- Г-н Любенов, МОН проведе централизирано входно ниво по математика за 6-и клас. Средният резултат на децата е 3,42. Могат ли да се правят изводи от тези резултати и какви?
- През 2007 г. за първи път се проведе национално външно оценяване (НВО) за ученици от 4-ти клас. През 2008 г., освен в 4-ти клас, НВО се проведе и за 5-ти клас; през 2009 г. – за 4-ти, 5-и и 6-и клас, а през 2010 г. – и за 7-и клас. След 2010 г. останаха външни оценявания само за 4-ти и 7-и клас. Така се получи прекъсване на традицията – петокласниците и шестокласниците не участват в НВО вече повече от десет години.
Тази година Министерството на образованието и науката върна, макар и в друг вариант, националното изпитване – под формата на входно равнище.
Средният резултат (3,42) е получен на база оценяване на 11 задачи с избираем отговор и 2 задачи с кратък свободен отговор, с практическа насоченост.
Смятам, че това число едва ли може да даде реална представа за това как смяната на учителите и училищната среда влияят на резултатите по математика. Не показва и доколко спадът в по-горните класове се дължи на натовареността на учебните програми, на съдържанието, на смяната на средата или на други фактори.
Получило се е едно число, което може да се използва единствено като новина. Този начин на оценяване е твърде порочен, защото ученикът може да изпълни перфектно няколко етапа на пресмятане и разсъждение, но ако се препъне на финалния етап – изводът ще е същият както при ученик, който не е изпълнил вярно почти нищо. Това изкривява резултатите.
Интересно би било какъв би бил резултатът, ако седмица по-късно същите ученици решат същото входно ниво по математика.
Сред шестокласниците има и немалка част ученици, които не са били приети в специализираните паралелки по математика – нещо, което със сигурност ги е демотивирало. Проблемът с приема в математическите гимназии след 4-ти клас също е интересен феномен.
Краткият отговор: този начин на проверка на знанията не дава възможност за категорични изводи, а само произвежда новина, която в повечето случаи е демотивираща вместо корективна.
- Определяте начина на оценяване като порочен. Така ли е и при националното външно оценяване след 7-и клас? Ако седмица по-късно се направи същото входно ниво по математика за 6-и клас, какво би показало то?
- В 7-и клас първите 21 задачи на НВО носят точки само при напълно верен краен отговор; при грешка или липса на решение — 0 точки. Последните 3 задачи имат поетапно точкуване с аргументация на решението. Моделът е прецизен, но е несправедлив към частично верните решения в първите 21 задачи. За 6-и клас входното ниво тази година също се оценяваше само по краен резултат, а и за първи път бе електронно, което повлия на резултатите. Ако тестът за 6-и клас се проведе седмица по-късно, резултатът може да бъде много различен. Учениците, които са допуснали грешки при пресмятанията в предишното оценяване, вероятно ще повишат резултата си; тези, които не са решили задачите, вероятно отново няма да ги решат.
- Някои ваши колеги смятат, че сривът по математика започва още от 5-и клас. Как си обяснявате значително по-високите резултати от НВО в 4-и клас и могат ли изобщо резултатите да се сравняват? Възможно ли е пропуските да се трупат още в началния етап?
- Преди време моят преподавател по методика на математиката, доц. Любен Портев, имаше публикации, свързани с хуманизацията на оценяването. Аз бих допълнил днес – нужна е хуманизация не само на оценяването, но и на преподаването, и на писането на учебници
- Разяснете какво имате предвид?
- Да. Уроци, написани на прекалено академичен и неразбираем стил, поставят учениците пред непосилни трудности — това не е хуманно. Не е хуманно и изпитването да се използва като наказание, както и да се възлагат огромни, нереалистично изпълними домашни работи.
Като човек, който е бил в системата на образованието, забелязвам, че не навсякъде НВО се провежда коректно. Разни хора, разни идеали. Имам усещането, че не навсякъде квесторите и организаторите на изпита осъзнават сериозността на ситуацията. Винаги давам за пример челната четворка на училищата по резултатите от ДЗИ по математика през 2008 г., което поражда много хипотези.
- Кои са тези училища?
- Две от училищата в челната четворка са от област Стара Загора, но не от областния център — от един малък град. Получи се парадокс: нашият световен шампион по математика от 2008 г., който на олимпиадата във Виетнам беше в първата шестица в света, имаше по-малко точки от 20-25 ученици от този малък град, постигнали максималния резултат от 100 точки.
A проблемът с 5-и клас е многофакторен – новите учители, които са учили малко педагогика и психология, но повече математика; странните учебници; множеството помагала.
- Какво мислите за материала по математика от 1-ви до 4-ти клас?
- Учебниците по математика за начален етап са много добри. Често ги разлиствам, когато подготвям състезателни задачи, за да се съобразя с учебното съдържание.
- Сложен ли е материалът по математика, който децата трябва да усвоят в прогимназията? Много родители смятат, че сега материалът е по-труден, отколкото по тяхно време. Така ли е или това е заблуда?
- Учебниците са написани много добре – от професионалисти. Проблемът не е в трудността, а в необходимостта – всичко ли е нужно и в каква степен трябва да се изучава.
Освен това като че ли закърняха качествата упоритост и последователност у учениците. Тези качества са необходими за успех при усвояването на знанията и трайността им.
Преди години специализираното списание „Обучението по математика“ публикуваше набор от знания, без които ученикът не може да продължи безпроблемно обучението си по математика.
- На какво се дължат пропуските по математика в по-горните класове?
- Както вече казах – нужно е ясно да се посочи кои знания са задължителни за безпроблемно обучение. Колеги, сред които и моят учител по математика Христо Лесов, ни оставиха в наследство сборници по математика с ниво А, Б и В. Задачите от група А в тях се решават чрез непосредствено приложение на изучените в клас теореми и правила, група Б е съставена от по-трудни задачи, при решаването на които се използват комплексно изучените знания до този момент, повечето задачи от група В са давани на различни приемни изпити и математически конкурси.
Една хубава идея, която може да се приложи и при писането на учебници.
- Какъв според вас трябва да бъде процентът на уроците за преговор и затвърждаване на знанията?
- В математиката почти всяко ново знание стъпва върху старо. Тоест преговорът и затвърждаването се извършват постоянно. Именно това прави математиката по-малко привлекателна за някои ученици. Преценката за съотношението на уроците за преговор би трябвало да се остави на учителя, който добре познава спецификата на учениците, на които преподава. За различните групи ученици това съотношение е променлива величина.
Трябва да се внимава обаче, за да не се стигне до парадокса: „Състезават се коне. Печели този водач, който пристигне последен. Как да се проведе състезанието?“ или пък някои да се опитат да делят на 0.
- Какво трябва да се промени в учебните програми?
- Има много професори и доктори по педагогика, които са провеждали обширни изследвания. Но рядко се питат самите учители – те знаят най-добре проблемите и често имат конкретни решения. Нужна е просто организация, за да се обсъди всичко това и незабавно да се приложи.
- Какво се случва с математиката след 7-и клас? Усвояват ли децата материала извън математическите гимназии?
- Децата свикнаха, че имат НВО в 4-ти и в 7-и клас, дали всички разбират, че това са само етапи. След това „намаляват скоростта“, при някои дори стигат до абсолютната нула.
Време е да има изпити във всеки клас след 7-и, защото училището на практика е се самооценява, не на последно място преобладава групата ученици без интерес към обучението.
- Смятате ли, че интегралните задачи, които за пръв път ще бъдат включени в националното външно оценяване след 7-и клас, ще затруднят децата?
- Не смятам, че интегралните задачи ще затруднят децата. Дори мисля, че това може да олекоти изпита. Ние, математиците, често казваме, че няма трудни задачи — има задачи, които можем да решим, и задачи, които не можем да решим. Изпитът ще покаже дали интегралните задачи са решими или нерешими за учениците.
- Удачно ли е на фона на тези резултати да се говори за задължителна матура по математика след 12-и клас? Смятате ли, че такава матура ще увеличи интереса към инженерните специалности, както твърди министър Красимир Вълчев?
- Сигурен съм, че екипът на министъра е направил точна преценка на ситуацията. Но е време да спрем с експериментите и непредвидимостта. Училището е консервативна институция и трябва да предлага предвидимост. Парадоксално е, че веднъж изпитваме учениците с 4 задачи, друг път с 50, после с 30, 28, 22. А времетраенето на изпитите? Учебният час е 40-45 минути, а изпитите – по няколко часа. Дори олимпиадите са с продължителност 4 часа. Интересът към една или друга професия, включително и по инженерните специалности, се формира не с матура - ДЗИ, а с продължителна мотивация и многофакторна държавна политика. Нужен е диалог, а не монолог.
Това е той:
- Любомир Любенов е роден през 1960 г. в Павел баня
- Завършил е Пловдивския университет през 1981 г.
- Учител е по математика от 1981 г., преподавал е в средни и висши училища
- Носител е на наградата „Анастасия Тошева“ на община Стара Загора
- „Будител на Стара Загора“ - 2017 г.
- Носител на Златния знак на областния управител на Бургас през 2024 г.
- Почетен гражданин на Стара Загора за 2024 г., организатор на турнира „Математика без граници“
Милена Димитрова
