Б яс, ужас, гняв, тъга. Това са само малка част от емоциите, които бушуват в съзнанието ми след наглото убийство на двамата полицаи от Бургас, преследвали бежанец.
Повтарям - бежанец, който е контингент на граничарите, а не техен. И то при положение, че като дългогодишен криминален журналист съм тотално наясно за рисковете, които хората в униформа поемат на всяко дежурство. Случилото се обаче прелива чашата на търпението - и в човешки, и в професионален план.
Ще попитате защо?
Защото обявената сега война на държавата срещу каналджиите е на МВР и службите за сигурност. И те никога, ама никога не трябва да позволяват тя да свърши. Защото нито трафикантите, нито наркобандитите, нито крадците, нито измамниците ще изчезнат. Тази война вътрешното министерство май е забравило, че се вихри. Фронтовете обаче вече пристегнаха в обръч държавата и трябва да се действа незабавно. Нищо че е късно. Не само държавата, самата система го дължи на обществото и на загиналите си колеги, чиито животи бяха прекършени. И още повече защото прекият извършител на убийството е непълнолетен и няма да лежи в затвора до живот. Максимумът, който може да получи, е 10 години. Сетете се колко време ще мине, докато третата инстанция чукне с чука и постанови наказанието. Може би въпросният Омар няма да бъде и в България вече. Толкова ли струват животите на двама полицаи?
Право
Най-важното, което хората трябва да разберат, е, че Йордан Илиев и Атанас Градев са били абсолютно наясно какво ще последва при сблъсъка между тежкия и летящ с бясна скорост рейс в патрулката. Изтеклите брутални кадри показаха, че колата е като залепен лист хартия върху бронята на автобуса. И дотук се стига, защото преди това други служители не са успели да го спрат. Слушах и се дивях как шипове и вериги не се използвали, нарушавали някаква евродиректива. Интересно в САЩ и Европа не нарушават, там се ползват всеки ден при гонки с бандити. Явно България е по-католик от папата, както винаги. Има и други причини да се стигне до саможертвата, но вече разследването на следствието ще покаже кой и как не си е свършил работата по веригата, за да се стигне до сблъсъка. И тук случаят приключва и никой никога не бива да си позволява да го използва за каквито и да било цели, най-вече политически. Следва подвигът на полицаите, докато изпълняват служебните си задължения, и това, за което са призвани - да пазят реда и сигурността.
Рискът
Сигурна съм, че почти всички българи не са наясно за още стотици случаи, при които полицаи са били на косъм от смъртта и никой не е разбирал. Бандити са ги газили през краката и коремите с коли, докато бягат, ръгали са ги с ножове при шумни скандали, наркомани са ги убождали със заразени спринцовки, кретени са им хвърляли бомбички в лицата на мачове и публични мероприятия. Толкова много истории, толкова много нерви! Рисковете в работата на полицаите обаче са като тези на колегите им в другите държави, които също загиват в гонитби и престрелки. Защо обаче в България винаги някой след това опитва да изважда дивиденти и рейтинг?
Рейтинг
Няма по-грозно и долно от това някой да използва двама загинали полицаи, за да трупа точки и да се прави на умен. А за 48 часа се наслушахме на всякакви такива грачения от овехтели експерти, озлобени и жадни за внимание хора, настоящи и бивши политици, къде без опит, къде с опит, все тая.
Замълчете, господа, замълчете! Нямате право да говорите за това двойно убийство като фактология и хронология на самото престъпление. Само държавата и МВР са в правото си. Вие, като сте политици, се карайте защо се е стигнало до това явление, защо оградата по границата е като швейцарско сирене или видеонаблюдението е строшено, а джиповете са на трупчета, отпуснете пари за ремонти, подсигурете нормални условия за труд на униформените! Но не докосвайте паметта на загиналите полицаи Йордан и Атанас!
Виктория Пенкова
