- Проф. Коларова, съставът на служебния кабинет вече е факт, какво виждате в него - експерти или политически оцветени лица?
- Има от едното и от другото. За да имаш експертиза и да бъдеш министър в служебно правителство, със сигурност трябва да имаш и политически опит. Такъв не е възможно да се придобие без някакъв вид партийна принадлежност. За някои от министрите партийната принадлежност е в миналото. Имат по-силно обществено признание, отколкото политическа принадлежност. За други е обратното. При тях партийната идентичност е ясно проявена. Това са хора, които сега навлизат в политиката.
- Рокадите в МС с оставката на вицепремиера Стоил Цицелков само ден след клетвата симптом за какво е?
- Това е показателно за нагласата сред симпатизантите и активистите на ПП, които като че ли имат пренебрежително отношение към формалните правни изисквания и традиционните критерии за участие в политиката. Ако Кирил Петков беше човек, който уважава закона, със сигурност нямаше да стане министър в служебния кабинет на Стефан Янев през 2021 г. (казусът с двойното му гражданство при стъпването в длъжност – бел.р.). Той решава, че това може да бъде заобиколено. За опитните юристи заобикалянето на формалните правни изисквания е проява на висш пилотаж, но за обикновените граждани това показва липса на фундаментална почтеност. Не знаем дали Цицелков предварително е обяснил на Гюров за съдебното си минало, или го е премълчал. Ако го е премълчал, това е още по-голям грях и основания за оставка.
- Казусът с Цицелков как ще се отрази на кабинета, предвид че честността на вота е основната задача на МС, а той отговаряше именно за това?
- Ще видим дали ще бъде посочен нов вицепремиер на негово място, но съм убедена, че това ще бъде основна тема в предизборната кампания. Нито ИТН, нито по-малките партии ще я забравят и до края на кампанията темата ще се интерпретира. Щетата, която миналото на Цицелков нанася на кабинета, няма да се ограничи само в рамките на седмица или две. Ще се превърне в една от горещите теми и ще тежи до края на кампанията.
- От всички министри в кабинета смятате ли, че някой не е подходящ за поста?
- Съдя за хората по действията им. Нямам достатъчно информация. Много голяма част от тези хора са ми напълно непознати. Част от министрите имат моята пълна подкрепа. Мисля, че те са на мястото си. Има група министри, за които имам някои съображения. Министерството на образованието получи един прекрасен министър. Същото важи и за Министерството на околната среда. Мога да изброя още. Това, което е важно, е какъв ще бъде екипът на всеки един от министрите, защото той не действа сам. Ще дам пример с външното министерство, където вече са назначени двама зам.-министри – Марин Райков и Ради Найденов. Това е ясна заявка за изключително силен екип.
- Смятате ли, че кабинетът ще има време да се справи с всички тези 7 задачи, които начерта Гюров при клетвата в НС?
- Категорично не мисля, че ще може да се справи. Тепърва ще видим доколко ще може да постигне някакви резултати в тези посоки. Но да се справи с тези задачи, не.
- Една от задачите е смяна на и.ф. главен прокурор. Изпълнимо ли това за 2 месеца?
- Това зависи напълно от волята на ВСС. Служебният правосъден министър вече свика заседание на ВСС с такава точка. Дали ВСС ще го направи или не, зависи изцяло от съвета, а не от министъра.
- Част от партиите искат Илияна Йотова да поеме отговорност за кабинета, а тя е на обратното мнение. Чий е този кабинет, след като никой не иска да носи отговорност за него?
- Аз съм на мнение, че отговорността е споделена. Голямата отговорност за съставянето на кабинета е на служебния премиер Андрей Гюров, но едновременно с това президентът Илияна Йотова има право на вето. В края на краищата държавният глава няма как да няма позиция. Йотова не печели, като заявява, че просто издава указа за правителството, защото все пак има политическа отговорност. Тя може или не да издаде указ. Това изглежда като да си измиеш ръцете. В тази ситуация президентът Йотова се поставя точно в позицията на Пилат Понтийски.
- Има ли чрез този кабинет тестване на една бъдеща коалиция след вота, както твърдят формациите в НС и кои биха били възможните партньори в тази коалиция?
- Тепърва ще видим дали ще действа като бъдеща коалиция. Още е рано да се правят такива бързи и категорични оценки, защото може да се окажат погрешни. Просто трябва да изчакаме. Знаете за 100-те дни, които се дават на едно правителство, тук поне една седмица или 10 дни трябва да се дадат.
- Какъв парламент тогава очаквате след изборите?
- Това ще мога да кажа, след като видя социологическите проучвания след 4 март. Преди регистрацията на коалицията на Радев, преди да станат ясни листите и програмата на този проект, е прекалено прибързано да се коментира. Със сигурност парламентът ще бъде фрагментиран. Със сигурност присъствието на партията на Радев ще бъде водещо и определящо за конфигурацията в следващото НС.
- По-трудно или по-лесно ще се формира управленска коалиция предвид присъствието на Радев в бъдещото НС?
- Това ще зависи от първата партия. Искам да дам за пример с ИТН, които мислеха, че като са първа сила, всички трябва да се съобразяват с тях. Това не е така. Ако и Радев следва тази логика, че като първа политическа сила всички трябва да се съобразяват с него и той да диктува, то може и да не се формира. Зависи каква стратегия ще следва Радев.
- Т.е. няма да е лесно?
- Дали ще бъде лесно или не, ще зависи от взаимодействието между партиите. Има добре известни процедури, чрез които се преодоляват и персоналните напрежения, и ситуационните капани. Такъв пример е процедурата по формиране на холандския кабинет. Тези процедури обаче не са бързи. Те са условно публични. Почти до последната стъпка изтича информация. Вижда се ясно кой с кого се договаря, но не изтича информация. Първото нещо, което се казва, е кой няма да участва при формирането на правителство, но дори и това подлежи на ревизия. Важното е тази процедура да е гъвкава, да подлежи на преосмисляне. В холандския случай този, който формира правителството, не е министър-председател. Това е фигура, която обикновено дори не е депутат. При предишни затруднения за формиране на коалиция беше предложен такъв вариант и за България, но той бе отхвърлен като абсолютно неприемлив. Българските политици трябва сами да вземат решение как ще договарят и това ще зависи от партиите, които ще бъдат в следващия парламент. Формирането на коалиции не е лесно никъде в Европа и става все по-трудно. България не е уникален случай. Ако не смирение, то е нужен разум, стратегическа рационалност, дори пресметливост. Всичкото това има значение, когато се формират коалициите. Практиката е силният да отстъпва. Аз обаче не мога да си представя как Румен Радев ще отстъпи. Функционирането на коалиционния кабинет не приключва с формирането на коалицията, а точно обратното - започва с това. Това е един сложен процес, в който няма победители и победени. При формирането на коалицията може да изглежда, че едни партии доминират, но накрая може да се окаже, че са в силно неудобна позиция.
- Кои от формациите на терен са естествените партньори на Радев?
- От партиите, които са на терен, няма естествени партньори. Докато той бе президент, си позволяваше да критикува всички партии и да критикува партийността. Това е първата причина. Втората - той се надява да привлече електорат от всяка една партия. В момента те са му конкуренти. Той за тях е голяма заплаха. Той е конкурент на всички.
- Казахте, че Радев се надява да привлече електорат от всички партии. Последните проучвания му дават значителна преднина, ще успее ли да постигне достатъчно мнозинство, дори такова от 121 депутати?
- Не бих се наела да правя прогнози, но едновременно с това съм почти сигурна, че няма как Радев да има самостоятелно мнозинство. Тепърва ще видим как ще се развият нещата, но самостоятелно мнозинство - по никакъв начин. Големият въпрос е дали той ще спечели под или над 30% от вота. Дори сега той да стартира със стойност около 30% това още нищо не значи. Прекалено е рано.
- Тези 30% достатъчно ли ще бъдат за едно двупартийно правителство или да чакаме коалиция в по-широк формат?
- Още веднъж ще кажа, че дори и с тези 30% големият въпрос е колко партии ще бъдат в парламента. Ако броят на партиите е голям, което може и да се случи, тогава тези 30 на сто нищо не значат. Не само мандатите, получени от Радев, ще бъдат решаващи, а и броят на партиите в НС, както и други неща.
- Кои формации са най-застрашени електорално от коалицията на Радев?
- „Възраждане“ и БСП. Това са най-големите потърпевши. БСП определено в момента е в криза, от която се надяват да намерят изход. В момента данните за БСП са възможно най-неблагоприятните. Надеждата в БСП е, че ще повишат своите резултати. Това тепърва ще го видим. Тези два месеца имат голямо значение. Електоратът на „Възраждане“ се активизира и мобилизира в последните дни преди изборите. Това е феномен, който е добре известен на социолозите. Дори 3 седмици преди изборите подкрепата, която се регистрира за „Възраждане“, е нереалистично ниска. В последния момент се получават съвсем различни резултати.
- БСП отива на вота с нов лидер – Крум Зарков. Ще успее ли той да даде нов облик на левицата, за да я вкара отново в НС. Има ли качества, за да оздрави БСП?
- Не е въпрос само на качества. Това понякога наистина е магия. Връзката и взаимоотношенията между лидера и партийния актив в голяма степен са малко ирационални. Затова казвам, че е като магия.
- А трябва ли БСП да промени нещо в политиката си?
- Аз съм последният човек, който може да дава съвети на БСП. В момента този електорат е в много динамично състояние. Може да се окаже, че ще се преструктурират. Нямам представа как ще се групират избирателите на БСП. Промяната е много желана.
- Непосредствено след старта на предизборната кампания - на 22 март, ГЕРБ свиква Национално събрание. Смятате ли, че може да се стигне до разместване в редиците на партията или това е просто стягане на редиците и опит за мобилизиране на електората?
- Бойко Борисов е известен със своите действия в последния момент. Какво ще се случи не е толкова въпрос на импровизация, колкото на специфична стратегия. За първи път я наблюдавахме при Симеон Сакскобургготски. Азбучна истина за професионално обучените политици е, че никога не трябва да се обясняваш и да бързаш. Почти винаги печелиш, като изчакаш развитието на ситуацията. Това Симеон Сакскобургготски го владееше безупречно. Беше го усвоил, предполагам, като азбучна истина. Защо? Защото понякога самата ситуация ти дава решението. Свръхактивните политици се опитват да предвидят посоката на развитие на ситуацията, евентуално да предотвратят нещо, но в условията на толкова голяма неопределеност това внася допълнителен хаос. Когато изчакваш, ситуацията вече ти предлага решение. Румен Радев действа по същата логика. Той в момента изчаква, тъй като ситуацията е силно неопределена. Той се надява, че с развитието на събитията или ще му се предостави шанс, или поне ще може да се ориентира по-добре. Никой отсега не може да каже какво ще направи Борисов. Той също спазва този принцип, както и Симеон Сакскобургготски. Това не е някаква хитрост или майсторство, а просто една от азбучните истини на политиката.
Това е тя:
- Завършила е философия със специализация социология в СУ
- Специализирала е в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
- Професор по сравнителна политология
- Председател на Българската асоциация за политически науки
- Секретар на президента Росен Плевнелиев (2012-2017), служебен министър на образованието 2014
Тихомира Михайлова
