- Проф. Цоков, държавният бюджет е приет. Какви хоризонти и планове ще се реализират с него?
- Образователната система ще може да функционира нормално от гледна точка на това, което се е извършвало през 2022 г. Най-положителното е, че ще има спазване на определени политики, свързани най-вече със заплащането на педагогическите специалисти. Тези 125% от средната работна заплата за страната ще могат да бъдат осигурени с този бюджет. Разчетът е около 1700 лева минимална заплата за стартиращите учители. Това увеличение – средно с 15%, ще се изплати със задна дата, от януари 2023 г. Радостното е, че в последните седмици успяха да се осигурят пари за заплатите на асистентите в университетите, така че те да могат да получават минимум 1750 лева.
- Ще има ли повишение на студентските стипендии?
- Между двете четения бяха предвидени пари за увеличаване на стипендии. Едва ли до края на тази година ще стигнат 200 лева на месец. По-добрият вариант е студентските стипендии да се обвържат с някакъв показател, така че те автоматично да нарастват или да се търси увеличение в зависимост от минималната работна заплата. Може би това ще е посоката, в която ще работим за бюджет 2024 г.
- Месец и нещо сте на поста министър. Кои са най-важните проблеми пред образователната система?
- В образователната система има много неща, които в някаква степен не функционират достатъчно ефективно и до голяма степен те са отразени в управленската програма на това правителство с хоризонт от година и осем месеца, който да може да даде началото на определени промени, а някои от тях евентуално да се случат. Ако започнем последователно, тъй като образователната система е от ранното детство до науката, един от приоритетите, който ще търсим възможност да променим и подобрим като функциониране, това е ранното детско развитие. Вече сме почти готови като концепция, имахме среща с депутатите от комисиите по образование и социалните политики. В контакт сме с МТСП и Министерството на здравеопазването, за да се изработи една концепция за ранно детско развитие и по някакъв начин да се промени този предимно медицински модел, който е сега, с по-модерен, насочен към развитието и определени елементи на образование на децата още от ранно детство. Ако се пропуснат тези първите три години в развитието на детето, трудно след това могат да се компенсират през следващите години, от 5-ата, 7-ата. В този смисъл ще се търси възможност да се изработи такава рамка през следващите месеци съвместно с трите министерства. Тъй като повечето специалисти са в МОН, ще се опитаме ние да лидираме този процес и да направим по-модерна грижата и развитието на детето още през първите три години. И досега голям процент от децата до 3 години са в яслени групи към детските градини, така че имаме опит в тази посока. Говорим вече и за специалности в университетите, които могат да бъдат насочени към ранното детско развитие, такъв тип педагогически специалисти.
- Какви са останалите приоритети?
- Вторият приоритет е свързан с училищното образование. Тук основните моменти са няколко – проблемът с учебното съдържание, който търсим възможност да решим с две стъпки. Едната, която е по-техническа, е отварянето на учебните програми, които са подготвени от колегите преди нас. Те вече са публикувани за обществено обсъждане и в предстоящия месец ще чуем и мнението, и предложенията и на други експерти и специалисти по съответните учебни предмети, за да може да се променят програмите, така че те да бъдат подобрени. Това да стане без задължителна смяна на учебници и постепенно въвеждане на новите програми през следващите 2 години. От друга страна, ние работим и по другата по-важна крачка, която също е важен елемент от управленската програма. Това е едно преструктуриране на учебните програми и съдържание, което е насочено към намаляване на фактологическата трудност, да могат да бъдат насочени целите повече към формиране на умения и компетентности. Това означава намаляване на учебно съдържание, акцент върху формиране на умения и компетентности, а не само усвояване на знания, повече интердисциплинарност между различните учебни предмети и една цялостна промяна по отношение на това как се структурира учебното съдържание. Това не е лесен процес. Той е свързан с обобщаване на опита на други образователни системи, които в момента правят този преход. След 2008 г. в ЕС започна този преход към компетентностно ориентирано образование и структурирането на учебното съдържание е важен елемент от целия този преход. Целта е не само разтоварване и намаляване на фактологичната тежест, а по-скоро ориентиране на образованието към изискванията на новия пазар на труда. Когато ние ориентираме учебно съдържание след това оценяването към формираните умения и компетентности на учениците и търсим възможност за тяхното развитие в училищна среда, то те ще са по-готови за пазара на труда след 20-30 г., който ще е много динамичен и ще изисква смяна на професии – 2-3 през жизнения път на детето. Ако нашите ученици не са готови за това, те много по-трудно ще се адаптират към този пазар. Ако нашето поколение е готвено за професия за цял живот, децата от поколение алфа, те ще трябва да бъдат готвени за по-голяма професионална мобилност, а това идва на базата на изградени умения на 21 в., за да могат да се справят с всякакви нови компетентности. Съвременното образование е изправено пред едно голямо предизвикателство за това как да подготви децата за бъдещето, което ги очаква.
- Може ли да предвидим какво ще бъде напред?
- Това е основният проблем при нашето образование, готвене на закони и визия за развитие на образованието. Досега това, което се правеше, беше основно на базата на настоящите възможности. Перспективата за промяната на учебното съдържание и структуриране означава визия за бъдещето, което не може да се реализира изведнъж. То ще стане за 2, за 3, за 4 години ще се въведе в образователната система, за да може тя да функционира по различен начин. Какво означава учебните програми да са по-рамкови, по-интегрални? Това означава, че всеки учител ще има автономността в зависимост от своите ученици така да структурира учебното съдържание в даден етап, че той да го насочи към техните специфики, към своя стил на преподаване, а не да бъде закрепостен с една прекалено строга програма, както е в момента. По-голямата интердисциплинарност – това, което се случва във Финландия, но и в много други европейски държави – учителите започват да фасилитират работата на учениците, които работят съвместно по определени проекти и всъщност едно такова по-интегрално учебно съдържание означава, че учениците изграждат едни по-цялостни представи за света около себе си. Сега ние ги структурираме в отделни учебни предмети и даден процес се изучава от позицията на биологията, на химията или на химията и физиката и може би това е една основна слабост при класно урочното разделение на дисциплини, че учениците престават да получават откъслечни представи за света. И всъщност Финландия поведе този преход към феноменообразование – структуриране на учебното съдържание в области, които са свързани с основните процеси, които ни заобикалят – природа, професии, общество, родно място. Това не е нещо ново, това е нещо, което се е случило още 20-те години на XX в. При други условия, но сега е особено интересен преход в различни образователни системи.
- Това означава ли, че ще вървим към финландския модел?
- Той вече не е само финландски, той е модел и в Уелс, Ирландия, Естония в последните години. Испания, Австрия направиха учебните програми много практически и ориентирани към формиране на умения. Това е един важен модел, който очертава възможностите за бъдещето на образованието То се случва в момента, но то е насочено към бъдещето, защото децата или студентите, които сега са в класните стаи, те ще работят след 10-15 години и ако не са подготвени, така че да могат да посрещнат предизвикателствата на бъдещето, по-трудно ще могат да се адаптират в света, който ги очаква. Важно е обаче да работим с разбирането, че всяка държава има и своите специфики. Затова не трябва механично да прехвърляме чуждия опит, а да проучим най-добрите практики и да ги съобразим с българските традиции.
- Отварянето на учебните програми за учениците от 1-ви до 10-и клас е факт. Каква част от заложените промени ще влязат в сила от предстоящата учебна година?
- Преструктуриране на определени теми по отделните учебни дисциплини, отпадане на теми, на конкретно съдържание, за да се намали фактологичната сложност. Ние искаме в бъдеще да ги променим към по-концептуално, по-компетентностно, защото и да намалим учебното съдържание с 1/3, ако го фиксираме пак върху овладяване на знания и възпроизвеждане, ефектът няма да бъде много голям. Затова тази втора стъпка ще е трудна от гледна точка на това, че ние нямаме достатъчно специалисти в тази област в България. Ще трябва да получим помощ от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които организират изследванията PISA, Световната банка. Това ще е един път, който ще е много важен за промяната в образованието.
- Промените, които са в ход, ще се усетят ли през предстоящата учебна година?
- Ще се усетят, защото най-важна е работата на учителите. Учебникът не е документ, той не е задължителен за учителя. Неговият задължителен документ е учебната му програма. В момента в електронната платформа „Дигитална раница“ е качено цялото учебно съдържание. Учителят може в рамките на това съдържание сам да изготвя свой ресурс. В момента започва подготовка на учителите да структурират свои електронни ресурси, да могат да ги използват в своята работа, да използват ресурси на други свои колеги. Учебникът е задължителен за класно-урочната система, но ако вървим към концептуална промяна на нашето образование, в даден момент всеки учител ще може да си конструира свое учебно съдържание. Това е добрият и полезен момент на дигитализацията.
- Това означава ли, че си отиват тежките ученически раници?
- Ако учителите използват дигиталната раница, още от следващата учебна година могат да си отидат тежките раници. Цялото учебно съдържание, учебници в pdf формат и всички други материали са качени в облака на дигиталната раница. Всеки учител може в класната стая, детето вкъщи да използва тези ресурси. Това е голяма промяна, която не може да се случи изведнъж. За нея трябва да са подготвени учителите, да има информация обществеността, родителите.
- Подкрепяте ли идеята да има само по един учебник за дадена дисциплина?
- Нещата ще се променят с процеса на дигитализация. В даден момент издателствата ще търсят възможност да изработват електронни учебници. Разбира се, хартиените учебници няма да умрат скоро, тъй като учебникът е в основата на знанието и мотивацията на първокласника да отиде и да вземе буквара. Не съм привърженик на това един учебник по един предмет, но може би трябва да има балансирано издаване на учебници и тази процедура за одобряването им да се усъвършенства. Тя трябва да бъде свързана както със стила на преподаване на отделните учители, така и с децата, с които се работи. При определени учебници, особено тези за профилирана подготовка, да отпадне академичният стил и самите те да бъдат по-практически ориентирани като задачи и примери.
- След като стана ясно, че се обмисля НВО след 7-и клас да се раздели на 2 модула – задължителен и профилиран, смятате ли че тези за 4-ти и 10-и клас трябва да отпаднат, както неведнъж поискаха родители?
- В Закона за предучилищното и училищно образование националните външни оценявания са записани като инструмент, чрез който се установяват компетентностите на учениците при завършване на съответен етап или степен на образование. В този смисъл те имат своето място в образователната система, защото на базата на резултатите от тях могат да се правят анализи – за това как се развива съответният ученик и какви са неговите постижения и постиженията ка училището ,в което се обучава като цяло. Външното оценяване има за цел да се грижи за осигуряване на качеството на образование. Точно тук е основният проблем – тези изпити за външно оценяване са разделени от проблема за качеството, защото в момента няма наредба за качеството на образование. Според мен те трябва да останат, но не да бъдат някакви фатални изпити като тези след 7-и клас. Основният проблем при НВО след 7-и клас е, че той се превърна и в приемен изпит. Имаме уверението от експертите, че има варианти да направим този изпит в два модула. Първата част ще бъде със съответните въпроси, но това не означава, че ще намалее трудността. В момента ниските резултати са плод и на това, че на този приемен изпит се явяват деца, които нямат намерение по-нататък да бъдат в най-желаните училища или гимназии. Ако първата част остане като изпит за НВО със 100 точки, трябва да мислим за втората част, която вече е свързана с приемния изпит, може би да се точкуват като определен бонус, който се формира при общия бал за прием на ученик. Така беше до 2016 година, до влизане на ЗПУО в сила, учениците можеха да получат за първия модул максимално 65 точки и още до 45 точки за тези от тях, които продължат да решават тестовите задачи от втория, когато се въведоха новите правила.
Това е той:
Роден е на 12 март 1962 г.
Завършва педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1987 г.
От 2005 г. е преподавател в Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
От 2011 г. е професор по управление на образованието
Директор на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 2016 г.) и ръководител катедра „Педагогика и управление на образованието“ (2019 г.).
Преминал е специализация по Образователно лидерство в Банкстрийт колеж по образованието, Ню Йорк, през 2014 г.
Автор е на над 100 научни публикации в България и чужбина
Владимир Христовски
