- Г-н Стефанов, вие искахте да видите кой ще седне срещу Бойко Борисов на лидерската среща между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ). Как тълкувате поведението на двете страни?
- Все още резервирано. Има какво да си кажат, и то конкретно, а не да е просто общи приказки. Като че ли са преодолели безкрайната предизборна кампания, в която се намираха година и половина.
- Преди време дадохте пример как трябва да се измъкнем от сложната политическа ситуация като барон Мюнхаузен? Трябва ли като него партийните лидери да разказват небивалици, за да има реален изход от кризата?
- Препратката ми беше само към метода, тъй като сами сме се докарали до тази ситуация и сами трябва да излезем от нея. Няма какво да чакаме Годо. Лидерите на двете коалиции все по-ясно разбират, че това е работа, която е необходимо те да свършат, защото са отговорни за положението. Хубаво е да се погледнат в очите и да минат към практическо реализиране на това, което са готови да направят. Засега има много плах оптимизъм.
- Доколко ще помогне изработването на управленска програма и посочване на състав на кабинет от ПП-ДБ, за да получат подкрепата на ГЕРБ за втория мандат?
- Бих казал, че ще помогне, и то много. Когато се запише по точки каква работа трябва да се свърши, тогава ще може да следим какво се случва. И няма да се чудим дали има някакви тъмни договорки. Ще говорим не за задкулисие, а за програма с ясен времеви хоризонт. За мен това е правилният начин да се случват нещата.
- Готови ли са и двете страни на компромис? ПП-ДБ да предложи неутрален кабинет без Асен Василев и Кирил Петков, а Бойко Борисов на още една отстъпка - да приеме някой от тях в състава на МС, за да има правителство?
- Нека се правят малки крачки, но да има прогрес. Няма как още от първия ден да кажат: „Разбрахме се за коалиция. Ето го министър-председателя, външния министър и вътрешния. Давайте да действаме“. Много трудна ситуация и своеобразна политическа каша, в която сме се насадили. Партиите започват да го осъзнават. Засега компромисът е общ знаменател в поведението им. Това ме кара да съм много плах оптимист дали са готови на компромиси, които наистина да доведат до сформирането на действащо правителство. Начинът, по който си говорят - без размахването на пръсти и без квалификации, са наченки на трезв поглед. Формациите трябва да осъзнаят сентенцията: „Погледни не само сламката в чуждите очи, но и гредата в твоите“. Най-трудното, пред което са изправени, е да си върнат доверието.
- Борисов каза, че са си простили с Кирил Петков и това няма да попречи за разбирателство. Така ли ще е?
- Това е едно добро начало. Лидерът не е по-голям от партията, а тя не е по-голяма от държавата. Ако продължат в този ред на мисли, току-виж Борисов ще направи още компромиси, а Петков и Василев след това също. Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев също ще са склонни на отстъпки, за да се постигне национален консенсус. Досега всеки гледаше тесния си електорат и се кахъреше как ще оредее партийният вот.
- Говорите за електорат, но как избирателите на ГЕРБ, ПП, ДБ и на всички останали двете коалиции ще приемат, че лидерите им правят компромис? Някои всъщност ще са разочаровани от това.
- Разбира се, че ще има разочаровани. ПП още от самото начало тръгна със заявка да неутрализира ГЕРБ от партийния живот. Факт е, че след няколко поредни напъна това не се случи. И в ГЕРБ ще има разочаровани, които помнят, че същият този г-н Петков арестува техния лидер. ПП има страхотен шанс, а за ГЕРБ той е два пъти по-голям. Те много добре осъзнават защо и на какво се дължи политическата им изолация. Надявам се държавническото мислене да бъде разгърнато и партиите да не се държат като враждуващи племена, а като отговорни представители на гражданите.
- Т.е. ГЕРБ вижда в лицето на ПП и ДБ опит за реабилитация?
- Чух ген. Атанасов - председателя на ДСБ, да говори, че коалицията им с ПП не е пералня и няма да предложат белина на Борисов. Добре, нека не го правят. Но в крайна сметка говорим за държавата. Борисов им показа, че е готов да се отдръпне. Доколко? Тук са прави да се съмняват и да го подозират. Всеки, който е пристанал на Борисов, е стигнал до политическо унищожение. Опасенията са на линия. ГЕРБ имат задача да ги убедят. Безспорно е, че и двете страни ще загубят електорат. Трябва да се обърне внимание, че 40% от нас гласуваха на тези избори, а 5% казаха, че не подкрепят никого. Останалите 60% са електорат, който чака да бъде съблазнен и приобщен. Бих призовал политиците да излязат от тяснопартийното си мислене и да си представят следната картина - могат да загубят 50 000 гласа, но да се сдобият след това с нови 200 000.
- Какъв е резервният план на ГЕРБ, ако не се стигне до споразумение с ПП-ДБ?
- Резервният план е кризисен кабинет с третия мандат. Не знаем на кого ще бъде връчен. Не знаем и как ще се попълни със съдържание. Президентът по стар обичай може да го даде на БСП. Но това би било ужасяващо трудно за изпълнение. Борисов ясно заяви, че докато не се разберат с ПП-ДБ, няма да си говори с никой друг. Това показва, че резервният им план е някакъв авариен кабинет. Математически може да се сглоби мнозинство, но за ГЕРБ едно участие в кабинет с кризисен мандат с ДПС и БСП може да бъде ужасяващо, и то преди местните избори.
- По тази логика е много малко вероятна възможността за друга формула на властта с третия мандат, така ли?
- Така ми се струва. Би било малко вероятно и ще бъде много изненадващо, ако се стигне до там. Тогава щетите за всички участващи в него ще бъдат особено големи. Вече ще сме напреднали във времето, хоризонтът на местните избори ще е наближил, ще се е повишил политическият градус. Също така ще сме в авариен режим на приемане на бюджет. Всичко това ще доведе до ескалация на напрежението, която няма да им даде полезен ход.
- Дори и ако мандатът бъде даден на ИТН?
- Тази политическа екзотика я слушах и в предишния парламент, когато се предлагаше третият мандат да се даде на „Български възход“. Това е смехотворно. Президентът може да им намигне, да ги утеши за провалената им инициатива за референдум. Знаем ИТН с какво са известни и то не е с диалогичност и експертиза.
- Каква може да е ролята на БСП в този процес и може ли те да са ключът?
- Съмнявам се. Не виждам потенциал в БСП това да се случи. Президентът четири пъти им дава мандата. Последния път направиха имитация на лидерски срещи. За партията на Борисов, която се опитва да се ребрандира от политическата изолация, приобщаване към БСП и ДПС би било тотален крах. БСП могат да направят пореден геройски опит да застанат на амбразурата.
- Споменахте ДПС, но лидерът им Мустафа Карадайъ многократно заяви, че „засега“ не са част от мнозинството?
- Очевидно са имали някакви свои очаквания какво ще се случи. Успешно го играят на полуобидени. Добрата работа на ГЕРБ с БСП и ДПС в предишния парламент се дължеше на конюнктурен факт. Ако пак се заиграят с БСП и ДПС, втори шанс няма да имат. Или ще си играят на хартиена коалиция, или ще се вземат в ръце.
- Преди дни обаче Росен Желязков даде заявка за промени в Изборния кодекс, а основната причина за приемането на законодателна програма бе да не се стига до изненади. Не е ли сигнал още от сега за бъдещо неразбирателство?
- С подобни неща ГЕРБ ще взриви крехкото разбирателство. Заговори ли се за Изборен кодекс, президентът много бързо ще скъси времевия хоризонт за мандатите. Това означава нищо повече да не се случи в държавата. Направо отиваме на предсрочни избори.
- Радев отказа да е стратег за ново правителство, но обеща да даде малко време. Как тълкувате думите му?
- Радев демонстрира малко двуяко отношение. Като че ли му допада да бъде в центъра на властта. НС му внася фонов шум, а партиите го дразнят. България не е президентска република и служебният кабинет е авариен. Може би от друга страна ги пришпорва. Не мога да кажа дали не се опитва да ги вкара в цугцванг. Поради липса на време да нямат полезен ход и да сбъркат и така да продължи да управлява държавата в авариен режим.
- Колко е страшно за партиите да отидат на нови избори в края на лятото или през есента?
- Абсолютна катастрофа. Тази активност от 40% ще ни се види като рекорд. Падне ли гласуването под 20-30%, ще започнем да говорим за легитимност.
- Преференциите разместиха листите на ПП-ДБ и създадоха напрежение в рамките на коалицията. Възможно ли е този проблем да се повтори и за местните избори?
- Това са специфики на метода на гласуване и парламентарната демокрация. На местните избори това ще е още по-очевидно. ПП още няма изградени структури за разлика от ДБ, които са калени биткаджии. За ПП ще е важно да останат в тази коалиция и да се ползват от опита на партньорите си. Иначе ги чакат странни резултати наесен. Взаимно ще са си полезни. На ниво листа ДБ ще бъде много по-полезна. Но имиджово - за кметска кандидатура - ПП ще донесат тази допълнителна искра и допълнителните проценти.
- Доколко един непознат кандидат ще е успешна формула за ПП-ДБ на вота в София?
- Ще разчитат на рационалната инерция. На това, че в столицата е важна от чисто стратегическо ниво. Кметът на София присъства на заседанията на МС. Това би им дало друг достъп до властта. Всеки един, преди да стане кмет, е бил непознат. Въпросът е, че трябва да започнат да лансират тази кандидатура в момента, в който си подредят взаимоотношенията си с ГЕРБ. Чака ги много работа и никакво облекчение – от тук до Деня на будителите. Важно е кое е лицето на кампанията, но логиката на местната власт е малко по-различна от тази на централната. ГЕРБ имат толкова много неща, за които да се оправдават в София. Може да изглежда, че имат логистично и структурно предимство, но всъщност са в губеща позиция.
- „Възраждане“ бележат възход през последните няколко вота. Има ли възможност да вдигнат още резултата при нови избори?
- При нови предсрочни избори в рамките на тази година – да. В момента, в който се конструира работещо мнозинство и то успее да излъчи правителство, което да върши работата – да оправи назначенията в регулаторните органи, да се занимава със законодателство, да извършва контрол на цените, риториката на „Възраждане“ ще остане безадресна. Засега много недоволни гласуват за партията на Костадин Костадинов. Таван трудно е да се каже дали има. Винаги може да ни изненада.
Кой е той:
Роден е на 19.06.1977 г. в Шумен
Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”
Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
Главен асистент в департамент по Политически науки на НБУ
Тихомира Михайлова
