- Г-жо Николова, БНБ обяви рекордно висок за последните години размер на основния лихвен процент (ОЛП) в сила от 1 декември. Какво ни говори това увеличение?
- БНБ обявява, а не изчислява основния лихвен процент. Преди няколко дни обяви 1,3 процента размер на ОЛП. Какво означава това? Основният лихвен процент се определя от индекса ЛЕОНИА. Този индекс означава среднопретеглената величина на средната лихва по овърнайт депозити в български лева, които търговските банки са си отпуснали една на друга през изминалия месец. Това означава, че търговските банки са започнали да отдават необезпечени овърнайт депозити една на друга срещу по-висока лихва.
- Какви са причините, поради които виждаме нарастване в ОЛП?
- Това е нещо съвсем нормално, дори бих казала, че се случва със закъснение. Видяхме първоначално реакция в резултат на увеличението на основната лихва от страна на Европейската централна банка, която три пъти повиши основната лихва. Това директно повлия върху индекса ЮРИБОР. В момента 6-месечният и 12-месечният ЮРИБОР е над 2%. Тоест първо повлия това върху ЮРИБОР, сега виждаме, че с 6-месечно закъснение се отразява и върху основния лихвен процент. Това са релевантни и съвсем закономерни процеси.
- Колко банки формират лихвите по кредити въз основа на ОЛП?
- Договорите за кредит са формирани на база референтен лихвен процент плюс надбавка. Само две банки, които отпускат кредити на физически лица и домакинства, са възприели тази методика – ОЛП плюс надбавка. Към момента не ни е известно банките да са взели решение да повишат лихвите. Знаете, всяка една банка има т.нар. прагове на изменение на основния индекс, които трябва да бъдат постигнати, за да бъде коригирана лихвата. Всяка една банка има различен праг, който е заложен в нейната методика. Ако трябва да обобщя ситуацията, хората, които имат образувани лихви по кредити, базирани на индексите ЮРИБОР и ОЛП, са първите, които могат да усетят увеличение от страна на банките в лихвените условия. Дали това ще бъде приложено за нови или за вече сключени договори предстои да разберем.
- Нека уточним, че говорим за ипотечните кредити.
- Да. Повечето потребителски са с фиксирана лихва, тя е с по-висок размер. Но пак е заложена методика и не може да бъде обобщено.
- Вдигането на основната лихва означава увеличаване на законната лихва за забава, а тя е ОЛП плюс 10%. Какви са последствията?
- Да, увеличава се лихвата за забава. Вие знаете, че тя е 10% плюс ОЛП, което означава към момента 11,3%. Друго нещо, което променя увеличаването на основния лихвен процент, това е размерът на тавана на заложения годишен процент на разходите. Съгласно Закона за потребителския кредит таванът на годишния процент на разходите не бива да превишава пет пъти законната лихва за забава. Досега този таван беше 50%. Разликата не е голяма, но ни прави впечатление, защото доста дълго време ОЛП беше 0, а сега виждаме неговото покачване.
-На какво ще се отрази тази промяна?
- Този таван засяга преди всичко небанковия сектор. Всъщност целта на тази поправка в Закона за потребителския кредит беше да се повлияе върху цената на общите разходи, които потребителите плащат, получавайки заем от небанкови финансови институции или т.нар. бързи кредити. Лично мое мнение както към момента на промяната в закона, така и сега, е, че това беше чисто популистко решение. Една фирма за бързи кредити не може да функционира с така заложения размер, още повече че към момента на обсъждането хората, които внесоха тази поправка в закона, не правеха разлика между лихва и годишен процент на разходите. И за да продължи да съществува бизнесът, беше намерен начин, така че този таван на годишния процент на разходите да бъде заобиколен чисто законово с начисляване на допълнителни такси, които представляват оскъпяване на заема.
- Не беше ли идеята точно допълнителните такси да влязат в годишния размер на разходите?
- Да, по закон всички такси, които са свързани с обслужване и са за сметка на потребителя, трябва да бъдат включени в изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР). За да се заобиколи този механизъм, се ползват услугите на фирми, сключили договор с кредитиращата фирма – такса за предоставяне на поръчителство, такса за бързина. Това пък доведе до още повече объркване и непрозрачност на сектора. Защото заложеният таван не беше адекватен на целите на бизнеса.
- Колко са тези допълнителни такси?
- В някои случаи 200, в други случаи 300 лева. Варират като вид и размер. Когато става въпрос за малки суми и кратък срок, чисто математически ГПР означава много голяма величина и не може да бъде приложен като ефективен механизъм, с който може да се ограничи размерът на оскъпяването за потребителя. Тази поправка беше неадекватна, не на място. Беше намерен начин как да се заобиколи. Но увеличаването на основния лихвен процент влияе върху този заложен таван на годишния процент на разходите.
- Самите фирми за небанково кредитиране твърдят, че това влияние е все още малко и при малки суми се изразява в стотинки. Какво да очаква потребителят?
- Да, така е, виждаме едни неголеми стойности в увеличаване на ОЛП. Няма как това да даде много голямо отражение в така заложения таван.
- Увеличаването на ОЛП обаче влияе и върху законната лихва за забава. Можем ли да дадем примери?
- Новият размер на законната лихва за забава ще даде отражение върху всички търговски сделки. Това са търговски взаимоотношения. Промяната все още няма голямо отражение.
- Може ли да посочите примери?
- Търговска сделка е всеки един договор между контрагенти с цел извършване на търговска дейност. А това включва договори с мобилни оператори, топлофикация, кредитори – абсолютно всякакъв вид сделки по Търговския закон.
- Какви са прогнозите ви за движението на основната лихва оттук насетне?
- Това, което виждаме в момента с нарастването на основния лихвен процент, е проявление на реакцията на Европейската централна банка да повиши основната лихва. Това не е процес, който би трябвало да ни изненадва. Дори нещата се случват със закъснение от няколко месеца. Така че, да, очаквам да продължи да се покачва, с колко – не мога да дам прогнози. Тук искам само да направя разграничение. Основната лихва на БНБ не е основната лихва на Европейската централна банка. Нещата са много различни и да се прави паралел е абсурдно. ОЛП на БНБ не е лост, с който Централната банка влияе на паричното предлагане, защото тя не го определя, тя само го съобщава. Тъй като ОЛП нараства, можем да очакваме, че лихвите по депозити ще започнат плавно да се покачват.
- Вие като финансов анализатор регистрирахте ли вече такова покачване?
- В последните данни на БНБ виждаме плавни повишения в размера на средната лихва по депозитите по новосключени договори. Като в лева лихвата вече е 0,37%, което е леко нарастване от 0,3% на годишна база - тоест спрямо октомври 2021 г.
- Как стоят нещата при кредитите?
- Ако трябва отново да се позова на статистиката на БНБ за същия период, виждаме подобрение в условията. Като средната лихва по жилищен кредит е 2,48%, което прави годишен процент на разходите 2,73%. Виждаме поевтиняване на годишна база с 0,2 процентни пункта.
Как можем да си обясним това?
Банките не са стигнали до момента, в който да предприемат корекция в условията на кредитите. Те казват – да, ще има увеличение, но към момента то не е налице. Преди да започнат да повишават лихвите, банките започват да затягат самия процес по отпускане на кредити. Малко по-рестриктивни стават по отношение на изискванията към своите клиенти и след това пристъпват към повишаване на лихвите. Към момента не виждаме такова.
- Това, че започва тенденция към повишаване на лихвите, по някакъв начин променя ли потребителското поведение, тоест търсенето на кредити?
Като гледам отново данните, не го променя по никакъв начин. Обемът на новоотпуснатите жилищни кредити за октомври е 563,8 млн. лв., което е малко над 20% годишен ръст. Забавя се темпът на ръст, но това не означава, че апетитът към кредити е спрял. Говорим за жилищните заеми.
- На какво се дължи това – хората се опитват да си спасят парите от инфлацията?
- Тук вече стигаме до една друга тема. Разбира се, че инфлацията притеснява хората. Въпреки че виждаме, че последните данни на НСИ сочат лек спад в инфлацията, но този спад е временен по мои прогнози. Правихме няколко проучвания във връзка с този въпрос, като по-голямата част от хората търсят да инвестират своите средства, за да запазят спестяванията си от инфлацията. Ако мога така да се изразя, инфлацията помага хората да стават по-активни и да търсят източници да се образоват, за да могат да управляват по-ефективно парите си. Това е единственото положително нещо от инфлацията.
- А един от традиционните начини в България хората да си спестят парите от инфлацията е покупката на имот...
- Да. Но лошото е, че хората, които търсят начини да защитят парите си, невинаги попадат на достоверни източници. Често се информират от такива със съмнителна достоверност, търсят съвети във Фейсбук, не се обръщат към инвестиционен консултант и специалисти, който се занимава само и единствено с това.
София Симеонова
