- Д-р Добрев, какво точно се е случило в Централния Балкан и как установихте, че става дума за масово отравяне? Това ли е най-тежкият подобен случай у нас?
- До информацията достигнахме благодарение на едно от GPS устройствата, с които проследяваме нашите птици. В случая става въпрос за черен лешояд, който бе освободен. Посредством GPS устройството установихме, че с птицата има проблем. Тя не се движи, телесната ѝ температура е понижена, което е ясна индикация на база на нашия опит, че има проблем. При този случай се свързахме с колегите от „Зелени Балкани“, които също знаят, че в района има птици. Така стигнахме до информацията, че с една от техните птици – брадат лешояд, също има подобен проблем. Това за нас беше ясна индикация, че има някаква нередност в района. Подадохме сигнал към директора на Национален парк Централен Балкан и офиса в Калофер, за да може на място да се установи какво е положението. При което колега от тази служба се придвижи до мястото, което ние посочихме на база на данните от GPS. И там колегите установяват, че става въпрос за загинали няколко птици от два различни вида лешояди. На мястото се установиха три черни лешояда, един белоглав, един друг, който не беше загинал към този момент, но пак имаше информация, че се мъчи в момента. При тази информация колегата на място веднага подаде сигнал към телефон 112, за да се сигнализират отговорните институции и съответно да започне разследването. Вече оттам насетне наш екип се придвижи към мястото още същия ден късно следобед, за да претърсим периметъра на инцидента и да намерим, ако е възможно, най-много, ако съществуват загинали други птици, и да се уверим, че на място няма други птици, които да страдат или да са в момент на нужда. Тоест да са в тежка ситуация.
- Сред загиналите е единственият брадат лешояд, освободен в България. Каква е загубата на тази птица за програмата за връщане на вида у нас?
- Най-общо мога да обобщя, че за 50 години два пъти убиваме символа на българската природозащита. Така че загубата е огромна. Тя е безвъзвратна. Проблемът с програмата и изобщо с този тип дейност за пускане на такива изчезващи видове в природата е, че те се случват координирано на територията на Европа. Т.е. има специална програма, която е европейска, и в нейните рамки се придвижват птици от различни размножителни центрове. Това са както зоопаркове, така и отделни центрове в цяла Европа. Те се придвижват до места, които са одобрени за такъв тип дейности. В България чакахме дълги години, за да се случи това нещо. И за нещастие година след това инкасираме първия такъв много тежък случай, който за жалост обаче безвъзвратно ни връща към въпроса как ще реагират държавните институции и какви мерки ще бъдат взети, тъй като това не е изолиран случай. Само в рамките на тази година това е третият пореден в България. А миналата година имаме също регистрирани тежки случаи на този род престъпления – както в Стара планина, така и в Източните Родопи, преди това и в Кресненското дефиле, в Искърското дефиле също... Тоест тук говорим за събития, които се случват регулярно.
- Каква отрова е използвана и как действа тя? Как е възможно една отровна примамка да причини смъртта на толкова много птици и други животни?
- Не мога да коментирам каква точно е отровата, защото такава информация не е излизала въобще. Тоест това е предмет на досъдебното производство и аз въобще това не мога да го коментирам, тъй като нямам такава информация. Но от гледна точка на самия инцидент мога да заявя, че подобен тип незаконни дейности са широко документирани в цяла Европа и в цял свят. Това е глобален феномен и има информация, която може да се провери в интернет. В България през 2021 година бе приет Национален план за действие за борба срещу незаконното използване на отрови в дивата природа. Имаме доста информация, публикувана по случая. Там е описано абсолютно всичко, което е налично като информация в България. Имаме издадено и специализирано помагало, което е публикувано.
- Кой обикновено поставя отровни примамки и срещу какво са насочени те? Има ли основания да се смята, че и в този случай отровата е била предназначена за друг вид животно?
- Подобен тип дейност се случва, когато даден животновъд има нанесени щети от наземни хищници – вълци, мечки, чакали, лисици, бездомни кучета и т.н. Това е общата система. Тоест при нас логиката винаги работи в тази последователност. В такива ситуации се прибягва до тези незаконни действия. Трябва да подчертаем и това – винаги е мотивът. Затова насочих към тези документи, защото там тези неща са разписани, ясни, доказани и са широкоизвестни. Оттам насетне признаците, които са най-показателни, са, когато се пристъпи към самото местопроизшествие – много често на място има загинало повече от едно животно. Това в голяма част от случаите навежда на мисълта, че твърде вероятно се касае за употребата на незаконни отровни вещества. Много често животните ги намираш в конкретно положение на тялото. То е много специфично по отношение на диагнозата и причината на един такъв тип въздействие върху животните и върху птиците. Това и в криминологията е описано много точно и последователно. Т.е. не са непознати нито за орнитологията, нито за криминологията, нито за ветеринарната съдебна медицина.
- Защо именно лешоядите са сред най-уязвимите жертви на подобни отравяния? Може ли една отровена примамка да предизвика своеобразна верижна реакция в природата?
- Лешоядите, трябва да подчертаем, не са цел на тези престъпления, но те са косвени жертви, тъй като това са птици, които, на първо място, живеят социално, хранят се и се размножават в групи. Също така могат да облитат огромни територии. Имат много добре развито зрение и благодарение на него намират своите жертви – трупове на умрели животни. Те се хранят само с умрели животни на огромни разстояния. И затова най-често за нещастие те са и първите жертви, които се оказват впоследствие на тези престъпления. GPS предавателите са помогнали за откриването на загиналите птици.
- Колко често подобни случаи остават незабелязани и каква е ролята на проследяването за опазването на лешоядите?
- Ролята на проследяването е огромна, защото без тях бихме били слепи за огромна част от тези събития, които биха останали неразкрити или дори неизвестни. Затова и всички птици, които се освобождават в рамките на такива програми, са снабдени с GPS. Технологията търпи развитие въобще, тъй като ние я използваме вече 18 години и нейната функция е незаменима. Тя търпи невероятно развитие. Благодарение на тази технология разбираме всяка една стъпка на конкретното животно и се информираме за поведението, за това къде се намира, какво прави и така нататък. Това е незаменимо средство за помощ. Не само в подобни случаи, но и от чисто научна гледна точка, където ние работим и в темите, в които също обследваме птиците. Там информацията от устройствата е незаменима. Те са първоизточникът и в случая дадоха първата информация за това. Връщам се обратно и към други подобни случаи от тази година, които имахме в България. За тях информация също придобихме именно благодарение на тези устройства.
- Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) разполага и със специално обучено куче за откриване на отрови. Колко трудно е да се открие отровна примамка в планината и колко често се натъквате на такива случаи?
- Да, БДЗП работи дълги години последователно по темата. Разполагаме с първия кучешки екип за борба с отровите, който беше сформиран още през 2016 година. Така че вече имаме две кучета. Всъщност първото в момента не работи, тъй като е на пределна възраст. С второто куче в момента работим. Установено е, че ефективността на кучетата е няколко пъти по-добра от тази на човека. Особено за пресечени терени, които са обрасли с храсти и дървета. Без помощта на кучето намирането на подобни вещества в дивата природа е много трудно или почти невъзможно, ако не знаеш предварително къде е тяхното местонахождение. Трябва да подчертаем, че това не е нещо, което сме изобретили ние. Това е нещо, което взехме наготово като опит от Испания, от Унгария, от Италия, от Западна Европа. Там колегите работят дълги години с помощта на кучета, за да търсят именно отрови. Системата на търсене, или общо взето методиката на обучение, е много сходна с тази на кучетата, които намират наркотици, на кучетата, които намират експлозиви и т.н. Просто кучетата се обучават да търсят конкретно отровни вещества и трупове на умрели животни.
- България действително има Национален план за борба с използването на отрови и отровни примамки до 2030 г. Защо въпреки него проблемът продължава? Има ли слабости в контрола и прилагането му?
- Да, проблемите продължават въпреки плана, но, както казах, ние сме последователни, упорито работим в тая насока и всъщност в самия план неслучайно сме предложили конкретни законодателни промени, предложили сме конкретни дейности, които се изпълняват. Една част от тях ние ги изпълняваме в момента – обучението на държавни служители. Имаме специализирани обучения, които провеждаме в чужбина. Тези обучения се водят от колеги от Испания, които дълги години работят и в областта на криминологията, и специализирано за намиране, установяване и изследване на отровни вещества. Също така много е важна най-вече ангажираността на държавните институции, които имат отношение по темата. Това са най-напред полицията в България, районните полицейски управления, Министерството на околната среда и водите с неговите подразделения, Българската агенция по безопасност на храните като институция, която има отношение към контрола на препаратите за растителна защита и пестицидите, които най-често нелегално се използват в тази връзка. Тези всички институции и тези отговорници в конкретния план са разписани много конкретно и ние, придържайки се към конкретния документ, последователно в нашите действия се опитваме да работим с всичките тези институции, за да можем не само да осъществим превенцията, но и реално да има практически конкретни дейности по тази тема.
- Колко ефективно се разследват подобни престъпления? Има ли реален шанс човекът, поставил отровата, да бъде установен и наказан?
- Фактите сами говорят за себе си. Както казах, ние работим няколко десетилетия по темата, националният план е от 2021 година, нашият кучешки екип е от 2016 година... Мога да кажа, че от 2001 година до 2020 година имаме над 70 установени умрели животни вследствие на използването на отрови. Говорим за 10–12 много сериозни случая и до момента няма нито един установен извършител, няма нито един наказан. Случаят от Централен Балкан е първият като прецедент, в добрия смисъл на думата, в който прокуратурата и разследващите стигат до конкретно заподозряно лице. Първият такъв в историята изобщо. Така че за нас в случая се вижда, че държавата има желание да се справи и да работи по тези конкретни случаи.
- Какво трябва да се промени – законодателство, контрол, разследване или работа на терен – за да се прекъсне практиката с отровните примамки?
- Трябва да се променят конкретните законови мерки, които ние сме заложили в националния план, както и сме предложили конкретно в лекцията, за която споменах. Трябва на терен да се предприемат по-сериозни и по-адекватни дейности. Трябва държавните институции да възприемат, че това не е нещо, което може да се неглижира. Очевидно е проблем, който съществува дълги години, очевидно е проблем, който оказва широко въздействие върху природните екосистеми, върху защитените видове, с които ние работим, и защитените видове, с които нееднократно сме алармирали, че са изключително важни показатели за това какво се случва с нашите екосистеми, с нашия живот и с нашето здраве. Защото те са показателни в това отношение. И, разбира се, да се приемат насериозно. Ние осъзнаваме факта, че това са птици и че все пак не можем да ги съпоставяме с други неща. Т.е. несравними с човека, но все пак можем да кажем, че законът е ясен в това отношение. Има конкретни наказания, които са предвидени, и ние държим тези конкретни заложени мерки в Наказателния кодекс и съответно наказания да бъдат прилагани. Това са нашите искания.
- Защо конкретно лешоядите са толкова важни?
- Както споменахме в началото, за да стигне до тази една единична птица, всъщност се чака десетилетия. Тъй като всички тези птици идват от обща програма за размножаване, обща програма за разпространяване на тези птици по местата за освобождаване. Иначе като вид лешоядите са важни, тъй като са на върха на хранителната пирамида и са показателни за това какво се случва в природните екосистеми и какво е качеството на нашия живот. Това са животни, които са неотлъчно до всички селскостопански животни и всички животновъдни обекти. Те могат да съществуват само и единствено благодарение на домашните и дивите животни и те са абсолютно вързани с тях. Те са незаменими за очистването на природата, те са санитарите.
- Какво трябва да направи човек, ако открие мъртво животно или птица в природата? Какво категорично не бива да пипа или предприема сам и къде трябва да подаде сигнал?
- Ако човек намери мъртво животно в природата, трябва много внимателно да се процедира. Най-напред, разбира се, не трябва да се пипа животното без наличието на лични средства за предпазване. Оттам насетне трябва да се сигнализира най-често към Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите. Когато става дума за защитен вид, разбира се. Когато става дума за селскостопанско животно, съответно е редно да се сигнализира към агенцията за безопасност на храните или към техните областни дирекции. Когато става въпрос за дивеч, трябва да се сигнализира към Изпълнителната агенция по горите, която е към Министерството на земеделието и храните. След това експертът на място трябва да прецени за какво се касае в конкретния случай. При блъснато животно на път е най-добре да се сигнализира към 112 и сигналът се разпределя. То във всеки случай е редно да се звъни на 112. Единственото, което човек трябва да има предвид, е, че това все пак е спешен телефон. Така че в никакъв случай не трябва да претоварваме системата с фалшиви, с ненадеждни или пък с непроверени данни и информация.
- По какви проекти работите в момента в Българското дружество за защита на птиците?
- Изобщо нашата дейност е насочена към лешоядите и имаме доста инициативи, които са насочени към тяхното опазване. Тук, в района на Източните Родопи, работим много с местни животновъди, с местните общности. Това е едно от най-важните неща изобщо. Това са хората, които имат най-голямо отношение към опазване на тези видове животни. Това и нашата връзка с местните хора е едно от най-важните неща, на които ние държим, и искаме да сме сигурни, че нашите послания и изобщо нашата работа най-напред стига до тях.
ТОВА Е ТОЙ:
- Д-р Добромир Добрев е експерт на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), с дългогодишен опит в проучването и опазването на хищните птици и по-специално на лешоядите.
- Работи по мониторинг, опазване и възстановяване на редки видове, включително чрез използване на GPS проследяване.
- Добрев е сред авторите на Националния план за борба с използването на отрови и отровни примамки в дивата природа за периода 2021–2030 г. и участва в дейности, свързани с превенцията на отравянията и опазването на лешоядите в България.
Людмил Христов
