– Евгени, преди ден една новина буквално взриви социалните мрежи – видео зад кулисите на концерта на Хаузер в България. Оказа се, че вие всъщност се познавате отдавна. Кога се запознахте?
– Познаваме се още от студентските ми години, когато учех в Кралската академия в Лондон. Запозна ни Лука Шулич – той учеше магистратура, а аз бях бакалавър. Оказа се, че Лука и Хаузер като деца са се съревновавали по конкурси и фестивали и са изградили много силно приятелство. Малко по-късно започнаха да правят аранжименти заедно и така се роди 2Cellos. По онова време ние с Лука дори имахме общи концерти, защото бяхме колеги в една академия, докато Хаузер учеше в „Тринити колидж“. Истината е, че с Лука бяхме по-близки от самото начало – свирили сме заедно по фестивали, в големи зали в Лондон. Оттогава се познаваме семейно – Лука е идвал у нас, аз съм ходил в Словения и Хърватия. Винаги обаче се случваше така, че когато 2Cellos имат концерт в България, аз съм някъде другаде. Затова този път се пошегувах с Хаузер, че на 2Cellos не успях, но на неговия дойдох.
– Хареса ли ви концертът?
– Хаузер е феноменален челист и изключителен шоумен. Има магнетична енергия на сцената. Този интензитет и емоция, които носи, понякога трудно се побират в рамките на класическото мислене. И двамата по естествен път искаме да чупим тези рамки, да преминаваме граници и да си чертаем свои собствени.
– Да преминем към вашите спектакли. Малко преди Коледа направихте нещо изключително – „Валсът на розите“ беше представен във Виена. Какво беше усещането?
– Огромна чест и радост. Това беше първото ни представяне пред международна публика и то във Виена – столицата на валса. Залата беше пълна, хората пееха с нас, плачеха, смееха се, ставаха на крака. След края дълго чакаха, за да се срещнем, да си поговорим, да се снимаме. Беше наистина вълшебна вечер – незабравима емоция, която остава завинаги в мен.
– Казвате, че спектакълът е много личен за вас. Защо?
– Защото всяко музикално произведение, всяка песен и всеки аранжимент имат своя история и послание. Те са подредени така, че да следват драматургична връзка, карат хората да се замислят. Много от тези неща са били дълбоко в сърцето ми през годините и съм искал да ги споделя. Магията на музиката за мен е именно това – да чуя дадена мелодия, която ме предизвиква силно, след това да я извая под пръстите си и да усетя как оживява. А когато мога, да споделя тази емоция с публиката – това е едно от най-вълшебните усещания.
– Емоцията на сцената с вас споделят и едни изключителни артисти.
– Огромно щастие и чест е, че споделям сцената с Никола Хаджитанев, Марта Петкова, Деси Бакърджиева, Силвестър Силвестров, Петър Данов, Кристиян Стоичков. Често специален гост е и Мариус Куркински. Това са изключителни таланти. Заедно изграждаме една обща емоционална картина, която се отключва пред очите на публиката.
– Кои са следващите дати на „Валсът на розите“?
- На 16 януари – София. След това предстои едно малко турне - 20 януари в Асеновград, 22 януари в Бургас, 23 януари във Варна, 27 януари в Добрич и 28 януари в Търговище. На 30 януари в София ще играем новото ни представление.
– Да поговорим за Bella Donna – спектакъл, който е съвсем различен за вас, защото тук вече изцяло влизате в актьорска игра. Какво е усещането от тази смяна?
– Много различно е. Във „Валсът на розите“ съм преди всичко в ролята си на пианист – нещо познато и за мен, и за публиката. В Bella Donna обаче съм като актьор. По време на магистратурата си в Лондон паралелно учих актьорско майсторство в „Гилдхол“. След това имах дълга пауза и този спектакъл е своеобразно завръщане към актьорството.
– Можем ли да го наречем дебют за вас на българска театрална сцена?
– Да, на българска сцена – да. В Лондон съм участвал в по-малки продукции, но тук е различно. В този спектакъл няма солиране – ние сме един жив организъм. Аз не задавам тона, а съм част от колектива. Усещането е уникално.
– За какво разказва Bella Donna?
– Действието се развива около посрещането на Нова година. Има много шампанско, много любов, но и липса на любов. Аз и Бориса Сарафова играем млада двойка, която все още търси своя път. Диана Любенова, Антоан Петров и Силвестър Силвестров са в любовен триъгълник, включва се и бащата на моя герой. Получава се заплетена, интригуваща ситуация – едновременно смешна и дълбока. За мен е много важно и това, че ми беше даден шанс от Пазарджишкия театър и от Кирил Кирилов да напиша музиката към спектакъла – това е дебютът ми в театралната музика и вярвам, че тя добавя още едно измерение към историята.
– В спектакъла казвате, че има много любов. А в живота ви?
– Любов има. Споделена е. И е прекрасно, когато можеш да я споделяш и с публиката. Сърцето трябва да е горещо, а умът – студен.
– Искам да ви поздравя и за другата нова роля в професионалния ви път. Имате собствена рубрика в сайта Edna.bg. Влизате в ролята на водещ. Какво е да сте от другата страна?
– Винаги ме е интригувало да разбирам начина на мислене на хората, формулата зад техния успех. Когато стигнеш до универсални истини, можеш да ги приложиш навсякъде. Тази рубрика ми дава шанс да водя органични разговори, без да влизам в рамката на журналистиката, защото аз нямам такива претенции, а по-скоро като артист – да споделям истории, които ни дефинират.
– Как прекарахте Коледа?
– Аз не съм много традиционен. Дълги години или пътувах, или имах концерти. Сега бях в Пловдив със семейството, след което се върнах към спектаклите. Последните дни имахме по два на ден и съм много щастлив, че успях да споделя тези дни и с моето второ семейство - публиката. За мен сцената е втори дом.
– А Нова година как ще посрещнете?
– Предпочитам я спокойна. След един концерт на Бранденбургската врата при минус 14 градуса, когато имаше над 650 000 души и милиони ни гледаха по телевизията, а пръстите ми буквално залепваха по пианото от студ, оттогава нямам нужда от шумни празненства. Ще използвам времето за равносметка и планиране.
– Вашето пожелание към читателите на вестник „Телеграф“?
– Най-важното е здравето. Има една мисъл на Шопенхауер: „Здравето не е всичко, но всичко без здраве е нищо“. Пожелавам им да се грижат за себе си, да търсят, да надграждат и да бъдат устойчиви – дори когато минават през трудни моменти.
Това е той:
Евгени Генчев е роден на 22 юни 1989 г. в Пловдив
Възпитаник е на Кралската музикална академия в Лондон
Споделял е една сцена с Том Джоунс, Лейди Гага, Хелене Фишер и др.
„Валсът на розите“ се превърна в хитов спектакъл
Елизабет Методиева
