- ЕВРО, БЕЗОБРАЗИЕ и ПРОТЕСТ оглавиха класацията за „Думи на годината“ за 2025 г., организирана за пети пореден път от платформата „Как се пише“. Какъв е вашият коментар, проф. Мурдаров?
- Моите наблюдения са, че две от посочените думи ЕВРО и ПРОТЕСТ могат да се състезават, че са най-често употребяваните през изминалата година. При БЕЗОБРАЗИЕ обаче имам доста резерви, защото тази дума е била извадена преди всичко в истеричните крясъци на председателя на ПП Асен Василев. Наистина журналистите я харесаха (заради цялото истерично изпълнение), но не вярвам да е била използвана много често. Другите думи, включени в списъка, също заслужават внимание. Това важи за ВОЛЕЙБОЛ, ДЖЕН-ЗИ, БЮДЖЕТ, ЛОКАЛИ. Към тях ще добавя БУХАЛКА, БОКЛУК, КМЕТ. Включването на словосъчетания като ГЛАВНО Д не е сполучливо, защото става въпрос само за думи. Да не говорим за КОГАТО ПА... МРЪШЛЯК направи впечатление и се запомни, но все пак това е диалектно образувание и не бива да му обръщаме специално внимание.
- Обеднява или се обогатява българският език през последните години?
- Не мога да твърдя, че речникът на родния ни език е много обогатен, но не е и ограничен. Езикът си се развива и ако има нужда, заема обикновено думи отвън. Много рядко в него се появяват новообразувания. Ще подскажа, че в БНТ откриха рубрика „Как се казва”, но, очевидно, нямаше предложения и затова тази рубрика засега замлъкна. Навремето в тогавашния вестник „Народна култура” имаше също акция „Да родиш дума” и ефектът беше, че се появи само СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ ОТ Димитър Шумналиев вместо ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ. И това се запази. Друго няма. Периодът на пуризма, който е характерен преди всичко за Възраждането, отдавна е отмрял.
- Преди време, когато пак разговаряхме с вас, стигнахме до заключението, че речниковият запас на съвременния българин се свива. Продължава ли тази тенденция? Обедняването на речта свързано ли е с грамотността и какви изводи могат да си направят хората, изследващи съвременния език и изказ?
- Не можем да твърдим, че езикът ни обеднява. Наистина обеднява речта на отделния българин. Това наистина зависи от степента на грамотност. Изводите, които можем да си направим, е че равнището на тази грамотност за съжаление не е високо.
- Трябва ли хората, които работят в медиите, да имат изчистен от диалекти изказ, и може ли да се постигне това с повече усилия и тренировки?
- Не става въпрос само за хората в медиите, защото те отразяват това, което употребяват политиците. А при тях картинката е отчайваща. Сетете се първо за тъй познатото мекане. Говоря за форми като ГОВОРИМЕ, ХОДИМЕ, ПИТАМЕ и много други, които са разпространени. Имам предвид и наложили се форми като ОЦЕНЯМ, НАМАЛЯМ, ИЗТЪРВАМ, които са си чисто диалектни. Дори и много разпространените ВЛЕЗНА, ИЗЛЕЗНА, СЛЕЗНА също са заети от диалектите. Тоест мога да кажа, че диалектното влияние продължава да е доста силно, а хората не се стремят да го избегнат. Политиците не се чуват как говорят и това заразява всички.
- Простащината и неграмотността, арогантността на прехода оказаха ли влияние върху съвременния български език, който става все по-богат на вносни думи?
- Хубаво е, че се стремим да заемем чужди думи, за да демонстрираме своята културност, но това съвсем не е достатъчно. Още повече че много често не знаем точно какво означават те. В момента е модно да се говори за ЕМПАТИЯ, но не съм сигурен, че всички знаят какво означава тази дума.
Така достигаме до големия проблем за употребата на чуждите думи в езика ни. Навремето академик Александър Теодоров Балан въвежда в речта ни думата чуждици и тя продължава да се употребява. Мнозина са склонни да нарекат всяка чужда дума в езика ни чуждица, а това съвсем не е така. Чуждици са само онези думи, за които има хубави български съответствия. Ще започна с чуждиците, заети от руски, за които не си даваме сметка, че не са български думи. Мисля си за СЧИТАМ вместо СМЯТАМ, УСТРОЙВА МЕ вместо ВЪРШИ МИ РАБОТА, КАСАЕ МЕ вместо ЗАСЯГА МЕ... Списъкът е много дълъг. Само при БОЛШИНСТВО се постарахме да го заменим с МНОЗИНСТВО, но не сме последователни в употребата му.
При английските думи постъпваме обикновено по друг начин. Стремим се да ги побългарим, като им лепваме български окончания. Така става при глаголите, например ЪПГРЕЙДВАМ, ЧЕЙНДЖВАМ, ЕВТАНАЗИРАМ, ЛАЙКВАМ. Така се образуват форми за множествено число на съществителните, при които обаче често проявяваме неумения и затова използваме БИЛБОРДИ вместо БИЛБОРДОВЕ, ЛАПТОПОВЕ вместо ЛАПТОПИ.
- Ако трябва да се направи световна класация, на кое място е българският език по своето богатство?
- Езикът ни като речников състав е достатъчно богат и не се отличава по богатство от другите славянски или европейски езици. Важното е обаче да умеем да използваме състава му.
- Вярно ли е, че във всекидневното общуване се използват не повече от 2000 думи?
- Това твърдение е вярно, но въпросът е колко от тези две хиляди думи включваме в речта си. Защото обикновено се ограничаваме с много по-малко. И при това ни влияят и клишетата, които сме създали, а това още повече намалява речника на отделния човек.
- Депутатите също дават своя „принос“ в новодумството. Защо се наложи например „входирам“? И защо всички говорят за „дебат“, а не за „дебати“?
- Навремето една депутатка употреби за пръв път думата ВХОДИРАМ. Тогава ние, езиковедите, възразихме на раждането й, но от възражението ни нямаше никаква полза. Днес всички, не само в парламента, ВХОДИРАТ. И не само. Те ВАКАНЦУВАТ, ПАЛАТКУВАТ, ПОСТУЛИРАТ, БИЗНЕФИЦИРАТ... Да не говорим за странния факт, че ДЕБАТИ се употребява в единствено число, а ЖИВОТ в множествено число – ЖИВОТИ. Това става просто поради незнание.
- Къде в България се говори най-правилният български език?
- Много често ми задават този въпрос. Ще разочаровам питащите. Не може да се каже, че има определен район, регион, където се говори най-правилният български език. Става дума за речта на отделния човек, а той може да живее навсякъде в България. При това не е задължително той да е учител, юрист, медик. Може и една обикновена продавачка в магазин да говори съвсем правилно.
- Отново се поставя въпросът за употребата на пълния член. Трябва ли да се премахне?
- Отговорът ми е, че правилото за употребата на пълния член говори за степента на грамотност на българина. И заради това аз лично държа на това правилото да се запази. Защото прилагането му е ясен сигнал дали човекът, който пише, мисли за онова, за което пише. Умишлено употребих глагола ПИШЕ. Защото в устната реч вече отворихме леко вратичката и казваме, че там има известна свобода – думата, която е подлог в изречението, може да се употребява и с пълен, и с непълен член. Само при онази дума, която не е подлог, трябва задължително да не се употребява пълният член.
В момента завършвам своята книга НАЙ-ЧЕСТИТЕ ГРЕШКИ В ДНЕШНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Става дума за правописни, правоговорни, граматически и стилистични грешки. Надявам се, че в нея читателите ще намерят отговорите на много въпроси, които ги интересуват. Част от тях посочих и в отговорите си днес.
Това е той:
- Роден е на 16 април 1948 г. в София
- Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров e един от най-изявените специалисти в областта на съвременния български книжовен език
- Завършил е българска и немска филология в СУ „Св. Климент Охридски”
- През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията „Готфрид фон Хердер“ на германската фондация FVS и през 1973-1974 г. пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. През 1975 г. получава степен „доктор“ на Виенския университет
- От 1981-1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет
- В периода 1991-1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия „Дом Витгенщайн“
Пламен Енчев
