- Г-н Димов, как ще коментирате случая с Явор от Варна и действията на полицаите?
- Слушах всякакви коментари по случая от топ специалисти, топ криминалисти, топ разбирачи. Нито те обаче, нито аз самият сме били на мястото и имаме информация от първа ръка. Затова искам да акцентирам върху това, което е довело до този случай. Всяка една система, независимо дали ръководите антитерористичен отряд, звеното, което е ликвидирало Осама Бин Ладен или пекарна, се гради на три основни стълба - подбор, обучение, контрол. Точка. Абсолютно задължителни са. Един ако липсва, структурата куца. Това важи за МВР и за неговите звена поотделно. Има обаче едно голямо „но“. За мен най-трудната работа е на патрулните полицаи, защото те се сблъскват със ситуации, с каквито никой друг.
- Защо?
- Първо той не знае какво ще завари на адреса, където го пращат. Второ – с минимално оборудване е. Попада на хора, а с тях винаги е трудно. Затова казвам, че работата на патрула е силно подценена. В случая с Явор Георгиев конкретно започнаха едни философии, че не било работа на министър Даниел Митов да ходи там и т.н. В тази връзка ще дам пример. Бяхме на подготовка в САЩ и дойде местният началник на управлението. Започнаха безброй въпроси, част от които безумни, за заплати и т.н. Питаха го и „Били ли сте на улицата, за да станете директор?“. Това ме разтърси и ми промени визията за управлението. Той отговори - „Аз работя началник на полицията, умея да управлявам хора и финанси. Моите помощници са перфектни полицаи, обръщам се към тях по тези въпроси“. Управлението на хора е нещо фино, специфично и мисля, че министър Митов е един от хората, които се справят перфектно в това отношение. Искам да подчертая, че не изпитвам никаква необходимост да се свалям на някого, да се подмазвам, отдавна съм взел своя път, но Митов наистина успя да внесе баланс в системата.
- След случая имаше протести във Варна. Хората искаха да им се каже реално какво е станало?
- Когато едно общество, в случая варненското, излиза и казва, че не се чувства добре защитено, дали е истина или не е, ти си длъжен да излезеш и да кажеш: „Ок, вие сте хората, за които работим. Ние ще направим за вас онова, което е необходимо“. Дали си сърдит, дали си обиден, дали се чувстваш пренебрегнат и наранен, това никой не го касае. Полицията е длъжна на обществото и няма защо да се сърди.
Димов като командир на СОБТ
- Как постъпиха тези двама полицаи, къде виждате проблемите вие?
- За да решиш един проблем, първо трябва да го идентифицираш. В случая момчетата, позволявам си да ги нарека така, защото са млади. Единият има 4 г. служба, от които една година са обучения, стажове и т.н. Силно се надявам да не бъдат уволнени, най-вероятно ще имат някакво наказание за чисто тактически пропуски. Но за мен системата ги загуби тези хора, защото отсега, докато навършат пределна възраст и се пенсионират, те повече няма да вземат никакво отношение, което би застрашило по-нататъшната им работа. Убеден съм, че двамата полицаи са обидени не защото обществото им е казало това.
- А защо биха могли да са обидени?
- Няма как да приема, че се изпращат двама сравнително млади служители, че ситуацията се развива N на брой минути, че те нямат взводен командир и че този човек не трябваше на третата минута да е до тях и да поеме отговорност.
- Каква отговорност е трябвало да поеме?
- Независимо каква. Ти си човекът, който ръководи тези хора, ти заставаш до тях и носиш солидарна отговорност. Мъжко поведение щеше да бъде някой ръководител да застане до тях и да каже - това са моите момчета, аз отговарям за тях. Точка. Дотук. Колкото и странно да ми е, ще се наложи да се съглася с Бойко Борисов, който наскоро каза, че е дошло време отново за мъже на най-различни позиции, но наистина мъже. Навсякъде се наложи едно поведение, което не бих казал, че е точно онова, което трябва да бъде. Затова казвам, че полицаите ще останат разочаровани не от системата, а от най-близките си ръководители.
- Вие като командир на СОБТ и „Кобра“ преди това сте задържали много престъпници, но и такива в неадекватно състояние, дрогирани, даже такива, които са държали свои близки за заложници. Как така не се е стигало до такива скандали, а във Варна се стигна?
- Ще ви разкажа случай. Бях в ЯМАМ, това е един от израелските отряди, които за мен са едни от най-добрите бойци в света. С командира обсъждахме подготовки, планове и стигнахме до подбора. Той попита ние как набираме хора. Аз му вадя едни таблици, набиране, скачане, тичане, въртене на лостове. И той ме гледа едно учудено и казва: „Ей, човек, не мога да разбера вие за олимпиада ли търсите хора, или бойци“. Обясни как те набират хора - първо да имат 4-5 г. в армията или полицията, което ги прави обиграни, пречупили са си характера, може да работят в екип. Залагат на физическата подготовка, но много държат на менталните умения на човека. Разбирате ли къде е разликата? Опитахме да наложим това във Враня. Държахме и да са над определена възраст кандидатите, защото няма как да искаш от 18-годишен младеж например, завършил спортното училище, върти се като перка, тича като вятър, но той няма житейския опит и няма как да се справя с дадени ситуации.
- Искате да кажете, че обучението и подборът на полицаите не е на нужното ниво ли?
- Подбора го виждате. Много се говори сега за лицето на полицията. Винаги съм казвал, когато сме ходили по обучения и сме помагали на колеги да се подготвят, че сме лицето. Дали ще съм татуиран, с обици, няма значение, но когато си с униформа, трябва да седиш достойно, да вдъхваш респект, да се държиш достойно. Ще дам пример, за който ми е болно, защото животът ми е минал в полицията. Миналата седмица минавам по жълтите павета, идеалния център на София, и виждам полицайка. То са едни руси коси, тъмни очила, задължително „Рейбан“, една блузка с навити ръкави и станала на потник. Татуировки със сърца, с работи, едни нокти, един панталон, който толкова е впит в нея, че се чудиш дали може да направи и 10 крачки. На всичкото отгоре дъвче дъвка. Виждах как група чужденци се правят, че снимат съседна сграда, а те се смеят и снимат нея, някак си стана ми обидно. Нямам нищо против дамите в полицията. Обиколил съм света, навсякъде има жени, но това, което го виждаме в България, никъде го няма.
- По същия начин обществото се взриви и от вече бившата полицайка Симона Радева, която е обвинена, че е помогнала на Георги Семерджиев да избяга от ОПТ-то с двете убити момичета. Знаят всички за какво говоря.
- Да, така е. Още толкова примери мога да ви дам. Всяка сутрин в метрото се качва едно момиче полицай, сигурно на 19-20 г. Направило 16 плитки на главата си, все едно е от Африка, едни устни, нокти, татуировки, цялото метро се забавлява с нея. Свободата малко прерасна в друга мисля. Не може ръководството да го пресираш постоянно със синдикати, постоянно се отстъпва, отстъпва, е то няма накъде вече.
- След случая „Явор“ беше решено да се направи ново звено за обучение на полицаи как да действат с дрогирани и психичноболни. Защо се налага това, след като те вече са обучени?
- Не, не е необходимо. МВР е колосална структура. Навсякъде по света, където съм ходил, звената за обучение са от 4 до 5 администратори, зам.-директор, организатор на обучението и един тиловак, който отговаря за оборудването. Например във ФБР се става агент за осем седмици, а тук за 5 години се става районен инспектор. При цялото ми уважение към тази длъжност, но за какво ти е римско право, конституционно право. Една плеяда от професори ти изнасят лекции, а ти после отиваш в местното РПУ и започваш да разнасяш призовките и да се бориш с местните гамени. Има много структури, които работят точно това – да обучават служителите, но те не си вършат работата и се прави само звено след звено, след звено. Направих си труда да извадя един доклад на главния секретар на МВР за 2022 г., където проблемите с обучението и подбора са брутално описани.
- Какво пише там?
- За 2021 г. неявилите се служители с полицейски правомощия по физическа подготовка, тоест хора, които са отказали да се явят на изпит, са 11%. По полицейска лична защита – 15%, по стрелкова подготовка - 10%. А останалите, както сам е записал главният секретар, изпитите на повечето са били проведени формално и незадълбочено. Не знам дали това е притеснително, но проблемите са отбелязани, какво се питаме пак за тях. Ние така ще си задаваме въпроси и 2027 г. и ще изграждаме звена. Съжалявам, че звуча брутално, но съм прям човек. Докато проблемът не се постави остро, той няма да се реши, колкото и да се сърдим на обществото, че не ни разбира, че не сме убийци. Да, не ни разбира, не сме убийци, но трябва да се изправиш мъжки и да кажеш: „Дайте да видим какво да се направи“.
- Сега ще се купуват и тейзери. Синдикатите казаха, че на едно районно в София се падат между 4 и 6?
- А за какво са ви повече? Много е хубаво да има тейзер във всяка кола, но е скъпо удоволствие. И сега ги има. Искам да попитам особено за конкретния случай във Варна, как на втората минута някой не се сети да пита къде е тейзерът и да го изпратят към момчетата. И 8000 тейзера да има, ако няма адекватно ръководство и не им се обясни какво да направят, случаят ще е същият. Освен това Варна има страхотна група за задържане, можеха да ги изпратят и всичко да приключи за минути. Това е класическа ситуация и в нея няма нищо особено. Съжалявам за живота на това момче, но поне можеше да няма подобни тежки обвинения.
- Вие ръководихте баретите по време на заложническата криза в Сливен. Там случаят се разигра без агресия и тейзери. Как успяхте и премисляте ли този случай?
- Премислям го, за мен това е опит. Много дълги години това ми беше животът, на мен всеки случай, който сме разрешили без агресия, ми доставя удоволствие. Ако си спомняте случая с парада на един 3 март с мъж на мотор, който проби охраната на НСО и тръгна към официалната трибуна. Знаете ли защо мина? Защото всички снайперисти го държаха на прицел и само задаваха въпроса „Готов, готов, готов“, аз трябваше само да кажа „да“. Поех отговорността да не кажа „да“ и той мина и замина, остана жив.
- Колко пъти сте имали такива ситуации - хора да се държат на прицел и вие да кажете „не“?
- Не са малко. Хора живеят втори живот, без въобще да знаят.
- Арестували сте едни от най-големите бандити в България. Как са реагирали те, налагало ли се е да използвате оръжие?
- Имало е случаи, когато използваме оръжие, но слава богу не ни се е налагало да прострелваме някого. Ще ви разкажа случай, когато работех в „Кобра“. Трябваше да арестуваме един сериозен престъпник, който имаше малко дете и жена. Знаехме, че е въоръжен. Отидохме до тях, отцепихме района, направихме конфигурация пред апартамента му за защита. Звъннахме и му казахме: „Погледни през прозореца, ако мислиш, че имаш шанс, пробвай се, но нашият съвет е да се предадеш, вътре са детето и жена ти“. И той се предаде. А говорим за много известен и много корав мъж.
- Кой е този толкова известен бандит?
- Няма значение кой е. Казвам ви го, защото от онзи ден чувам всякакви специалисти, че имало протокол при арест. Не, няма такъв протокол. Всеки арест е различен, а тактиката е игра за мислещи хора. Когато вкараш хората в протокола, да застават вдясно, вляво, това е най-сигурният начин те да бъдат убити. Вижте, държавата е инвестирала много в мен, в подготовката ми, в уменията ми. Аз зная плановете за охрана на всички посолства, летища. Ако реша да осребря всичко, което знам, представете си. Но съм от поколението, което никога няма да го направи. Ще дойде обаче ден, в който някой ще посмее и тогава няма да е добре. Затова говорим толкова за обучение и подбор.
- Обичате си много работата, това се вижда. Сънувате ли МВР?
- Да, много често, и то реални сънища, а на сутринта ми е тъжно. Не съм щастлив, че напуснах МВР, но го направих, защото съм горд човек. Беше ми поставено условие, което казах, че няма да изпълня, защото аз възпитавам син и този мой син няма да види в баща си една мазна филия, която се гъне навсякъде в зависимост от обстановката. Напуснах с вдигната глава, но истината, която няма да скрия никога и да си изкривя душата, е, че МВР ми липсва до безобразие.
Гледате цялото интервю в ТЕЛЕГРАФНО ПОДКАСТЪТ!
Виктория Пенкова
