- Г-жо Иванова, преди няколко дни ВКС осъди окончателно на 14 години затвор бившия ви мъж Стоян Владев за сексуални посегателства над дъщеря ви. Справедлива ли е присъдата на фона на преживяното, а и на фона на зачестилите случаи на насилие у нас?
- Според мен наказанието не е малко и е справедливо. Все пак 14 години са си доста време. Освен това в затвора дните не преминават като нашите. А що се отнася до зачестилите случаи на насилие, според мен те се дължат на пълната анархия навсякъде. Нямаше достатъчно закони, които да възпират насилниците, на този проблем не се обръщаше като че ли достатъчно внимание. Но сега покрай твърде тежките и фрапиращи случаи започна да се обръща повече внимание на проблема, което е добре, защото човек трябва да се чувства защитен и същевременно свободен да се изразява. Такъв фрапиращ случай беше насилието над Дебора. Тя и дъщеря ми бяха в едно училище.
- Делото срещу Владев беше връщано. Отне 4 години, за да бъде осъден. Можеше ли процесът да приключи в по-кратки срокове?
- Отне 4 години, да. Делото се гледа два пъти от Окръжен съд-Стара Загора и от Апелативен съд-Пловдив. Бавно се случваха нещата, но все пак се случиха. Това е най-важното. Виновникът е осъден и е в затвора.
- Владев беше арестуван през 2019 г. Оказа се, че е злоупотребявал с детето в продължение на години. Вие кога и как разбрахте, че нещо мъчи дъщеря ви?
- С нея нещата не бяха наред много отдавна. Тя просто беше много затворена. Не ми споделяше нищо и понеже мина много дълъг период аз си мислех, че това е просто период на израстването. Мислех, че просто е такъв тип - от по-затворените момичета. Като цяло тя беше абсолютно против цигарите, казваше, че никога няма да запали. В един момент обаче се оказа, че е пропушила. Класната й ръководителка от училище ми се обади и каза, че я е видяла да пуши. Тогава дъщеря ми беше едва на 13 години. Аз съм либерален родител и за мен не е проблем да знам, че пуши. Нито ще я бия, нито ще я наказвам. Винаги съм й казвала, че ако реши да опита алкохол или да пуши цигари - просто искам да знам. Тя ми каза: „Мамо, искам нещо да забравя“. Казах й, че с цигари проблемите не се забравят. Когато продължих да настоявам и да я питам какво толкова иска да забрави, тя в крайна сметка ми заяви: „Не искам да го виждам този Стоян. Мразя го“. Попитах я дали баща й, с когото сме разделени отдавна, я е ударил, дали я е обидил нещо. Изобщо обаче не ми е минавало през ум подобно нещо. Но тя ми каза, че той прави секс с нея. Изобщо не повярвах първия път. Нали разбирате, това са много сериозни обвинения. А той беше един такъв кротък и тих, от тези, на които не можеш да им прочетеш в очите какво мислят. Но реших, че просто нещо го е намразила и иска да го натопи. Питах я многократно, но отговорът винаги беше един и същ. Мина малко време и вече отидохме в полицията. Там ни разпитваха. Беше ужасно и за нея, и за мен. При разпитите тя трябваше да се връща отново и отново и да си спомня кога и как всичко се е случвало с подробности. За мен най-мъчителното беше, когато я освидетелстваха при гинеколога. Детето се разплака там. Беше ужасно, ужасно.
- Колко време ви отне да се окопитите от чутото и да се оплачете в полицията?
- Имаше съмнение около седмица някъде, докато я разпитвах всеки ден. Просто исках да съм напълно сигурна, че това, което казва, е истина, че не е някакъв блъф. Но аз си познавам детето, то въобще не е такъв човек. В крайна сметка бързо се убедих в истинността на всичко казано. И предприехме съответните мерки. Изобщо не ме интересуваше нищо друго. Бях длъжна да си защитя детето.
- Друга промяна освен тютюнопушенето забелязахте ли в нейното поведение, преди да ви сподели, и как се промени държанието й след това?
- Като цяло избягваше всичко свързано с него. Например, ако са ходили да ядат дюнери, тя вече не пипа тази храна. Мрази я заради него. Имаше обеци, продаде ги. Направила го е скришно от мен, защото са от него. Премахна абсолютно всичко, свързано с него. Тя постепенно започна да се отваря към мен, след като ми сподели и вече си изградихме една здрава връзка отново, без тази страшна тайна, която е пазила толкова време. Започна повече да споделя, да излиза навън повече. Преобърна се. Преди това беше много затворена, но след това вече, след като си изказа мъката, се промени към по-добро. Преди това беше много ранима, не можеше да се опълчи на някого или просто да му противоречи. Само плачеше вкъщи и това е. Беше много труден период. Но пак ви казвам, че това беше в наша полза, защото ние така се сближихме. Нямаше нещо, което да крие и да ни разделя. В училището добре се справяше. После си продължи нормално. Просто сякаш й олекна. Отвори се и започна да живее по-нормално. Тези психолози и групи, в които участваше, като „Мегафон“, много й помогнаха.
- Какво е „Мегафон“?
- Това е програма от „Закрила на детето“ - там децата се обучават какви са им правата, развиват социалните си умения. Там много й помогнаха, срещна и други деца, пострадали като нея, от цяла България са. Специалистите там ни подадоха ръка и я изправиха за няколко години. Сега си е нормално мислещ човек с нужното самочувствие. Преживяното не се забравя, разбира се. Но има си институции, права и аз съм много доволна, че тези хора ни съдействаха и ни подкрепиха.
- Казахте, че Владев е бил кротък човек. Докато живеехте с него, усетихте ли нещо нередно или сега от дистанцията на времето спомняте ли си някакви сигнали, които тогава не сте разчела?
- Да, понеже го познавам от много години, още като ученичка, ние бяхме и колеги. Той имаше друга връзка, преди да започнем нашата. Той си харесва жени, които буквално приличат на деца. Недоразвити, слабички. В предните му приятелки нямаше нищо женствено. Беше си странен, малко стиснат, но това са си черти от характера, които се приемат за нормални. Като се разделих с него, дъщеря ни беше на около 3 годинки. Тя ми е казвала, че още от 6-годишна започнал да й показва играта „секс“. Казал й, че това трябва да си остане между тях и че ако тя ми каже, той щял да ме убие мен и да лежи в затвора и тя ще остане без родители и щели да я вземат в някое приемно семейство или в дом. Затова тя е мълчала толкова години. Манипулирал я е, че така тя пази мен. След полицията се обърнах и към „Закрила на детето“ и ни назначиха психолог и на мен, и на нея. Тя доскоро посещаваше психолога. Много съм доволна от него. Много добра работа свърши.
- По време на процеса подсъдимият даде ли обяснение, в което да изрази съжаление, призна ли си, извини ли се? Изобщо каза ли нещо?
- Той до последно твърдеше, че не го е извършил това нещо. Казваше, че бил написал всичките си показания със самопризнанията под натиск от полицаите. Само че кой полицай ще го принуди да напише всичките гадости до най-малкия детайл. Той не съжалява за нищо, според него той е прав. Смята, че е осъден, без да е виновен. Дъщеря ми му написа писмо. Психологът я накара да му напише писмо, но без да го праща. В крайна сметка тя го представи в съда и то стигна до него. Но едва ли му е повлияло особено. Най-общо казано в писмото си към него тя пишеше, че ако той си признае, тя ще му прости.
- Сега дъщеря ви как мисли да продължи живота си? Какво иска да учи, каква професия си е избрала?
- Тя като цяло следва моите стъпки. Аз съм певица, тя също иска да е певица. Облича се по подобен начин като мен. Горе-долу, като гледам, се насочва спрямо моите интереси. Аз съответно не я притискам или спирам. Каквото тя си избере, това ще прави. Животът си е неин и тя ще си го подреди. За мен свободата е начинът да държиш някого близо до себе си. Просто това е моят начин да си запазя детето и доверието й към мен. Дала съм й пълна свобода и тя сама си носи отговорност. Много е съвестна, едва изчака да стане на 16 години, за да започне да работи през лятото. Изкара си пари и с тях иска да изкара шофьорски курсове, щом навърши 18 години. В момента си има приятел и аз съм много щастлива от този факт. Притеснявах се да не обърне резбата, както се казва. Или да не посегне към наркотиците. Такава травма избива нанякъде. Слава на бога, не се случи. Мисли евентуално да учи психология. Първо има данните, второ - вече има и опита. Просто иска да помага на други дечица, които са минали през подобен ад.
- Вие като майка също сте минали през ад. За какво трябва да внимават другите майки?
- Първо да си наблюдават децата. Децата не могат да лъжат. Децата могат да скрият, но не могат да лъжат. Да не губят толкова време в изчакване и в мислене, че това е нормално поведение на детето. Не, не е нормално. Децата трябва да имат здрава връзка с родителите. Другото нещо е - да имат приятелски отношения, за да може детето да сподели. То трябва да усеща силата и гърба на семейството си и като цяло да вярват повече на децата си, защото те са чисти и нямат такива користни мисли като нас възрастните. Децата трябва да се подкрепят, да не се подлага под съмнение всяка тяхна дума или да се игнорира. Трябва да се наблюдава поведението и всяко отклонение от обичайното - да се хваща навреме. Просто слушайте. Битката е трудна, но не е невъзможна. Както се видя, нашето правосъдие работи. И тепърва ще има да работи покрай всички нашумели случаи. Майките и децата им не са беззащитни. Всички имат права. Просто трябва да знаят кога и къде да ги потърсят. И най-важното да не мълчат. Трябва на децата отрано още да се обяснява кое е игра и кое не може да е игра, дори когато някой го нарича така. Редно е да се обучават кое е нормално и кое не. Трябва да им се обяснява какво е хомосексуалност, какво е педофилия и т.н. И най-вече да споделят - каквото и да било, просто да споделят. И да знаят, че са защитени от закона, от семейството. Трябва да са обучени още от най-ранна възраст, че педофили има и в онлайн пространството. Да знаят как да се пазят. Единственият начин да се предотвратяват подобни неща е да се споделя.
- Тази година приеха промени в Закона за защита от домашното насилие. Покрай тях решиха да правят регистър на домашните насилници, а и на педофилите. Смятате ли, че това ще има превантивен ефект?
- Всяка стъпка напред ще дава резултат. Все пак нещо се прави. Хората вече не са толкова затворени. Когато правосъдието работи и се вижда, че определени случаи, които излизат наяве, се решават и насилниците и убийците не се разхождат свободно по улиците. Когато се взимат адекватни мерки, и хората се окуражават така. Нормално е. Смятам, че нещата ще тръгнат напред с по-малки стъпки. В този смисъл въпросните промени може би ще окажат влияние във времето напред. В никакъв случай не трябва тези случаи на насилие да остават скрити. Защото, например ето в нашия случай, Стоян е учител по музика. Той имаше достъп до много деца. Това не трябва да се допуска. Всички трябва да знаят имената и лицата на такива хора. Да, жертвите могат да останат скрити, но насилниците - не. Всичко трябва да е открито, защото задкулисно много неща могат да се случат. Аз съм за отворените врати на подобен род дела. Нека и медиите да се намесват. Така хората се окуражават и виждат, че нещо се работи и нещо се случва.
- В залата казахте ли нещо на Стоян?
- Не. На повечето дела не съм присъствала. Ходеше адвокатът ни, защото, ако го видя, не знам как ще реагирам. Преди да го арестуват, два месеца ни разпитваха. После просто са го закопчали. Казали му, че имат снимков материал и той е написал всичките си самопризнания.
- Негови роднини подкрепиха ли ви?
- Не, напротив. Първо причакваха детето пред училището и я убеждаваха да си оттегли показанията, да каже, че това е лъжа и т.н. Обяснили й как баща й ще влезе в затвора заради нея, че нямала сърце. Веднага се оплакахме и си извадихме ограничителна заповед срещу тях. Дъщеря ми е отписана от неговата рода. Те си го подкрепят него. Баща му на Стоян пък дойде при мен да ме убеждава да оттеглим обвиненията, за да можел Стоян да работи и да си плащал издръжката. Тя е 140 или 150 лева. Обясних, че аз и без тези пари мога да изкарам, но детето ми не могат да го поправят.
Това е тя:
На 40 години
Родена е в Ямбол
Живее в Стара Загора
Завършила е музика
Тереза Тренева
