- Здравей Мануел, от колко време се криеш извън Венецуела?
- Излязох от Венецуела веднага след изборите в края на юли 2024 г. В изборния ден бях ангажиран да пазя протоколите, които предвещаваха победа за партията ми и за опозицията в част от моя щат. В резултат на това заплахите срещу мен се засилиха. Първоначалните заплахи започнаха много преди това, защото Мария Корина Мачадо и кандидатът за президент Едмундо Гонсалес започнаха кампанията си от общината, където съм роден и където живея. Самият президент Гонсалес, на когото отнеха изборната победа, също е от нашия щат и от тази община. И така тръгнаха много сериозните заплахи срещу мен.
В самия ден на изборите - 28 юли, в нашия щат Арагуа имаше 12 мъртви. Убиха различни хора в различни части на щата. На 30 юли събраха общинския съвет на сесия и ни обвиниха нас, няколко водачи на опозицията, за виновни за тези убийства. В започналото разследване бе включено и моето име. Аз се свързах с председателя на общинския съвет и му казах – виж, не зная какво обвинение сглобявате, но какви доказателства имаш, че ние сме терористи и убийци? Публикувах разговора ни в социалните мрежи. Той ми отговори, че аз съм един подлец, че те знаят къде се намирам, че ще ме преследват и ще ме открият и накрая на света. Че ще тормозят екипа ми, на практика - че ще ме ликвидират.
В този момент реших да отида на сигурно място, да изляза от страната. След като това се случи, властите отправиха срещу мен две обвинения в тероризъм, едно за предполагаемо пране на пари и капитали и още едно за неоснователно обогатяване. Всичко това, защото съм напуснал страната, без да уведомя властите. Така че те скалъпиха срещу мен цяла папка с обвинения, цяла серия, както направиха с много от лидерите на опозицията във Венецуела, за да оправдаят и узаконят преследванията срещу нас.
- Ти от партията на нобелистката Мария Корина Мачадо ли си избран за депутат в парламента на щата Арагуа?
- Не, аз съм от партията Народна воля.
- Би ли ми разказал малко повече за своята партия? Ние знаем, че венецуелската опозиция се състои от различни крила, не е компактна.
- Различни партии формират една платформа, която се нарича Единна демократична платформа. Извън тази платформа е самата партия на Мария Корина, която никога не е искала да се включи в коалицията. Това е голяма формация, наречена „Венте Венецуела“. Това е партията на Мария Корина Мачадо.
- Основният въпрос за мен, за нас е дали е вярно, че най-големият наркотрафик тръгва наистина от щата Арагуа, където е прочулият се наркокартел Трен де Арагуа. Ти си от това място, разкажи ни.
- Да, така е. В Арагуа и в цялата страна. За съжаление това е един цял кръг, мога да кажа, че става дума за престъпна група, всички са вътре. Така че днешна Венецуела не е приказка, това е реалност. Тя е в ръцете на криминални елементи във всички щати на страната. Не само в Арагуа, а навсякъде. Например, ако отидеш на юг, надолу в страната, където е щатът Боливар, където са златните мини, там е лудост, пълна катастрофа. Там е като да влезеш в Содом и Гомор. Виждаш сексуална експлоатация, трафик на деца, трафик на минерали, най-големите ужасии, които можеш да видиш в живота си, концентрирани на едно място. На практика държавата не съществува, само престъпност. Държавата се е превърнала в държава на престъпността, в пропаднала държава. Навсякъде, където се озовеш, ще откриеш корупция, наркомафия или мафия за каквито се сетиш престъпления.
- Излиза, че това, което САЩ направиха с Мадуро, е като първа стъпка. Ти вярваш ли, че проблемите могат да се разрешат за няколко години или ще бъде много трудно?
- Според мен свалянето на Мадуро бе фундаментална крачка. Защото те се мислеха за недосегаеми. Че САЩ никога няма да влязат във Венецуела. Вярваха, че приказките за това са блъф, че Щатите го правят, за да внесат безпокойство сред хората. И сега се изправиха пред една много сурова реалност. Пред една държава, която има военния потенциал да неутрализира и да унищожи всекиго във всеки момент, когато реши, дори без да си дадеш сметка за случващото се. Тоест днес те знаят, че са изправени пред тотално различна сила, срещу която те нямат и минимален шанс или капацитет да организират военен отговор.
Това вдъхновява демократичните сили на Венецуела, които ще бъдат очевидно в много по-добра позиция, защото досега управляващите трябва да сведат глава и да действат според учебника, който САЩ им дават в ръцете. Това се случва в момента на практика.
Делси Родригес действа точно така, както й налагат Щатите. Вижте, хората смятат, че е лъжа, но това е истината – Делси Родригес участва в свалянето и предаването на Николас Мадуро. Иначе би било невъзможно да се знаят детайлите по местоположението му и по цялата акция на нивото, на което САЩ имаха информация. Например конкретни карти и чертежи на резиденцията му, на бункера му. Съединените щати знаеха къде е зоната за сигурност в резиденцията, как и къде е разположена вътрешната система за сигурност. И така целият свят видя глуповатата му физиономия при ареста му, на фона на съществуващото огромно военно разузнаване на диктатора. Аз не подценявам това. Но все пак всички не сме глупаци и знаем, че е трябвало да има хора там вътре, които да съдействат, за да имат информация САЩ в детайли за всички стъпки, които прави Николас Мадуро.
- Като юрист, като адвокат, как ще коментираш влизането на американците във Венецуела? Като нарушение на правото или като нещо, което е в реда на нещата да се случи? Защото това се коментира в целия свят.
- Да, говори се, че има нарушение на международното право и на суверенитета. Виж, за да говорим за нарушение на права, трябва да се обърнем към реалността. Първото нарушение на суверенитета на Венецуела бе например изнасянето на петрола й за Русия, Китай и Куба. А ние, венецуелците, не видяхме нищо от този петрол в нито един момент. Тежко нарушение на суверенитета бе фактът, че първият кръг на сигурността на този президент, макар и нелегитимен, бе осигурен от иранци, кубинци и руснаци. Каква е тази лудост? Такова нещо никога не се е случвало в съвременната история. На трето място Николас Мадуро не бе президент, не бе избран за президент на Венецуела и има документи за това. Николас Мадуро взе властта със сила. Затова зад САЩ и акцията им застанаха Панама, Еквадор, Боливия, Перу.
- Те подкрепиха влизането на САЩ?
- Разбира се, бяха припознати като съюзници в тази битка. САЩ извършват мисията, но много страни от Централна и Южна Америка и също така от света решиха да подкрепят този военен натиск, защото това е единствената форма да се отстранят от властта едни наркотрафиканти. Това трябва добре да бъде подчертано, защото опитват да банализират ситуацията, да се омаловажи ставащото във Венецуела.
Мадуро държеше една отвлечена страна. Мадуро затвори над 20 000 граждани, които му се противопоставиха политически, Мадуро екзекутира над 10 000 граждани, те са изчезнали, никой не знае нищо за тях и никога не се появиха отново. Например в моята партия един младеж бе убит в Каракас, той бе общински съветник, отговаряше за една община и този младеж се появи така обгорял, че му сложиха мокра кърпа на лицето, да за разпознаем трупа му.
Ние, венецуелците, бяхме изправени пред нещо зверско и отвратително и ти ми кажи как се излиза от това, на нивото, до което беше достигнало. Днес вече е ясно, че Николас Мадуро има в Швейцария 120 тона злато, а във Венецуела има хора, които наистина умират от глад.
- Ти познаваш ли лично Мария Корина Мачадо, нобеловата лауреатка за 2025 г.? Ние сме далече, на другия край на света, и използвам възможността да науча нещо повече, от първа ръка.
- Мария Корина е жена на принципите и ценностите. Преди да напусна страната, имах разговор с нея, който ме впечатли много. Написах й, че се налага да се махна, че отивам в Испания, заплашили са ме с убийство и трябва да се спасявам. Изпратих й снимка от летището. Тя ми отговори - Господ да те благослови, прегръщам те силно, Мануел, благодаря ти за всичко, което направи. Аз я попитах – шефке, защо не ги притиснем с всичко, което имаме, с всички доказателства, за да спрат да преследват хората или да ги заплашват? И отговорът й ме беляза - Мануел, ние винаги казваме истината. Не се крием. Това е Мария Корина Мачадо, една жена, която върви с истината, казва истината. Тя винаги отива към същността на проблемите, но държи на истината, без задкулисие и затова прави всичко така добре. Тя не е от моята партия, но това е нейната борба и всички ние, венецуелците, й се възхищаваме.
За първи път имаме лидер, който е решен да счупи схемите, който отива по-далеч от стратегиите, от това кое е политически коректно или некоректно, за нея най-важна е истината преди всичко. И това е фундаментално, защото когато действаш на основата на истината, винаги си спокоен и в мир със себе си и в хода на историята винаги истината се налага и побеждава. Така светът видя, че не е лъжа, че Николас Мадуро е наркотрафикант, че той ръководи една престъпна група. И не ние, венецуелците, а швейцарското правителство излезе със съобщение, че Мадуро днес има там над 120 тона злато, че са разкрити над 60 млн. долара в биткойн, над 230 млрд. долара, скрити в банкови сметки. Това означава, че богатствата на една държава са свършили в личните сметки на едни безсрамници.
Във Венецуела действа Армията за освобождение на Колумбия, че в страната е и ФАРК, че у нас се намират фронтът в изгнание на тази колумбийска групировка, че във Венецуела са и мексиканските наркокартели... Всички криминални групировки се преместиха от Мексико и Колумбия във Венецуела. Затова да управляваш в момента Венецуела не е никак лесно. За да добиеш представа, нека ти дам пример. Аз, за да вляза и да вървя през един селски район в моя щат, трябва да поискам разрешение от криминални групи и понякога да им дам подкуп, за да ме пуснат да обиколя района.
- Ситуацията е станала както бе преди години в Колумбия.
- Не, много по-зле е, много, много по-зле. В сравнение с нашата страна Колумбия е като виц. Защото Мадуро постигна мечтания сън на Пабло Ескобар. Ескобар опита да влезе в политиката и не успя. Не успя, защото го бомбардираха. А Мадуро стигна до президент на една държава. Три пъти открадна изборите, представи си, и подкупи военните, полицията, всички, за да постигне своето във Венецуела, да я предаде на криминалните групи.
- Ти ще се явиш ли на изборите, когато се организират?
- Да, в моя случай аз ще се явявам отново в моя щат, Арагуа. Но само когато всички заедно с Мария Корина Мачадо вземем необходимите решения. Вече не вярвам в индивидуални позиции.
- Ще се завърнеш ли във Венецуела, това е въпросът ми?
- Да, скоро, за да работя. Аз съм близо до Венецуела.
Това е той:
- Мануел Гарсия е регионален депутат от Арагуа, най-зверския щат във Венецуела
- Член на партията Народна воля, част от демократичната коалиция
- Живее в изгнание заради смъртни заплахи
- Баща му е национален депутат, разкрил наркобоса политик Хюго Карвахал-Пилето
Михайлина Димитрова
