- Г-н Ганев, след две години вече имаме редовно правителство. Какви са нагласите за кабинета „Денков-Габриел“? Кирил Петков дори заяви, че се надява да изкарат пълни четири години.
- Трудно е да правим такава прогноза от първите дни. Най-малкото обаче пред този кабинет стоят няколко непосредствени теста. Първият ще е в края на октомври и началото на ноември, когато ще са местните избори. Вторият ще са европейските на 9 юни. Казвам, че това е тест, защото всички избори са вот на доверие или недоверие към дадения кабинет и нямайте никакво съмнение, че ако тогава някоя от двете формации претърпи тежко поражение, това може да постави под натиск самото управление.
- От самите формации признаха, че ще има конкуренция на местния вот. Каква ще бъде обаче тя в самата коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“? Има ли риск от разцепление там?
- При тях не би трябвало да стои въпросът за общо участие на местния вот, защото ако се явят поотделно, шансовете им намаляват силно, може би с изключение на София. Не бива да забравяме, че кметските избори са и мажоритарни и при по-оспорваните места на балотаж отиват кандидатите с най-висок процент. Съответно, ако се явят разделени, техните кандидати едва ли ще достигнат до балотаж, защото най-вероятно „Възраждане“ ще са преди тях като партийна подкрепа. Колкото до общото им участие, ако погледнете резултатите им от последните парламентарни избори, ясно може да се види, че най-голямата битка за ПП-ДБ ще бъде за София. Няма как коалицията с ГЕРБ-СДС и изтеклите записи да не е оказала влияние върху електоралния им потенциал, но съдейки по последния вот, ПП-ДБ имат добро представяне в големите областни центрове като Пловдив и Варна. Така че тяхната концентрация ще бъде върху тези по-големи областни градове. Докато според мен ГЕРБ ще успеят да запазят доминацията си в по-голямата част на страната.
- Често се изтъква, че точно местният вот ще е сред големите препятствия пред този кабинет, но чисто управленски къде ще бъде препъникамъкът?
- Двете формации със сигурност платиха политическа цена за формирането на този кабинет и тепърва може би ще плащат. В момента пред тях стои една изключително важна задача, която трябва да решат - а именно бързи резултати. Те са длъжни да го направят, за да оправдаят високата политическа цена, която са платили. Иначе излиза, че са направили коалиция с ГЕРБ, а не са свършили нищо. И този резултат трябва да се види още преди местните избори - това може да бъде решение за Шенген. То е оставено така или иначе за есента. Еврозоната отива отвъд този хоризонт и ще се решава догодина дали ще можем да станем член през януари 2025 година. Няма как да направят магии с бюджета, защото са ограничени с дефицита до 3% заради критериите за еврозоната. Така че единственото, върху което кабинетът трябва да концентрира усилия, е Шенген.
- Къде остава обаче правосъдната реформа?
- Това е втори такъв пункт, за който е много важно да се отбележи успех, но ако трябва да е правосъдна реформа в нейната цялост, тя включва и конституционна реформа, но нейният срок е отвъд местните избори и по-скоро в края на годината. Първо комисията трябва да работи и да се уточнят текстовете, да се гласува мнозинство и после има конституционен срок между първо и второ четене, така че това е по-дългосрочна задача в рамките на следващата половин година. Но най-вероятно ще се отбелязват някакви частични успехи, както беше с промените в Закона за съдебната власт.
- Само че в търсенето на това конституционно мнозинство няма ли да им изиграе лоша шега подкрепата от ДПС, която получиха?
- Няма как да има конституционно мнозинство без ДПС. Не мисля, че тук ще има щета заради сътрудничеството с движението. В момента имаме съвсем ясна ситуация - за да се постигне добър резултат, трябва ДПС. По-интересното е как стои въпросът от страна на ДПС. Забележете, че имаше ключова, символна подкрепа за кабинета от Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ и заявка за подкрепа на конституционната реформа. Какво стои зад това? Всъщност през последните три години ДПС имаше сходен на ГЕРБ проблем. Движението беше пакетирано през 2020-2021 година като партия на статуквото и попадна отново в изолация. ГЕРБ успя да преодолее тази изолация, стигайки до коалиция с тези, които протестираха срещу тяхното управление. Тази страница е напълно затворена за тях. Сега ДПС иска да извърви същия път, защото още не е излязло от изолацията и подкрепата за кабинета и конституционна реформа са стъпки в тази посока.
- При предаване на властта акад. Николай Денков няколко пъти изтъкна, че администрацията трябва да се пази, критикува дори Гълъб Донев, че е освободил заместник-министрите. Какъв знак е това?
- Денков говори за приемственост в администрацията, за да бъде нещо като контрапункт на изтеклите в публичното пространство записи, където ставаше дума за масови чистки. Също така уволненията на тези заместник-министри без всякакво съмнение е ясна политическа позиция от страна на президента, защото това не е решение на Гълъб Донев, а на Радев. С това държавният глава показа, че не иска да има нищо общо с този кабинет. Румен Радев общо взето иска да скъса връзката между двата кабинета. А това е така, защото по неговите действия и послания личи, че иска да се позиционира като категорична опозиция и впоследствие вероятно да е някаква форма на алтернатива на това управление.
- Очаквате ли ГЕРБ да държи да има зам.-министри в този кабинет?
- Категорично.
- Тъй като от „Продължаваме промяната“ няколко пъти изтъкнаха, че имат вяра само на Мария Габриел. Това не е ли показателно?
- Така е, но заместник-министрите не са политически лица и лесно ще бъде обяснено, че са експерти. Вероятно няма да знаем 95% от тези имена, просто ще имат биографии в администрацията.
- Как очаквате обаче кабинетът да работи с президента?
- Очаквам този кабинет да работи с него по същия начин, както работеше кабинетът на Бойко Борисов. Радев вече даде такива заявки. Струва ми се, че някои хора са забравили стила на президента, а това е точно неговият стил. През последните десет месеца бяхме забравили това нещо, защото кабинетът беше назначен от самия него. Вероятно ще има остра конфронтация, често ще се налага вето.
- Мислите ли, че държавният глава върви към сформиране на негов проект? Вече упорито вървят такива слухове в публичното пространство. Говори се и за фигури от бившия вече служебен кабинет да участват в местния вот.
- Румен Радев се опари веднъж от легитимацията на даден политически проект. Лично аз не смятам, че ще отиде на този вариант да направи собствена партия, без да е начело на нея. Дори да има такъв опит, той си дава сметка, че няма да бъде кой знае колко успешен. Ако има партиен проект на президента, той задължително трябва да е начело на него. Иначе най-вероятно ще се провали. Ако е начело на такъв, говорим за перспектива след четири години. Не можем да правим такива прогнози отсега, безпредметно е. Според мен обаче Радев не залага на такъв партиен проект, по-вероятно е на местните избори да подкрепи няколко кандидат-кметове по места, издигнати от инициативни комитети. Такава заявка имаме, да речем, от бившия вътрешен министър Иван Демерджиев за Пловдив. Но нека видим дали ще се реализират и дали ще се увенчаят с успех.
- Ще си виси ли обаче непрекъснато сянката на един предсрочен вот над кабинета?
- Разбира се. Ще си виси през цялото време. Но искам да вкарам един нюанс. Ще виси непрекъснато опасността от падане на правителството, но това не означава задължително предсрочен вот. Защото падането на кабинета „Денков“ означава нов мандат, който трябва да даде президентът на ГЕРБ. Ще трябва да има нова конституционна процедура. Затова аз не изключвам в рамките на това Народно събрание да се формира втори кабинет с друга парламентарна конфигурация.
Това е той:
Димитър Ганев е политолог, политически коментатор, доктор по политология
Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“
Автор на книгата „Пътят към конституцията“
Съосновател на изследователски център „Тренд“
Преподавател в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“
Яна Йорданова
