- Г-жо Денева, разкажете как се стигна до този казус с вас и сина ви, какво се случи?
- На 26 септември 2024 г. синът ми Любомир Трифонов се връща от нощна смяна на Златни пясъци. Полицаи го спират и го тестват за алкохол и наркотици в квартал „Левски“ във Варна. Дрегерът показал нули, но дръгтестът за наркотици излиза положителен за метамфетамин. Синът ми отрича показанията на теста и иска амбулаторна проба. Закаран е във ВМА-Варна, където дава кръв и урина. Колата му е отнета с негово съгласие. Даже помага на полицаите и сам си сваля номерата. Въпреки това той е арестуван, а автомобилът закаран на наказателния паркинг в община Аксаково, в град Игнатиево.
- Това е голяма травма за един 19-годишен младеж, как се е почувствал той?
- Ужасно, как?! Любомир е прибран в ареста за 12 часа, без да му е дадено никакво обяснение, никакъв документ за задържането му, нито за отнемането на автомобила. Все пак това е едно дете. При това той е напълно невинен.
- Проявено ли е изобщо някакво разбиране или човешко отношение от страна на органите на реда в случая?
- По-скоро не. На мен ми изпрати един есемес в 2 часа посред нощ, че няма да се прибере и да не го чакам, защото е задържан. Не са му дали да се обади по телефона, на което има право. Веднага отидох до КАТ, където също се намира едно от районните управления във Варна. Там с часове никой нищо не ми каза, нито някой излезе да ми даде информация. Чак на другия ден по обяд освободиха сина ми, като той не знаеше дори какво производство е заведено срещу него.
- Какво се случи след това?
- Травма! Започна едно ходене по мъките. Месеци ходене по мъките! Синът ми не излезе от вкъщи с дни. Нямаше вече работа – той бе заклеймен за виновен и от работодателите си. След като се посъвзе, просто реши да напусне България и замина да работи в чужбина. Все още е там и освен че работи, се възстановява психически.
- Вие тук ли му движите делата?
- Да. Направи ми пълномощни, а аз започнах да ходя по мъките, да пиша жалби и така. Аз съм една обикновена жена. Никога не съм попадала в подобна ситуация. Започнах да чета закони, да търся контакти с други пострадали хора, изпаднали в положението на сина ми. Писах жалби до прокуратурата във Варна, до ВМА във Варна, до директора на ОД на МВР-Варна, до политици. Отговор от институциите така и не получих! Единствено ми отговори депутатът Костадин Костадинов, и то месеци по-късно.
- Как така никой не ви отговори толкова време? Защо според вас?
- Отговор получих чак на 4 август тази година от следователя Иво Кръстев, който ме информира, че синът ми е невинен. Каза ми да дойда да прибера колата. И така миналия четвъртък (7 август – б.р.) отидох на наказателния паркинг в Игнатиево. Там само ми връчиха ключовете от автомобила и дотам. Автомобилът е без документи, дерегистриран е, няма номера. Седял е близо година на едно място на този паркинг.
- Имаше ли някакви щети по колата? Как реагирахте?
- Имаше, да. Имаше разни одрани места. Аз съм жена и не разбирам много. Автомобилът е на сина ми, може и така да е бил. Това не мога да твърдя със сигурност, но видимо колата, която е отнета в изправност и в движение, не беше в добро състояние. Аз я видях. Колата е сива и има 4 гуми, толкова. Познати ми казаха, че щом е седяла толкова време, трябва най-малко да й бъдат проверени всички течности. Без номера и талон тя нито може да се движи по пътищата, нито мога да я оставя пред блока. Наложи се да наема Пътна помощ за собствена сметка.
- Сега какво следва? Ще се наложи да я регистрирате отново?
- Точно така. Сега трябва отново да мина процедурата, разбира се, всичко е за моя сметка. Да прегледат автомобила на канал в КАТ, да изкарам нови регистрационни табели. От КАТ ми казаха, че ще ми струва 61 лева. Разбира се, не броим изгубеното време и другите разходи по репатриране, Пътна помощ и т.н. Но това не е нищо в сравнение с тези 10 месеца, в които синът ми бе обявен за престъпник. Унижението, което изживях. Аз изхабих толкова много нерви. Разбирате ли, държали са го в ареста 12 часа и никой нищо не му е казал. Пуснали са го все едно е бил на сладкарница! Аз лично 7 пъти ходих до КАТ и отново никой нищо не ми каза. Викат ми: „Вашият случай е от 10 месеца, а има хора, които чакат да им излязат решенията по кръвните проби и постановленията още от 2023 г. „Представяте ли си за какво става въпрос?! Още откакто започна да действа този закон, хората чакат. Така започнах да търся хора в моето положение и се срещнах с други пострадали от фалшиви положителни тестове на КАТ. Дойдоха няколко души, имаше едно момче от Царево, което е било три пъти жертва на подобни тестове. Три пъти! Тези тестове са супер чувствителни. Реагират на енергийни напитки, кафе, цигари, дори кроасани, а да не говорим за употреба на различни лекарства!
- Кога и как решихте да направите страницата във Фейсбук за пострадали от фалшиви положителни тестове за наркотици на КАТ?
- След като гледах едно участие на Александър Павлов от София, който също е пострадал, се свързах с него и заедно решихме да я създадем тази страница с цел промяна в закона. Направихме Facebook групата, която се казва „Пострадали от фалшиви положителни тестове за наркотици при проверка от КАТ”. Апелирам хората да се присъединят към нея, да създадем неправителствена организация, да съберем 12 000 подписа и да внесем петиция в Народното събрание за промяна на закона. За целта е необходимо първо да се съберем седем души, сред които юристи и други хора с богата обща култура, за да учредим неправителствена организация с идеална цел.
- Каква е целта на тази петиция?
- Разберете правилно. Аз не съм против тестовете! Искам да тестват хората за наркотици, но резултатът да излиза максимум в рамките на седмица. Да се спре тази порочна практика за отнемане на коли, книжки, регистрации без да е доказана вина. Искам да си невинен до доказване на противното, а не както е сега: да си виновен до доказване на противното.
Нека процедурите се задвижват след излизането на кръвната проба, а срокът да е нормален. Не може хората да чакат две години, за да им излезе резултатът от медицинските изследвания!
- Какво е необходимо, за да инициирате тези законови промени?
- Първо да създадем НПО, да направим подписка. За да влезе в Народното събрание, ние трябва да съберем 12 000 подписа, и то лично, като всеки се подпише собственоръчно и това трябва да стане в рамките на три месеца.
- Ако тогава депутатите откажат и не инициират исканите от вас законодателни промени?
- Това е законът, едва тогава ние можем да търсим правата си в Страсбург и да занимаем с проблема европейските институции. За целта е необходимо първо да имаме становище от страна на законодателната власт в България.
- Групата нараства бързо, колко членове събрахте към момента?
- Към момента са 1000, но са ни нужни още, за да успеем и защитим правата на хората.
- Има ли много българи, пострадали от фалшиви положителни тестове на КАТ?
- Да, има. В близкото ми обкръжение има няколко случая. Само от последния месец знам за три такива случая. Още хора, които се присъединяват в групата, са с такива казуси.
- Смятате ли да си търсите правата в съда вие самата?
- Разбира се! Свързала съм се с адвокат и ще заведа дело срещу МВР, в частност КАТ. По негов съвет ще съдя и ВМА във Варна заради тяхното бездействие по изготвяне на резултата от медицинските тестове. Знаете ли, че сумата, за която мога да съдя КАТ, е 1500 лв.
Това е смешно, но бездействието показва съгласие. Всички трябва да си търсим правата и да не се оставяме да ни мачкат. Това е начинът, за да живеем в правова държава! Жалба, съд, жалба, съд, друг начин няма. Не съм за парите, те не могат да ми върнат нито времето, нито нервите, нито моралните щети, нито това, което се случи на детето ми, но не трябва да се оставяме да ни мачкат, всичко зависи от нас!
Любомир Славов
