- Проф. Стефанова, продължават престрелките между президента Румен Радев и управляващите. Първо за еврото, после за „Боташ“, сега за МВР. Докога според вас ще продължава това и да очакваме ли още по-ожесточени упреци между двата лагера?
- Вероятно ще продължи, докато България не стане член на еврозоната. Защото аргументите на г-н Радев, когото аз вече отказвам да нарека президент на България, са свързани с референдума за еврото, макар да му бе абсолютно ясно, че такова допитване не може да се проведе. Това предизвика съответната реакция - договорът с „Боташ“, който е скандален.
Какво друго ще се появи като мотив на престрелките не можем да гадаем отсега, но съм убедена, че ще има такива. И двата мандата на Радев бяха изтъкани от престрелки най-вече с Бойко Борисов. Радев се стреми някак си да се утвърждава и да показва физиономия. Не му се получава всеки път. Даже бих казала, че почти никога не му се получава.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и президентът Румен Радев
Той не може да надскочи собствения си ръст, но пък може би разчита, че по този начин отговаря на разбиранията на една част от гражданите, които не харесват Борисов, не харесват идеята еврото да бъде въведено като официална валута у нас. Не мисля, че действията му на 100% са свързани с нов политически проект, който той да оглави. Моментът вече е изтърван, изпуснат. Сега не му остава нищо друго, освен да се залепи за „Възраждане“, което всъщност се и случи.
- Изпуснат е моментът за партия на Радев или за референдум за еврото?
- За новия политически проект моментът е изпуснат. Референдум за еврото така или иначе няма да има, каквото и да говорят от юридическа гледна точка. Убедена съм, че България ще стане член на еврозоната от 1 януари 2026 г., колкото и крясъци да се издават тук, на българска почва.
- Кой според вас има интерес от това противопоставяне на институциите?
- Те са зададени по конституционна рамка. Винаги се появяват упреци и престрелки, независимо от това кой е президент и кой е в НС. Имахме такива когато президент бе Петър Стоянов, а в Народното събрание имаше мнозинство на Обединените демократични сили (ОДС).
След това при Росен Плевнелиев и ГЕРБ те не бяха толкова ожесточени, каквито са сега при Румен Радев и Бойко Борисов. Нарочно персонализиран, защото всъщност това са и цели. Радев изтърва момента да направи собствена партия. Той вече трябваше да е напуснал президентството. Щеше да има по-голям успех. Вече се загубиха тези шансове.
По една проста причина – България така или иначе ще въведе еврото. Няма да бъде лесно за правителството в месеците, които остават това да се случи. И от страна на правителството, и от страна на БНБ има достатъчно добра подготовка, която да преведе страната плавно през преходния период. Радев няма никакъв шанс. Няма да има избори, колкото и да се говори за вот на недоверие.
Това са само приказки, насочени към партийните електорати. Предсрочен вот за НС не се задава на национално равнище. Може би това ще продължи чак до редовните президентски избори през 2026 г., а може и след това. Ако трябва партия да се явява на избори за първи път и те са местни, каквито по план трябва да има 2027 г., то обикновено не печели. Това е специфика, която е установена от многогодишна практика.
- Въпреки че се говори за избори наесен, според вас това не е реалистичен вариант?
- Какви избори наесен? Това е смешно да си го помисли човек. Има достатъчно мнозинство в Народното събрание, което има ясното съзнание, че сега страната трябва да има стабилно управление. Ако искаме наистина еврозоната да стане факт и без сътресения, избори наесен няма да има.
Мнозинството в НС засега е стабилно
- Но трябва да отбележим, че самото коалиционно правителство е на малцинството и то реално се подкрепя от „ДПС-Ново начало“...
- Не еднократно беше споменавано, че се правят големи компромиси в името на постигането на голямата национална цел и се правят компромиси отвсякъде. Това, че „ДПС-Ново начало“ подкрепя кабинета в зала, когато е необходимо, за да може правителството да е стабилно, може да бъде само плюс по пътя към голямата цел.
- Възможно ли е все пак да видим някакви промени в състава на кабинета след няколко месеца или е по-вероятно да има преформатиране на управлението?
- Не можем да гадаем. И двете неща са възможни – както да бъдат сменени министри, така и да бъде направен опит да се включи нов партньор в тази коалиция. Всичко е възможно, особено в една такава динамична ситуация, в която живеем. Не виждам обаче кой биха включили. „ДПС-Ново начало“ не иска. Другото ДПС съвсем ще изчезне скоро. ПП-ДБ имат много странна позиция.
Те самите имат противоречия помежду си относно кога да се иска вот на недоверие и на каква тема да е той. ПП са по-радикални, докато ДБ е достатъчно опитна формация, която си дава сметка и оценка, че само биха загубили, ако сега свалят правителството. Това са факти, а не са прогнози. Те ще загубят, ако в този момент свалят кабинета и се върви към предсрочни избори.
- Според вас кой е най-застрашеният министър от този състав на кабинета, предвид че миналата седмица дори ГЕРБ разкритикуваха своя министър в МВР и заявиха, че времето за адаптация на Даниел Митов свърши?
- Това, че има критики към министри дори от страна на управляващото мнозинство, е добро явление за демокрацията. Самият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов посочи каква е ролята на Даниел Митов. Тя е предначертана да е много съществена. Надявам се той да изпълни това, заради което е изпратен - да научи професионалното ръководство на МВР, че трябва да работи по правилата и да бъде в услуга на българските граждани, а не да се явява в лицето на репресивен орган. Разбира се, провокации винаги може да има и те могат да бъдат и вътре от системата.
Мисля, че в момента няма нито един министър, който да е застрашен. Към днешна дата правителството като цяло се справя много добре. Има много голям плюс по отношение на процедурите с приемане на еврото.
Към това може да сложим активността на транспортния министър Гроздан Караджов, както и тази на правосъдния министър Георги Георгиев. Все неща, които за гражданите от години са публично известени като факти, но никой не се е опитвал да предприеме реални действия. Дано сега да имат успех.
Защото не е много лесно да се преодоляват такъв тип вкоренени с годините кривици, но винаги може да има добро начало.
- КС отклони повечето от исканията на Радев относно референдума, но все пак ще се произнесе по един въпрос – за правомощията на шефа на НС. Какви са вашите очаквания?
- Не мога да имам никакви очаквания. Нека да видим какво ще стане и кога ще се произнесе съдът, с какви мотиви и с какво мнозинство ще бъде гласувано решението.
- Десните партии вече гледат към президентския вот. Вчера те се събраха, за да обсъждат визията си и на какви параметри трябва да отговаря техният общ кандидат. Според вас как трябва да изглежда този десен кандидат за президент?
- За да има успех една дясна кандидатура, тя не може да бъде партийна фигура. Отново се заформя един формат, което се нарича дясно, но не чистото дясно. Защото ПП не е дясна партия. Самите те не избраха семейството на ЕНП. Само ДСБ и „Да, България“ са формациите, които са членове на ЕНП. Освен тях обаче има и други партии у нас, които са част от ЕНП – ГЕРБ и СДС.
Те обаче въобще са зачеркнати. Не е нужна нито социология, нито изкуствен интелект, за да ни каже, че такъв кандидат за президент няма да бъде успешен, ако не бъде направено обединението на основата на ЕНП. На предходните президентски избори през 2021 г. имахме кандидатура на човек, който не бе изкушен от политиката и с авторитет в обществото.
Проф. Анастас Герджиков, който тогава беше ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, не можа да събере подкрепата на тези, които днес се кълнат, че са десни само защото бе издигнат от ГЕРБ. На втори тур те подкрепиха Румен Радев. Ако ще играем същите игри, от това няма да излезе нищо позитивно, освен да излъчват послания към обществото. Ако преминат към процедура за номинация на кандидати, първични избори, ще бъдат част от новините, и то без да гарантират какъвто и да било успех.
България има нужда от промяна на визията за президента - на неговата харизма, на лидерските му качества, на това, че не бива да бъде тясно обвързан с нито една партия. Една формация може да го подкрепи, но не да го излъчи от собствените си редици. Това са много тънки игри. Не съм убедена, че тези десни партии са готови да я изиграят тази тънка игра.
Във всички случаи съм категорична, че това не може да бъде партийна фигура, трябва да бъде известна личност в обществото, да е харизматична личност и да има лидерски качества. Дори и да е човек, който не е участвал пряко в управлението, има време да го научат. Има достатъчно време до президентските избори той да бъде обучен от професионалисти и експерти, които да го направят политик.
- Дали обаче тази известна и харизматична личност с лидерски качества въобще иска да се занимава с политика?
- Това е голям въпрос, но съм убедена, че в България има много широко разпознаваеми от обществото хора, които са уважавани в обществен план. България има нужда от такъв човек.
Има нужда от човек, който събужда доверието у хората. Иначе институциите се обезличават и ние виждаме, че когато личността не е достойна за институциите, страда и самата институция.
- Казахте, че десните трябва да се обърнат и към ГЕРБ и СДС, за да е успешна кандидатурата им за президент. Виждате ли обаче такава готовност у тях?
- Не виждам, но това е състоянието на нещата. Ако сега тръгнат да преговарят с ГЕРБ за единна кандидатура, то какъв вот на недоверие наесен. Няма да има обръщане към ГЕРБ. Вероятно се цели тази дясна кандидатура да стигне поне втори тур. Във всички случаи ще имаме един играч, който ще бъде издигнат от ГЕРБ и СДС. Защо не „ДПС-Ново начало“ да не даде само подкрепа, без да издига никого. ДПС винаги избира президента на втори тур.
Не съм сигурна доколко лявото ще може да издигне нов силен кандидат, защото БСП не е в много завидна позиция, нищо че участва в управлението. Вероятно ще има ляв кандидат.
Дали „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ ще издигнат кандидат е друг въпрос. Ако искаме да имаме спечелен кандидат още на първи тур, без ГЕРБ няма да стане. И какво става, ако на балотаж се окажат кандидатът на ГЕРБ и този на десницата?
- Вие следите отблизо и ситуацията в Столичния общински съвет. Какво се крие в напускането на Ваня Григорова от групата на БСП?
- Ваня Григорова вероятно е решила да прави собствена политика и ще използва трибуната на Общинския съвет, за да разговаря с избирателите.
- Според вас кметът Васил Терзиев управлява ли добре столицата?
- Той има няколко проблема, които очевидно не може да преодолее.
Той не се постара да формира мнозинство. Общинският съвет (СОС) е силно раздробен. Терзиев няма управленска програма.
Харесват ми много неща, които се опитват да направят, включително с новите договори за чистотата на града и за събирането на отпадъка, озеленяването. Обаче нямаме още нито един постигнат резултат.
Макар че му дадоха пари за транспорта, той е върнал отново за разглеждане в СОС решението за увеличаване на заплатите, така и бюджета. Губят се резултатите, губи ми се темпът, с който трябва да управлява, ако ще се правят реформи.
- Докога го виждате хоризонта на този кабинет?
- Като нищо може да си изкара пълния мандат, но според мен най-малко една година след въвеждане на еврото трябва да имаме стабилно управление в държавата. Точно по това време да правим избори би било голяма грешка.
Така че отиваме към 2026 г., когато са президентските избори, даже може и 2027 г., когато са местните. Тогава може да се съчетаят и да има вот 2 в 1, но може и да не се наложи.
Това е тя:
Магистър е по социология и доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“
Ръководител на катедрата по публична администрация от 2003 до 2007 г.
Зам.-декан на Философския факултет от 2007 до 2011 г.
Зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2011 до 2015 г.
Тихомира Михайлова
