В инаги съм се изумявал с какъв патос макроикономистите и финансистите коментират инфлацията, когато на месечна база тя падне от 0,3% на 0,2%, а пък те са очаквали да няма промяна. Наистина ли разликата от 0,1% е толкова драматична в статистиката? Видимият отговор е – разбира се, че не. С подобен патос и успех може да се опитате да коментирате състезанието между два охлюва на разстояние от един метър , когато единият се опитва да изпревари другия. Можете ли? Доближаваме края на първото тримесечие на годината. Според болшинството от горепосочените експерти и техните прогнози от края на миналата година, вече трябваше да сме в период на понижаване на лихвените проценти от страна на централните банки на САЩ и Европа.
Цикъл
Трябва да ви успокоя, че нищо нетипично не се е случило – просто не познаха за пореден път. Според тях още през първите месеци на 2024 г. глобалната икономика трябваше да навлезе в цикъл на рязко икономическо охлаждане, което бе и в основата на прогнозите им за спад на лихвите нива, но уви глобалната икономика се оказа много по-устойчива от колебливите им прогнози. Германската икономика бе „погребана“ в края на 2023 г, с диагнозата „рецесия“, а то пък се оказа, че потреблението започва да се възстановява в началото на 2024г.. Само да припомня, че тази диагнозата бе поставена след като най-голямата европейска икономика отбеляза свиване на брутния си продукт за последното тримесечие на 2023 г. с 0,3%. Може да се каже, че тази стойност е почти в границата на статистическата грешка, но макроикономистите надуха фанфарите като предупреждение за предстоящ икономически апокалипсис.
Макроикономическата рамка в САЩ е още по-благоприятна от европейската. Безработицата остава на твърде приемливи нива. За месец февруари тя бе 3,9%. Това, разбира се води до устойчиво потребление и съответно вече се калкулира, че за първото тримесечие на тази година американската икономика ще отбележи ръст от 3,3% на годишна база И в Европа и в САЩ инфлацията видимо омеква, но със сигурност може да се каже, че тя трудно доближава определените стойност в паричната политика на Федералния резерв и на Европейската централна банка заложени като целеви. Финансови пазари се опитват да се позиционират допускайки , че централните банки ще намаляват агресивно основните лихвени проценти през цялата година от самото и начало.
Точно това е и причината цената на акциите да хвърчи в небесата достигайки нови и нови най-високи исторически нива. Това неглижиране на обективната реалност винаги води до много, много болка, когато се пръсне балонът на илюзиите.
Темпове
Да, инфлацията пада, но далеч темповете на понижаване не загатват агресивен спад на лихвите към настоящия момент. Точно преди две години, през февруари 2022 г., инфлацията в САЩ достигна 8,5% и Федералния резерв премина към цикъл на безпрецедентно увеличаване на основната лихва. Станахме свидетели на цели 11 покачвания през този период. Стъпката на повишаване бе с по 0,5%, което е абсолютно нетипично за централната банка на САЩ. В стремежа си да бъдат предсказуема за финансовите пазари, в исторически план, стъпката на промяна винаги е била с 0,25%. Агресивният подход в този случай означава само едно - те практически си признават, че са изпуснали инфлацията извън контрол, т.е. лихвените проценти са останали прекалено ниски за дълго време. Точно поради тази опасения, да направят нова грешка в паричната си политика, Федералния резерв няма да промени основната лихва, докато не получи категорични доказателства, че инфлацията е достигнала целевото ниво.
Ипотеки
Разбира се, че високите лихви със сигурност охлаждат икономиката. Петнайсетгодишните ипотеки в САЩ достигнаха нивото от 8,1%. В Германия станахме свидетели на нещо невиждано от 2008 г. насам – спад с 10% на цената на жилищата. Специалистите залагат, че ипотечните кредити в САЩ няма да паднат под 6% до началото на 2025 г. В момента са около 6,8%. В този ред на мисли, виждаме, че има пълно разминаване между поведението на финансовите пазари и цената на ипотечните кредити, формирана от банките.
Кой е прав?
Разбира се, че пазарът на ипотечните кредити е много по-надежден индикатор за случващото се в икономиката. Даже не бих казал, че става въпрос само за ипотечните кредити. Лихвата по кредитните карти средно е около 20,75% и то, при условие, че говорим за един изключително конкурентен пазар. В Европа средната лихва по ипотечните кредити се върна отново под 4%. Какъв е основният извод, който може да бъде направен? Безспорен факт е, че инфлацията започна своето видимо омекване. Безспорен факт е и, че скоростта на това омекване далеч не дава аргументи на централните банки рязко да намалят основната лихва. Паричната им политика е подкрепена както и от изключително устойчивия пазар на труда, а така също и от относително доброто състояние на глобалната икономика въпреки геополитическото напрежение. В този ред на мисли може да се каже, че не е време за свръх позитивни очаквания за рязко понижаване на лихвените проценти. Ако сте на пазара за закупуване на жилища в момента най-правилната стратегия е да изчакате поне до второто полугодие на годината.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
