- Честит юбилей, Тони! Да сте жива и здрава! Как празнувахте?
- Без шум и фойерверки. Без да го превръщам в национален празник, както съм го правила други години - шегувам се, разбира се. Понеже имам репетиции в театъра непрекъснато, почерпих там любимите си хора. Когато си тръгнах оттам, мои скъпи приятели - Дражко Драганов и семейство Вълканови, ми направиха изненада. Казаха: "Дойдохме от София да те разцелуваме и тръгваме". Постояхме мъничко с тях, дъщеря ми и приятели. Те ми подариха торта, аз за театъра бях купила две, но без свещички, просто защото бях изключила. А театърът ми подари огромна торта. Та така имах цели 4 торти.
- И друг подарък имате от театъра, връчен ви от директора Борислав Чакринов - заслужила артистка...
- Разревах се. Беше много трогателно. Още не съм закачила грамотата, защото почти не съм си била вкъщи - прибирам се, спя, уча си репликите за представлението, разхождам кучето и пак на репетиции.
- Успяхте ли от толкова много честитки и любов от хората да си направите равносметка?
- Забравих да кажа, че докато бях в театъра, получих над хиляда честитки по всички месинджъри. Отделно не знам колко стотици разговори. Отделно - през цялото време пристигаха цветя в театъра - от толкова много приятели, фирми. Каква равносметка съм си направила? Явно съм си заслужила тази обич, която ми показаха толкова много хора. Защото аз също всеки един обичам. И си мисля, че е така, както си постелеш в живота. Така и аз съм си постлала. Това ми е равносметката.
- Каква беше изминалата 2022 г.?
- Беше толкова динамична. Имам над 100 концерта и участия в турнета, сборни концерти, отделно имах мои концерти, частни покани, имах и в Сатиричния театър покана. Имах и в чужбина участия. Наситена година беше. И като гледам сега графика как започва да се пълни, тази няма да е по-различна.
- Какви са очакванията за новата година?
- Писах на един лист, че още не си бях взела тефтер. Обикновено пиша в тефтер. Не че на телефона не му вярвам, но като се знам каква съм разсеяна, ще взема да изтрия нещо, да си изгубя телефона или някоя друга беля да направя. Заради това винаги се подсигурявам с едно мъничко тефтерче и си го нося. Целият ми график е вътре. А същият този график го имат и колегите ми. И ако аз нещо изгубя или забравя, те го имат.
- Двете големи събития в кариерата ви се очертават тази година. Едното предстои съвсем скоро - театрална премиера. Разкажете за новата си роля!
- Пиесата се нарича "Съвсем проста история" и е на украинката Мария Ладо. Това е един своеобразен тест, защото за да приемеш тази роля, трябва да имаш малко самоирония, защото аз там играя прасенце романтичка - Соня Василевна. Тя е много мъдра пиеса. Не е комедия, но има и смешни моменти, има и тъжни. Животните всичките са ангели, хората не сме всички ангели. Животните са по-чисти от нас. Много миличко ми става, като чуя толкова мъдри неща да казват животните. Музиката е много красива. Борето Чакринов всеки път ми анализира всяка една ситуация, като дава различни примери. Той е изключителен режисьор, преди всичко е голям човек, роден психолог и много ми помага.
- Как реагирахте, като ви я предложиха, изненадахте ли се?
- Моментално казах "да". Това е театър. Най-елементарните ще направят паралел между прасето и мен, имайки предвид килограмите ми. Тъй като там летя, видях просташки коментари: „Ах, тая как ще я вдига кран“. Това е съвсем друга работа, за елементарни хора. Аз ги очаквах, но нямат никакво значение. Важното е, че ролята ми харесва и казва нещо. Едно прасе казва нещо. Казва много мъдри неща, много по-умни от човешките.
- Имате ли любима реплика от тези мъдри мисли?
- След като прасето е станало ангел, стопанинът се появява и моята героиня казва: „Стопанино, стопанино, толкова те обичах, а ти ми тегли ножа, без да ти мигне окото, да беше накарал някой друг, а ти сам с ножа“. Това е много често в живота. Кой ли от нас няма... Това е общо положение. Малко повърхностно го обясних, но наистина е много хубаво. Премиерата е на 19 февруари.
- Това ви е шеста роля в театъра. Коя от тях ви е най-трудната?
- Щастлива съм, че съм поканена и ще дам всичко от себе си да не посрамя тези хора, които са до мен на сцената. Имам много да ги настигам. Много страдам, когато Борето ме кара нещо да направя и аз не мога да го направя, защото не мога да го разбера. Тогава си проличава професионализмът. Колегите ми показват с движения какво трябва да бъде, но това им е професията - имат и образование, и опит на сцената. Докато аз няма как да го знам и ме учат в движение. Най-много от всичко искам да не ги посрамя. Първо ми беше трудна Едит Пиаф, после Джуди Гарланд, сега тази ми е третата трудна.
- Актриса, а не певица всъщност сте искали да станете...
- Детски мечти, които приемам за сбъднати. Сбъдната приказка направо.
- Имате ли ритуал, преди да излезете на театралната сцена? А на музикалната?
- Не се кръстя, но имам едни думички, които си казвам, преди да изляза.
- Другото голямо събитие е самостоятелният ви концерт в зала 1 на НДК.
- 2011 г. ми беше последният концерт там. На 10 юли 2023 г. ще бъде. Аз се чудех дали да правя, но има един човек и той е ангел - изхождайки от нашата пиеса, Благо Солов, който успя да ме убеди. Той от 2-3 години ми го казва, аз - "да, да, добре". Този път сериозно се видяхме и си поговорихме, подходи сериозно. Даже концертът няма да бъде само един - вчера ми даде график с още няколко града, така че ме чака сериозно изпитание. Може да се каже, че ще е турне. Разбира се, че ще изпея тези песни, които хората искат, но и нови. Аз направих доста нови песни в последните години, които обаче не съм ги сложила в албум. Ще поканя няколко души, които да пеят с мен. Сега мисля концепцията. Искам да мине премиерата, да се успокоя и сядам да пиша сценария. Искам аз да си го напиша, защото това е моят концерт. Мога да си почувствам песните, да си ги подредя и затова никой друг не искам да ангажирам.
- Разградската филхармония ще бъде ли с вас на сцената?
- О, много бих искала. Трябва да се чуя с Левон. Ходих до Разград и се видях с моите хора - те са наистина хора за обичане и много искам да е с тях. За другите концерти трябва да измисля формата, просто още не съм готова да говоря на тая тема.
- Имате ли планирани нови песни да пускате?
- Сега работя върху една, но ще бъде след премиерата.
- За какво ви се пее?
- Аз обичам да пея за всичко - и за любов, и за весели неща. Ама май ще пея за любов. То така ми е тръгнало. Морето също има доста сериозен дял, но повече е любовта. Което няма нищо лошо.
- С книгата докъде сте?
- Ще видя кога ще я напиша, че виждаш колко много задачки имам. С Ева започнахме да правим книга за Гого, чакаме колеги да напишат някои неща, за да ги подредим и оформим. С Гого имаме толкова много истории. Сега се сещам за една - прибираме се от някъде през нощта, пратихме сина му до една аптека и се побъркахме от смях от реакцията на Гогича. Ще я опиша в книгата.
- Направихте в дует с Ева "Бургаски вечер" в турнето "Обич и песен".
- Ние трябваше да изпеем "Цацата", обаче моят колега Миро тогава имаше бъбречна криза и не можа да дойде на концерта. Сетих се за "Бургаски вечери" и я изпяхме двете. Понякога взимам Ева с мен на участия, защото не искам да стои сама. Гого като беше жив, беше лесно, но сега е самичка и не искам да е така. Затова я взимам с мен, изпяваме "Цацата", "Там край реката", "Бургаски вечери". Не мога навсякъде да я взимам, че сме много хора с колегите, но няколко пъти в годината го правя.
- Вече имате и трио с братя Аргирови. Как се роди общата ви песен "Срещу вятъра"?
- Няколко пъти се виждаме по различни поводи в София и се харесахме. Преди години ми се бяха обадили да ме подкрепят за нещо, което много ме стопли тогава. На едно от вижданията ни Блажко каза - мисля една песен да направим заедно. Изпяха ми я по телефона, Александър Петров написа текста и се получи страхотна песен. При Мага направихме записа, Краси Гюлмезов е автор на аранжимента. Преди това ми беше песента с "Мери бойс бенд", преди това със Стефко Илчев, преди това "Любов в сегашно време". Хубави песни ми се случиха, Лео.
- Срещу вятъра ли предпочитате да се движите?
- По-интересно в живота е да вървиш срещу вятъра, по течението е голяма скука. Човек сам си определя.
- На колко години се чувствате всъщност?
- Не се чувствам на 60. Никога не съм го мислила. В края на краищата - да ги крия ли, да ги отричам ли, това са си моите години. Мисля, че съм ги преминала по достоен начин. Колкото са, толкова - това е положението. Човек винаги може да разбере кой на колко години е. Дъщеря ми казва: "Ти си много бойна, мамо". Ти не посмя да ме попиташ за тази простотия, дето измислиха за доктора.
- Поводът е друг...
- Ние наистина се познаваме, в една компания сме, но никога не сме били повече от приятели. Толкова ми е гадно, че се чувствам неудобно пред тоя човек. Преди години пак бяхме заедно с теб на рождения ми ден, когато до мен седна моя колега Жоро и пак на другия ден: "Айде, Тони Димитрова пак с нов млад любовник". Много елементарни хора. Напиши го - няма нищо вярно. Искам да се извиня чрез вестника на д-р Обрейков за това, че му омазаха и неговото име в жълтиния. Чакам да ми излезе проверката от НАП, която ще е няколко месеца, нали има донос срещу мен от Онова Нищо. Викаха ме и в полицията в Бургас. Един ден истината излиза.
Това е тя
Родена на 10 януари 1963 г. в Бургас като Антоанета Димитрова Петкова
След завършването на гимназия започва да работи като машинописка в общината в родния си град
През 1995 г. се явява на шоуто за откриване на нови таланти на Ева и Гого, където в журито е и Стефан Диомов и веднага след това е назначена за солистка на оркестъра им „Горещ пясък“
През 1996 г. дебютира на фестивала „Бургас и морето“ с песента „Ах, морето“, която получава трета награда
Следват още много хитове, награди, дуети, албуми и срещи с публиката
В края на 1999 г. ражда дъщеря си Магдалена
Лео Богдановски
