Любослав Костов: Еврото не е виновно за поскъпването

- Г-н Костов, изнесохте данни, които показват, че потребителската кошница с основни храни е най-скъпа у нас в сравнение с редица други европейски държави. Какви според вас са причините за това?

- Основната причина за това явление не е просто нивото на цените, а комбинацията от по-високи цени на основни хранителни продукти и ниската покупателна способност в България.

От данните, които представихме, ясно се вижда, че при обща стойност на потребителската кошница от 61 евро България не е най-скъпата страна в абсолютно изражение – например Франция и Нидерландия имат по-висока крайна стойност. Ако трябва да бъда обективен, най-скъпата кошница е във Франция (84 евро), но тя може да се закупи 22 пъти с една минимална заплата. Проблемът тук е, че при МРЗ от 620 евро българските домакинства могат да си позволят само 10 потребителски кошници, което е най-ниско сред държавите, които наблюдаваме.

- На какво се дължи това?

- Първо – има структурни проблеми по веригата на доставки. В България се наблюдава висока концентрация при търговията с храни, както и значителен брой посредници между производител и краен потребител. Тук посредниците са повече на брой за разлика от Нидерландия или Франция. Това води до натрупване на надценки и по-високи крайни цени. Второ – ниска степен на местна добавена стойност. Голяма част от храните или суровините са вносни, което прави цените силно зависими от международните пазари, транспортните разходи и валутните колебания. Трето – ниска ефективност на производството. Българското земеделие и хранителната индустрия в много сегменти работят с по-ниска производителност спрямо водещите европейски икономики, което дава отражение в по-висока себестойност на единица продукция. 

- Кои продукти са най-скъпи у нас? 

- От данните ясно се открояват няколко групи продукти, при които България е първенец, когато говорим за цени. Например оризът и брашното у нас са по-скъпи дори от развити икономики като Германия и Нидерландия. Това е особено тревожно, защото говорим за стоки от първа необходимост. Прясното мляко и закуските също са най-скъпи у нас, това са продукти от всекидневното ни потребление. Има интересен парадокс при зеленчуците – например краставиците у нас са най-скъпи, въпреки че България има традиции в производството им.

- Подозирате ли съществуването на картели?

- Що се отнася до въпроса за картелите – трябва да бъдем внимателни, но има сериозни индикатори за проблеми в пазарната конкуренция. През септември установихме, че разликата между цените на едро и цените на дребно достига от 20% до 70%, а при някои храни надценката надхвърля 50%. Това означава, че поскъпването не идва само от производството или вноса, а се натрупва по веригата. Преди месец КЗК обяви, че има картел при прясното мляко, чакахме санкции – още нищо. 

В крайна сметка не можем категорично да твърдим, че има картел при една или друга стока без решение на компетентен орган, но данните за високи надценки и ценови сходства са достатъчен сигнал, че пазарът не функционира напълно конкурентно и изисква по-задълбочена проверка от отговорните институции. 

- Отдавате ли част от поскъпването на въвеждането на еврото?

- Важно е да разграничаваме реалния ефект от самата валутна промяна и поведението на пазара. Еврото може да има ефект върху цените, но не е основната причина за поскъпването. На практика се наблюдават два процеса.

Първо – закръгляването. Когато преминахме към евро, част от цените се коригираха нагоре, особено при стоки с ниска стойност и всекидневна консумация. Това е добре познат ефект и при други държави, но обикновено е еднократен. 

Второ – психологически и пазарен ефект. Откакто стана ясно за всеки, че България ще се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г., активно се заговори за цялостно поскъпване на храни и услуги. Някои търговци използваха това и увеличиха цените предварително или се опитаха да „скрият“ ръстове зад валутната промяна без особено основание. Именно тук е реалният риск – не самото евро, а използването му като оправдание. Важно е да кажем - дали в евро или в лева, основните фактори за цените на храните остават същите: разходите по веригата, конкуренцията и надценките. Проблемът с високите цени в България съществува още преди еврото.

Еврото може да има краткосрочен принос към поскъпването, но не е основният двигател на високите цени. По-скоро то създава среда, в която при слаб контрол някои участници на пазара могат да повишат цените без реално основание.

- Виждаме значително поскъпване при горивата. Кога очаквате това да се пренесе върху потребителските цени на хранителните продукти?

- Ситуацията с горивата е наистина притеснителна, защото логистиката е „кръвоносната система“ на съвременната глобална икономика. По тази причина повишението на цената на петрола в световен мащаб средно с 50% през последния месец и половина е недвусмислен сигнал за сериозното предизвикателство, пред което е изправен светът. В тази връзка може да кажем, че процесът по прехвърляне на тези допълнителни транспортни разходи върху потребителските цени на хранителните продукти е започнал, което е в резултат на регистрираното по-значително повишение на цената на превозите както в международен, така и в национален план. Доказателство в тази посока има и от изведените от наша страна данни за състоянието на малката потребителска кошница за април, която показва ръстове на цените при някои основни хранителни продукти, които са извън общата тенденция и съответстващата ѝ сезонност.

- Какви са вашите прогнози като евентуално поскъпване на хранителните стоки заради горивата?

- Същевременно трябва да се подчертае, че процесът по прехвърляне на завишените разходи за транспорт по цялата верига на доставка има своето техническо време да се реализира в пълнота, което предполага, че негативните му ефекти биха се реализирали поетапно през следващите няколко месеца. В тази връзка от днешна гледна точка е все още трудно да се оцени с колко точно биха поскъпнали основните хранителните продукти вследствие на създалата се ситуация, най-вече поради неяснотата колко дълго би продължил конфликтът в Близкия изток и какво време ще е необходимо за последващото възстановяване на търговските потоци в района. Същевременно със съжаление мога да споделя, че едно е сигурно – до края на 2026 г. вероятността цените на горивата да се върнат на равнището си от първите месеци на настоящата година клони към нула.

- Как оценявате мерките, които подготви правителството, за компенсиране на поскъпването на горивата? 

- Предприетите на този етап мерки от страна на правителството изглеждат недостатъчно амбициозни и по-скоро не изпълняват успешно своята цел. Например предвидените по 20 евро за гориво за лицата с нетен доход до двукратния размер на линията на бедност към днешна дата се изплащат на малка част от потенциалните му получатели – около 15% от всички 1,38 млн. души потенциални бенефициенти по нея. Тази стойност говори сама по себе си за ефективността на мярката. Също така правителството осигури 100 млн. евро за бизнеса, което ние като синдикати подкрепихме, защото общата концепция за подобни действия е да се ограничат проинфлационни ефекти от ръста на горивата. Същевременно в публичното пространство липсва информация дали отпуснатите средства са позволили на получателите им да задържат цените на услугите си на нивата отпреди кризата, каквато е реалната цел на подобни действия.

- Смятате ли, че са нужни допълнителни мерки?

- От друга страна, трябва да подчертаем, че са необходими допълнителни мерки, чийто фокус да е върху нискодоходните домакинства. Припомням, че преди две седмици КНСБ излезе с предложение за 12 целенасочени мерки за срок от три месеца, които смятаме, че трябва да бъдат обсъдят в Националния съвет за тристранно сътрудничество, легитимния орган за решаване на въпросите, касаещи жизненото равнище и покупателната способност на българските граждани. С огромно съжаление мога да споделя пред вашите читатели, че на нашето искане не бе обърнато внимание! 

- Бихте ли припомнили вашите предложения?

- Относно нашето предложение мога да спомена, че мерките предвиждат изплащането на компенсация на обществения транспорт, в т.ч. безплатен транспорт за преференциалните категории граждани (пенсионери, ученици, хора с увреждания), въвеждане на механизъм за енергийна мобилност в райони без организиран обществен транспорт и конкретна подкрепа за транспортния бизнес, за да се ограничи инфлационният натиск. Друга ключова мярка е директна подкрепа на домакинствата с доходи до двукратния размер на линията на бедност под формата на субсидия, равняваща се на двойната стойност на малката потребителска кошница. Освен това смятаме, че трябва да се предприемат действия, свързани с временна забрана за прекъсване на електрозахранване и топлоснабдяване на уязвими домакинства, както и да се даде възможност за безлихвено разсрочване на тези сметки.

- Финансовото министерство изготвя проект за редовен бюджет за настоящата година, за всеки случай, ако не се сформира редовно правителство. Поставили ли сте искания за политика по доходите, която да залегне в този проект? 

- На първо място трябва да се отбележи, че изготвянето на проект за редовен бюджет от служебното правителство е акт на отговорност, отчитайки неясната политическа ситуация. От друга страна, припомням, че през декември в Народното събрание имаше изготвен вариант на бюджета за 2026 г., който бе подкрепен от социалните партньори (след редица компромиси) и чието приемане тогава щеше да направи настоящата ситуация много по-спокойна. Неслучайно още тогава алармирахме, че започването на настоящата година без редовна финансова рамка крие сериозни рискове за българското общество – нещо, което се потвърждава към днешния ден.

Относно исканията ни те са известни от ден първи – а именно осигуряване на средства за поне 10% ръст на разходите за персонал, които, съобразно отделните сектори и сфери, както и на базата на представянето на работещите в тези обществени структури, да бъдат разпределени по един по-справедлив и балансиран начин. Същевременно трябва да припомним, че към днешна дата има осигурен ръст от 5% за обществения сектор съобразно действащия „удължителен закон“, което показва, че от редовния бюджет за 2026 г. нашето искане за политиката по доходи е да се предвидят средства за поне още 5% за цялата календарна година. Надяваме се при приемането на редовната финансова рамка за тази година това да бъде факт!

София Симеонова