- Доц. Матеев, какво представлява хроничната спонтанна уртикария (ХСУ), какво я провокира и как тя се отразява на ежедневието на пациента?
- Това е едно хронично заболяване. Ако симптомите продължават до шест седмици, считаме, че уртикарията е остра, а когато се задържат над шест седмици тя се определя като хронична. Изразът „спонтанна“ се използва, за да се подчертае, че причината за появата на това заболяване на практика е неизвестна, което ни затруднява много по отношение на профилактиката на заболяването и препоръките, които даваме към пациентите за съответния хигиенно-диетичен режим.
Много фактори се подозират, че могат да предизвикат това заболяване, като между тях са хроничното носителство на различни вируси и бактерии, носителството на една бактерия в стомаха - Helicobacter pylori, приемането на някои нестероидни противовъзпалителни средства, както и приемът на храни като морски дарове и някои екзотични плодове.
Доц. Гриша Матеев
Големият проблем при уртикарията е, че едни вид клетки, наречени мастоцити, изпускат биологично активни вещества - най-често хистамин. На първо място причина за това е образуването на антитела срещу определени алергени и забележете автоалергени. Затова някои причисляват уртикарията към така наречените автоимунни заболявания. При някои от тези заболявания уртикарията е част от клиничната картина.
В последните години трябва да се спомене COVID-19. Уртикарията може да бъде един от ранните белези на коронавируса и да се проявява по време на боледуването на пациентите. Уртикарията може да бъде част от така наречения късен ковид, който продължава месеци след като човек е преболедувал заболяването и вече се счита за практически здрав.
- Какви са водещите симптоми и оплаквания на хората, които са засегнати от хроничната спонтанна уртикария?
- Това заболяване се свързва не само с обривите по кожата, макар че именно те са основното нещо, което виждаме при тези пациенти. Те са плосконадигнати, приличат на опарено от коприва или ухапано от комар. Появяват се спонтанно, без видимо да има някакъв предизвикващ ги агент. Обикновено това са червени надигнати и сърбящи образувания, с неправилна форма, които се разпространяват по абсолютно цялото тяло. Обривите са бързопреходни. Появят се в рамките на часове, най-много за ден, могат да изчезнат и да се появят други на други места.
Главният симптом при тази болест е паренето по кожата и сърбежът с различен интензитет. За съжаление, това състояние не е чисто кожно. Засягат се всички тъкани, които съдържат клетки, наречени мастоцити. Това означава, че могат да се засегнат и ставите, а понякога гастроинтестиналната система и дихателната система.
Обикновено обривът е само кожен. Възможно е обаче понякога да се стигне до оток на дихателните пътища, който да затрудни дишането и да промени гласа, а в много редки случаи може да се стигне до задушаване и до фатален край. Когато бъде засегнат храносмилателният тракт, най-честите симптоми са болки в стомаха и евентуално диария. Много рядко може да има ставни оплаквания.
Най-важното е, че при тези пациенти комплексно се нарушава качеството на живот. Това са хора, които не само ги сърби – те не могат да спят именно поради паренето и общите оплаквания. Поради лошото качество на съня на другия ден те са неработоспособни, дори и да присъстват на работа. Особено уязвими са хора, които изкарват прехраната си с шофиране, работят с пари или в опасни производства, които изискват постоянно внимание.
- Има ли данни какъв процент от хората биват засегнати?
- Нека да погледнем на проблема по-общо. Уртикарията може да бъде остра и хронична. Острата обикновена е алергична и трае до шест седмици и се самоизлекува. Тя като процес изглежда драматично, но се повлиява сравнително добре от препарати като антихистамините. При нужда, в някои по-тежки случаи, може да се приложат кортикостероиди. Счита се, че ¼ от населението поне веднъж в живота си е имало пристъп на остра уртикария. Нещата с хроничната форма на болестта стоят по-различно. Тя бива два вида - хронична спонтанна уртикария, за която говорим, и хронична индуцирана уртикария, която се провокира от различни външни дразнители - топло, студено, вода и други фактори. Това са две различни заболявания. От хроничната спонтанна уртикария страдат около 2% от населението в Европа и съответно в България.
- Социално значимо заболявания ли е хроничната спонтанна уртикария?
-Дали е социално значимо? Да - за хората, които засяга, е социално значимо. Ако на този проблем погледне един чиновник, би могъл да каже: „Какво са 2% от населението? Това е едно нищо“. Да, това не са сърдечно-съдовите заболявания, които засягат 20-30% от хората. Не са раковите заболявания, които засягат не малка част от насeлението, понякога фатално. Хората, които са засегнати от този вид уртикария обаче са на практика неработоспособни. Те не могат да се адаптират в социална среда, не могат да контактуват, приключват с някои хобита. За съжаление, някои от тях приключват и с професията си. В този смисъл това наистина е едно социално значимо заболяване.
- В тази връзка налагат ли се чести отсъствия от работа и вземане на болнични, както и болнично лечение при тези пациенти?
-О, да. Налага се понякога и болнично лечение, но то е по-характерно за острата уртикария. При хроничната форма на заболяването хората буквално са свикнали с него и искат да се лекуват, ако може, в амбулаторни условия. Амбулаторното лечение е постоянно за тях. При такива пациенти е класика да даваме препарати, наречени антихистамини. Те имат добро действие при уртикария, но не винаги са ефективни. Правилото е, когато една таблетка от тези антихистамини не повлиява, дозата се качва на две, ако и две не повлияват, дозата може да се качи до четири таблетки.
Счита се, че комбинацията между два различни антихистамина не е ефикасна. Не е препоръчително да се използват кортикостероиди, защото те не решават проблема, а само го отлагат във времето. Пациентът след една седмица отново ще демонстрира това заболяване. При по-тежки случаи понякога се стига и до използването на противотуморни препарати. Като всяка диагноза в съвременната медицина и при това заболяване има начини за обективизиране на заболяването. Не конкретният лекар да погледне пациента и да каже: „Ти си леко болен, ти си средно болен, ти си тежко болен“. Оценява се по различни скали сърбежът, нарушението в качеството на живот и вида на обривите. Те се сумират и се получава коефициент в цифрово изражение, което на практика ни дава тежестта на заболяването. Това нещо ще има голямо значение, когато новите медикаменти, които влизат за лечението на хроничната спонтанна уртикария, започнат да се реимбурсират от НЗОК.
Разбира се, не всеки пациенти ще започнат лечението си с тях. При повечето ще бъдат приложени класическите, които рутинно се използват. При тези, които отговарят на определена тежест на заболяването, ще бъдат приложени новите медикаменти.
- Какъв е пътят на един пациент, когато той вече е диагностициран? Нужни ли са периодични изследвания, за да се контролира състоянието му?
- Първо пациентът трябва да отиде при специалист дерматолог или алерголог. Те трябва да дадат план на лечението. Специалистът опитва и класическите схеми за лечение, и новите такива. Той има правото и задължението, когато се налага, да включи пациента на съвременните терапии.
Това е той:
- Доц. Гриша Матеев е ръководител на направление в Клиниката по кожни болести на Александровска болница
- Председател на Българското дерматологично дружество
Милена Димитрова
