К ак започна 2024 г. от гледна точка на икономическите процеси? Какво става с най-голямата европейска икономика? Как ще повлияе всичко това на България? Това са най-важните въпроси, на които бизнесът се опитва да намери отговор през първия месец на годината и дали наистина „утрото е предвестник за времето през целия ден“.
Трябва да отбележим, че финансовите пазари още през месец януари започнаха да дисконтират много агресивно намаляване на лихвените проценти от страна на големите централни банки през второто полугодие, поради очакванията за „меко приземяване“ на световното стопанство.
Прогнозата за глобалната икономика е, че за 2024 г. тя ще отбележи ръст от 2,6% в сравнение с 3% през 2023 г. Според Световната банка през първото полугодие на годината всички големи индустриални държави по всяка вероятност ще изпаднат в рецесия. Китайската икономика ще отбележи годишен ръст от 4,7%, най-вече следствие на очаквания спад при вътрешно потребление.
Рецесия
В началото на годината макроикономистите вече отчитат техническа рецесия в Германия. Очакванията са, че инфлацията ще се свлече до 2% през 2024 г., като за 2023 г. тя бе 5,9%.
Интересен коментар по темата направи финансовият министър на Германия Кристиян Линднер, по време на икономическия форум в Давос. Той оприличи германската икономика на „изморен човек, който има нужда от силна чаша с кафе“ и в никакъв случай не може да се говори за германската икономика като за „болния човек на Европа“. Неговата констатация е, че необходимите структурните реформи в икономиката основно трябва да бъдат в посока подобряване на гъвкавостта на пазара на труда, енергийна ефективност и активното дигитализиране на икономиката. Това, което той счита, че може да доведе до крайно негативни ефекти за икономиката е увеличаване на данъците. По-скоро може да се каже, че Линднер категорично отрича такава възможност. Специален акцент в прогнозите му за германската икономика бе и пазарът на въглеродни емисии в Европа. Според него системата по отношение отчитането и таксуването на въглеродните емисии е тотално сбъркана, а от това следва и кашата при така наречения „зелен преход“. Той счита, че ефективна система за контрол на въглеродните емисии може да има единствено, ако се разработи глобална система за контрол и търговия под егидата на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие).
Порок
Германците определено се захванаха много здраво с реструктуриране на икономиката си и най-вече по отношение намаляването на държавните субсидии в различни стопански сектори, което може да бъде отчетено като фундаментален порок на европейската икономика като цяло. В позицията на германския финансов министър по отношение на европейските секторни субсидии се откроява категоричността му, че те трябва да се намалят. Посланието му е: „повече пазарни механизми и по-малко държавна намеса“. Той даде като пример порочните практики в САЩ, и по-точно приетият преди няколко години Inflation Reduction Act ( може да се разглежда като държавна програма за интервенции в различни сектори на икономиката, най-вече в енергетиката, с цел изкуствено депресиране на цените), което доведе до изнасяне на цели европейски производствени линии към САЩ, поради създалите се условия за регулаторен арбитраж.
Акцентирам върху очакването развитието на германската икономика през 2024 г., защото Германия е най-големият търговски партньор на България и посоката й на стопанско развитие ще бъде от съществено значение и за развитието на икономическите процеси у нас.
Много важно е да споменем и за решението на Германския конституционен съд по отношение третирането на така нареченото задбалансово записване на „специфичен държавен дълг“, в конкретния случай от времето на ковид пандемията. Германското правителство няма право вече на такъв тип счетоводно записване, което доведе до необходимостта от орязването на 17 млрд. евро бюджетни разходи с цел да изпълни препоръките на съда. Казано в прав текст, това решение премахва възможността на германското правителство да прави скрити разходи (дотации).
Безработица
Прогнозите за френската и италианската икономики за 2024 г., са за реализиране на икономически ръст в рамките на 0,3 - 0,4%. Проблемът и при двете държави продължава да бъде високото ниво на безработица, която се движи в границите на 6,9%-7,4%. Искрено се надява за процес на „германификация“ в управлението на публичните финанси при горепосочените държави. Нещо повече, не е пресилено да се каже, че на първо време е достатъчно и прилагането на „гръцкият модел“ при управление на държавния бюджет. Не се шегувам. Южните ни съседи за 2024 г. залагат почти балансиран бюджет, което означава, че държавните разходи са под контрол. Очакваната инфлация при тях за 2024 г. е 1,7%, а икономиката им ще нарасне с 2,5%.
Може да се каже, че икономическите очаквания за Европа и България за 2024 г. са без драматични отклонения в двете посоки. В никакъв случай това не означава „лека“ година за бизнеса като цяло, тъй като през първото полугодие на годината ще бъде притиснати от все още високите лихвени проценти. Най-голямата опасност за глобалното стопанство продължава да бъде рискът от влошаване на геополитическата ситуация.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
