- Проф. Ангелов, какво е вашето отношение към предлаганите промени в Закона за предучилищно и училищното образование (ЗПУО), които акцентират върху възпитателния ефект?
- На първо място ще кажа, че този спор около темата за въвеждането на часа по религия ми дойде малко изненадващо. Но какво значи възпитание в образованието? Училището не може да поеме функциите на възпитателен орган, защото по принцип самото образование си е възпитание. Няма какво да го коментираме. Не може на някого да му налееш норми в главата, когато той се връща в семейството и родителите му имат точно противоположното становище или мнение. Имат обратните действия, постъпки и какво ли не друго. Няма как да стане. Това е много сериозен и дълбок проблем и не може да се реши със зубрене, учене и програми.
- Според вас изучаването не добродетелите, заложени в религията, трудно ще променят нещо в обществото, така ли?
- В продължение на години замествах колега във Великотърновския университет и четях лекции по дисциплината „Мит, религия, фолклор“, която впоследствие прерасна във „Фолклорна култура“. Аз виждах и по реакцията на студентите. Когато отидеш в празнично-обредната система, нещата са ясни. Горе-долу всичко е наред. Но ако влезеш в дълбочина на темите за религиозни постулати и виждания, нещата са трагични. Като преминеш към изкуство и религия, става интересно по обясними причини. През май българският народ следеше с интерес и процеса по избор на нов папа, четеше и слушаше за катедрали, за традиции, гледаше какви ли не красоти и съвсем по друг начин възприема нещата.
Учителите са претрупани с изисквания за допълнителна квалификация.
- С какво трябва да надградят знанията си началните учители, за да могат да преподават „Етика и добродетели“?
- Съжалявам, че така се изразявам, но това е пълна глупост. Не знам каква програма ще се направи, за да бъдат те преквалифицирани и да преподават и това нещо. Въобще не знам по отношение на какво трябва да се преквалифицират и кой ще ги преквалифицира. Ако иска да преподава християнство, дали ще викне преподавател от Богословския факултет, който в продължение на една година да го обучава и образова в християнските норми, или по отношение на исляма ще го пратим някъде около Кърджали в центровете да изучава тази религия или нещо подобно. По отношение на етиката в крайна сметка всеки един от тези учители е минал през подобни дисциплини и в своето университетско следване и категорично е добре подготвен. Това нещо влиза и в сферата на гражданското образование. Познавам системата на учебниците по религия за началния етап и познавателните книги за предучилищна възраст и във всичко онова, което е свързано с музика и изкуство, религията присъства по някакъв начин. Историята на религията върви през изкуството и какво ли не още друго. По отношение на литературата е същото. Ако това нещо го е нямало в семейството, нещата няма как да станат.
- Какво предлагате?
- Да се отиде в община Раковски и най-общо казано да се види как католическата общност у нас работи в тази посока. Там нещата започват от най-ранна възраст. Възпитанието е в самото семейство. Това при нас го няма. Българинът, като чуе за религия, започва да мисли колко дни празници ще има и какво ядене и пиене ще има. Нека си го кажем. Съжалявам, но е така. Израснал съм в семейство на религиозни хора, но през тези години, които минаха, без да навлизаме в политически теми, нещата се промениха. Когато си зачеркнал тотално това нещо, защото си спомням, че през 60-те години на миналия век, когато почина дядо ми, нямаше къде да бъде извършено опелото. И в някаква малка църквичка на софийските гробища или не помня къде точно се намери, защото баба ми искаше по този начин да станат нещата. Как да стане, като това нещо с годините е било съсипвано тотално. Народонаселението ни е тотален атеист. Няма да забравя преди години, когато тръгнаха на църква по Великден и започнаха да се промушват под масата, как се трупаха опашки пред църквите. В един момент едни пред мен се сбиха, защото някой бил прередил другия. Сякаш са се наредили за кисело мляко, сирене или олио...
Възпитанието е отговорност най-вече на семейството.
- Как според вас може да се реши проблемът с недостига на учители по математика, физика, химия и информатика?
- Ако разсъждаваме по аналогия, това е въпрос, който се отнася и до липсата на медицински сестри. Как да ги оставиш в системата? В интерес на истината, откакто се помня, ръстът на учителските заплати е огромен. В даден момент определена категория учители и директори взимат по-високи финансови възнаграждения от университетските преподаватели, при които са се обучавали. И в един момент се стига до парадокси, които са против здравата логика. Действително обаче и аз не виждам как може да се реши този въпрос. Струва ми се, че е преди сме разговаряли за това, че голяма част от завършилите такива специалности от професионалното направление „учители по...“ се насочват към преквалификация за начални и детски учители. Това за мен е пълно безумие. Защото да учиш 4 години биология, физика, химия и каквато и да е природна наука и да го захвърлиш и за година или две да учиш за детски или начален учител, е нещо, което не знам как може да се определи. А много от тях въобще не влизат в държавната образователна система. Правят центрове, занимални и т.н.
- Учителите не са ли претрупани от изисквания за допълнителни квалификации?
- Със сигурност. Следдипломните квалификации в сферата на образователната система за отделния учител вървят в продължение на години. Преди време имаше две квалификационни степени – първа и втора. Съответно учителите в даден момент придобиваха втора квалификационна степен с натрупването на определени знания, хорариум и т.н. След друг период защитаваха разработка, сравнима с дипломна работа, и взимаха първа квалификационна степен. А сега са пет! Наясно съм как и защо бе измислено и мога да го обясня с важността на чисто финансовия аспект. Защото един учител първо плаща за пета степен, след една година дава пари за курс за четвърта, после за трета... И сумите растат. Има една продължителна квалификация, но тя е за сметка и на финансов ресурс от самия учител. Резултатността от това обучение върху неговата заплата не е чак толкова голяма и горе-долу стига да си покрие разноските през годините. Което е жалка работа според мен и прави нещата много формални. Неслучайно онлайн обучението в тази сфера взе връх. А има и доста организации, които са придобили права да произвеждат това нещо извън факултетите и университетите и става ужас. Освен това ми се струва, че първо родителите трябва да минат на преквалификация, и то доста поколения родители. Защото не бива да прескачаме ефекта при онези, които са възпитавани във времената на мутрите и чалгата.
- В тази връзка не е ли добре да има такава програма, която да защитава учителя от претенциите на такива родители и той да е уверен защо преподава това?
- Това е така и е добър аргумент. Но през цялото време в продължение на години коментираме, че учебните програми са много обременени и трябва да се променят. Това е приоритетното и там трябва да е фокусът. При предишните промени в ЗПУО се дискутираше, че се дават изключителни права на родителски, неправителствени и всякакви други организации да се месят в училищния живот. Сега това е едно от най-важните неща, които трябва да се променят. Необходимо е едно тотално изчистване и връщане в много добрия смисъл към консерватизма в нашата образователна система, която по принцип си е консервативна. Оня другия консерватизъм, какъвто аз го разбирам. Давам един елементарен пример. Когато аз бях ученик, имахме тотален респект към училищните власти, най-общо казано. Спазваха се съответните правила и никой не се месеше в тях. Сега всеки дава акъл – родителски комитети, асоциации и какво ли не. Почват безсмислени спорове като колко да е дълга ваканцията, дали да има един ден повече или по-малко. Колко дни отсъствия може да извинява родителят. Такова нещо нямаше и мисля, че беше много добре. Как да промениш една образователна система, като се изчислява как и колко дни ще се слеят най-изгодно, за да може хората по-дълго да не ходят на работа. Такива съвети дават даже по телевизията, за да подсетят някого, ако сам не се е сетил. Българинът най-много празнува, после се оплакваме и докато мама и татко са се уредили да почиват, защо детето да ходи на училище. Парадоксите са много. И ако не ги изчистим от съзнанието си, няма да успеем. Но как да ги премахнем, като са толкова дълбоко вкоренени. Народът скача да танцува, като му увеличат чалгата...
- Как да се адаптира учебното съдържание към днешните ученици?
- Ще дам пак пример от личния си опит. Между 5-и и 7-и клас, като бях, математика ми преподаваше един бивш партизанин, възрастен, но бодър. При него аз, който съм много далече от точните науки, стигах почти до националния кръг на олимпиадите. Целият клас беше така. Ние учебници почти не отваряхме, подходът бе да се решават всякакъв вид задачи. Супер интересни и по различни начини. Състезавахме се кой ще успее и по какъв начин ще ги реши. Този човек ни е и потупвал зад врата, когато сме били по-палави, но ни беше мотивирал да работим по неговия предмет. В осми клас дойде друга учителка и още първия час ми писа двойка, защото трябваше да кажа някакво правило, което посмъртно така и не можах да науча наизуст, а камо ли да го осмисля за какво ми трябва. Безсмислена работа. Така всичко математическо в мен беше убито. Затова според мен не трябва да има никакви програми, а само ключови думи и насоки, по които учителят да покаже творчество. А не да се оправдава, че следва някаква програма. Пред кого се оправдава? Пред Сульо и Пульо. Пред някой си дошъл по анцуг и дрънка с ключовете на поредния джип, да му търси сметка, защо е писал тройка на синчето му. Никакви програми. Каквото и да се прави, материалът винаги ще бъде сложен. Важно е да се предлага някаква системност. Учителят да намери материали да потърси, да даде възможност и на учениците да потърсят. Да им работят мозъците, а не за зубрят. Това е идеята. Иначе по програмата трябва да се пропуска през нея, защото тя трябва да бъде изпълнена през учебното съдържание, което е вложено в нея.
- И в тази връзка обучението на педагози е много важно, а дали то предполага изграждането на учители, които да се справят със свободата в работата им, за която говорите?
- Когато педагогическото образование е на ниво, нещата ще се случват. Но когато са вкарани дисциплини и се преподават очевидни недомислици с цел да се намери работа на някого и той да получи съответната академична длъжност, имаме съвсем друг въпрос. Актуалността на педагогическото образование е важна, но и Националната агенция за оценка и акредитация трябва да функционира според смисъла на предназначението си. Струва ми се обаче, че тя прекалено много се бюрократизира.
ТОВА Е ТОЙ
Завършил е Философския факултет на Софийския университет, специалност „Педагогика“
От 2003 до 2011 г. е декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика
В периода 2007 до 2011 г. е председател на Съвета на деканите на СУ „Св. Климент Охридски”
В момента преподава във Факултета по класически и нови филологии на СУ
Людмил Христов
