоест държавата защитава кого?
- Вносителите. Системата е направена така, че да не се бавят пратките и да не се „пречи на бизнеса“. Само че този бизнес се плаща със здравето на потребителите.
- Често говорите за двоен стандарт. Къде е най-видим?
- При веган и растителните храни. Те се продават като „чисти“ и „здравословни“, но суровините им масово са внос от трети държави, където се използват пестициди, забранени в ЕС. Контролът е минимален, а цената – по-висока. Това е подвеждане на потребителя.
- България изключение ли е в ЕС?
- По-скоро е слабата точка. Като външна граница на ЕС България се превърна във входна врата за рискови храни, които после свободно се движат из Европа. Ако тук контролът е формален, проблемът става общоевропейски.
- Какво настоявате да се промени незабавно?
- Три неща, без заобикаляне: реален граничен контрол, а не проверки по документи. Задължителни лабораторни анализи преди допускане на пазара. Един стандарт за всички храни – без значение дали са веган, био или вносни.
- Ако това не се случи?
- Тогава нека институциите бъдат честни и да кажат: държавата гарантира търговията, но не гарантира здравето. Всичко друго е лицемерие.
⁃ Все пак испанската организация сочи, че България е поставена на най-голям натиск по суша от вноса на храни с пестициди от трети страни. Трябва ли България да изисква по-специална техника за лабораторни изследвания?
⁃ Категорично да. И то не като препоръка, а като национален приоритет. България е външна сухопътна граница на ЕС и поема реален риск вместо останалите държави членки. Това означава, че страната ни трябва да разполага с по-високо ниво на лабораторен контрол, а не със средностатистически капацитет. В момента голяма част от анализа на вносните храни се базира на ограничен набор от тестове, които не улавят новите, комбинирани и нискодозови пестициди. Това създава фалшиво усещане за безопасност. Не всички опасни вещества се хващат с рутинни методи. България има нужда от високорезолюционна апаратура за мултирезидуален анализ; капацитет за бързи гранични анализи, а не изчакване с дни, докато стоката вече е на пазара; специализирани методи за веган и растителни продукти, при които суровините често са високорискови, но подценявани. Ако България е под най-голям натиск, логично е да има най-силния контрол, а не най-слабия. В противен случай страната ни остава буферна зона, която поема риска, но не получава нито ресурса, нито политическата подкрепа. Това не е въпрос на лукс, а на европейска солидарност и защита на здравето. Без модерна лабораторна техника всяка политика за безопасност на храните остава само на хартия.
- Какво всъщност означава „проверки на хартия“, за които често говорите?
- Означава следното: институциите проверяват документи, а не реалното съдържание на храната. Когато сме подавали сигнали или сме искали проверка от Българската агенция по безопасност на храните, в повечето случаи сме получавали формални отговори, базирани на европейски регламенти, протоколи и описания как по принцип се прави контрол, а не какво конкретно е открито в дадения продукт. На практика това означава проверка на сертификати за произход, декларации от вносителя, документи, че някъде, някога е тествана „представителна партида“, позоваване на европейски нормативи, без ново, конкретно лабораторно изследване по подадения сигнал. Имали сме такива случаи, включително със сигнали за проблемни сокове – натурални и други хранителни продукти, при които отговорът не беше „изследвахме този продукт и е безопасен“, а „продуктът отговаря на нормативната рамка според наличната документация“. Това е съществената разлика. Проверката „на хартия“ не търси дали конкретната бутилка, кашон или партида съдържа опасни вещества. Тя проверява дали документите изглеждат изрядни. Този модел създава илюзия за контрол, но не гарантира безопасност. А когато говорим за вносни храни, особено от трети страни, документът не защитава потребителя – защитата идва само от реалния лабораторен анализ. Докато сигналите се „покриват“ с формални писма и препратки към регламенти, доверието на хората в системата логично се срива.
- Кои храни са най-замърсени?
- Най-много отрови се откриват именно във вносните храни, защото те често идват от трети страни с по-слаби стандарти, използват забранени в ЕС препарати и преминават основно през документален, а не реален контрол.
- Какво мислите за сделката с Южна Америка и как ще се отрази тя?
- Няма как да не се отрази пряко на потребителите – и то негативно. Сделката с държавите от Южна Америка означава по-евтин внос на храни, произведени при условия, които не отговарят на европейските изисквания – нито като пестициди, нито като екология, нито като трудови стандарти. От една страна, цените може временно да паднат, но това ще е за сметка на качеството. От друга страна, българските производители ще бъдат притиснати – те ще трябва да спазват скъпи европейски изисквания, докато конкурират внос, произведен с по-евтини и забранени в ЕС препарати. Резултатът е предвидим: българският производител ще бъде принуден да прави компромиси, защото не може да си позволи скъпите консумативи, които сделката изисква от него, но не и от вносителя. Част от фермерите ще отпаднат, други ще оцелеят на ръба, а преработвателите ще бъдат тласнати към по-евтина суровина с по-нисък контрол. Това не е свободна търговия, а двойни стандарти. В крайна сметка потребителят ще плати цената – с по-ниско качество, по-малка прозрачност и по-голям риск.
- А за потребителите?
- Няма как сделката с Южна Америка да не удари потребителите, защото тя поставя българския производител в невъзможна позиция. От него се изисква да спазва скъпи и строги европейски правила – за препарати, торове, екология, проследимост – докато вносът от Южна Америка влиза с по-ниски разходи и по-слаб реален контрол.
- А цените?
- Резултатът е предвидим. Или цените за качествена българска храна ще растат; или производителите ще бъдат принудени да правят компромиси, защото не могат да си позволят скъпите консумативи; или ще отпаднат от пазара, освобождавайки място за по-евтин и по-нискокачествен внос. Това не е пазарна конкуренция, а конкуренция с различни правила. В крайна сметка потребителят ще плати – не веднага в цената, а в качеството, сигурността и избора.
Това е той:
- Андрей Велчев е председател на сдружението „За достъпна и качествена храна“
- Доктор на политическите науки и национална сигурност
- Следва специалността „Безопасност на храните в хранителни технологии“ в Университета по хранителни технологии в Пловдив
- Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е член на най-голямата организация в Европа за защита на потребителите SAFE
Светлана Трифоновска
