К ъсометражният филм „В името на сина“ вече е завършен и ще се срещне с първите си зрители, като за целта ще има турне от специални прожекции в страната. Режисьор и продуцент на лентата е доказаният професионалист в киното и телевизионната продукция Николай Урумов заедно с продуцентската си къща Band of Friends Pictures.
Филмът привлече вниманието на критиците още на етап развитие, като през 2023 г. бе селектиран за участие в престижния копродуцентски форум Euro Connection към международния фестивал за късометражно кино в Клермон-Феран, а към момента филмът е селектиран и за участие в Short to the Point в Румъния. Сюжетът на емоционалния филм е насочен към младите, като цели да провокира размисъл върху морала, отговорността и трудните избори, пред които човек може да се изправи. Първите прожекции ще се състоят в няколко населени места в страната, насочени към ученическа аудитория.
- Г-н Урумов, късометражният ви филм “В името на сина” предстои да бъде представен със специални прожекции в цялата страна. Какво разказвате?
- На пръв поглед историята тръгва от един тежък инцидент – катастрофа, страх, бягство. Но за мен това е филм за избор. За един баща, който в рамките на една нощ трябва да реши дали да защити закона или собственото си дете и каква е цената на това решение.
- Историята изследва напрежението между бащинския дълг и професионалната етика. Какви въпроси задава филмът и има ли отговори?
- Филмът задава доста неудобни въпроси – докъде си готов да стигнеш за детето си и дали това наистина ще му помогне. Защото понякога, опитвайки се да го спасиш, всъщност го лишаваш от отговорност.
И още нещо – лесно е да сме принципни за чуждите деца, трудно е за своето. Не мисля, че има готови отговори, по-скоро оставям зрителя сам да си ги търси.
- Вие самият получихте ли отговори за себе си?
- Не окончателни. По-скоро това е от онези истории, които те карат да се замислиш още повече, отколкото да затвориш темата.
И може би това е най-честният резултат от подобен филм.
- Темата за войната по пътищата е актуална винаги. Можем ли да направим нещо като граждани?
- Само със закони няма да стане. Проблемът е и в мисленето – в усещането, че на нас няма да ни се случи, че ще ни се размине.
Във филма ме интересува не само самият инцидент, а всичко след него – паниката, лъжата и опитът вината да се премести другаде. Това всъщност е основният проблем.
- В главните роли са Борислав Чучков и Искра Донова. Защо се спряхте на тях?
- Защото носят характеристиката на персонажите вътре в себе си. И двамата имат способността да държат напрежение дори в мълчание, което беше много важно за този филм.
Търсех актьори, при които усещаш мисленето зад думите.
- Давате шанс и на млади артисти. Кои са и как се справиха?
- Справиха се прекрасно и без излишен ефект. Подходиха към ролите си с достоверност, а не с желание да впечатляват.
За мен това беше по-важно, защото филмът разчита на усещане за реалност.
- Близка ли бе до тях историята?
- Да, като усещане за среда и поведение. Това не е някаква далечна или абстрактна тема за тях. Може би точно затова подходиха толкова естествено.
- Специално участие има и Стефан Мавродиев. Какво донесе той?
- Мавро носи тежест, която не може да се изиграе. Участието му дава дълбочина на сцената и точното присъствие, за постигане на катарзиса на главния персонаж. Изключително съм щастлив, че имах възможността да се докосна до този доайен на българското кино и театър.
- Живеем във времена на скандали в културата. Какво ви провокира да продължавате?
- Историите. В крайна сметка те остават, а шумът около тях минава. За мен има смисъл да работя, докато имам какво да кажа.
- Каква е следващата история, която искате да разкажете?
- Вероятно отново нещо, свързано с избор и цена. Това е тема, която продължава да ме занимава.
Интересуват ме герои, които са притиснати и трябва да покажат кои са.
- А имате ли вече готова?
- Има идеи, но предпочитам да узреят, преди да говоря за тях. Не обичам да избързвам с нещо, което още не е намерило точната си форма.
- Къде се намира българското кино на фона на европейското?
- Имаме талантливи и силни автори, но често липсва стабилна среда, в която да се развиват спокойно. Това е основната разлика със световното кино. При повече устойчивост резултатите биха били още по-силни.
- Разкажете ни за “България Amore Mio” – италианската комедия, която завладя българския екран и чието действие се развива в България малко след падането на комунизма.
- Това беше полезен опит и възможност да работя в различен контекст. Подобни проекти дават друг поглед към начина, по който се разказват истории. И винаги те връщат обратно с повече яснота какво искаш да правиш тук.
- Освен с кино се занимавате и с музика. Как вървят проектите?
- Музиката е друг начин да разказваш същите неща - емоция, състояние, истина. Тя ми дава свобода, която понякога в киното липсва.
- Какво пожелавате на нашите читатели?
- Да не свикват с безразличието. И да не бягат от отговорността за собствените си избори.
Tова е той:
- Роден е на 21 октомври 1976 г. в Бургас
- Завършва Техникум по механотехника в Бургас, а след това и Техническия университет в София
- През юли 2021 г. се дипломира в специалност „Филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ
- Копродуцент на филма „Вила Роза“, изпълнителен продуцент на сериала „Домашен арест“
-Продуцент на филма „Петя на моята Петя“
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Екатерина Томова
