- Г-н Вълканов, на форума за въвеждане на Депозитната система пивовари, безалкохолна индустрия и търговци на дребно заявиха, че са разтревожени от това, че без обяснения са изключени от работната група за въвеждане на Депозитната система от министерство на екологията (МОСВ). Какво се случва?
- Бизнесът е дълбоко притеснен от отлагане на решението да се въведе Депозитната система, за която разговорите с него вече продължават три години. Второ, защото работата ни с Министерство на околната среда и водите (МОСВ) беше прекъсната. За нас това означава, че решенията в МОСВ се вземат на тъмно. Следствието е липса на предвидимост на бизнес средата, защото въвеждането на тази система е неизбежен ангажимент на индустрията на пивовари, безалкохолни напитки и търговците на дребно, съгласно европейския регламент.
- Обяснете защо?
- Опитът на държавите в Европейския съюз, които са въвели организацията по приемане на употребените опаковки, извозването и рециклирането им, плащането за върнатите бутилки и кенчета на потребителите и пр., показва, че година и половина не стига за организацията. Имам предвид от приемането на законодателството в съответната страна до старта на системата. Ние трябва да го въведем през 2029 г., а идеята беше да започнем поне година преди това. Така е, защото всичко това е свързано с планиране, инвестиции, управление на логистиката, финанси, човешки потоци и аналитична работа.
- Жана Величкова, шеф на бранша на производителите на безалкохолни напитки, каза, че около 53 млн. евро ще са необходими само за закупуване на машини за логистика.
- Първоначалните изчисления на бизнеса, който се ангажира да въведе тази система, показват около 120-150 млн. лв. в зависимост от това какъв ангажимент ще бъде поет от системния оператор, който ще работи по цялостната организация. Най-сериозното притеснение са заявките на МОСВ да одържави системата, тоест тя да бъде управлявана 100% с държавно участие, което представлява най-голямото предизвикателство пред нас.
- Анна Ларсон, един от най-авторитетните експерти по въвеждане на системите за рециклиране на опаковки, направо заяви, че е конфликт на интереси, ако държавата изземе този процес.
- Защото държавата не може да играе всички роли. Хем да изпълнява дейности по събиране и преработка на бутилки и кенчета, хем да контролира същите тези дейности, които самата тя изпълнява. Освен това, особено търговците на дребно, не могат да бъдат изолирани от система, в която те са съществен ключов елемент. Това е мястото, където се купуват пълните бутилки и кенчета и пак това е мястото, където се връщат празните опаковки и съответно потребителите от тях трябва да си получат парите за това, че са ги върнали. И ако държавата реши да събира този амбалаж, без да участват търговците, не е ясно как ще го прави.
- Нека обясним какво означава това на практика. Ще си получават ли потребителите стотинките, ако държавата реши да събира амбалажа?
- Най-лесно и логично е, включително и за крайния потребител, това да се случва в търговските обекти. И логиката в страните от ЕС, където действа Депозитна система, е да върнете празното кенче от бира или пластмасова опаковка от минерална вода при търговеца. Така тези 20 ст., които ще платите при покупката на пълен амбалаж, естествено ще ви бъдат възстановени от търговец.
- Къде по досегашен план трябва да се връщат бутилките?
- Могат да се върнат навсякъде, където се приема този амбалаж. Важно е да се каже, че по нашите разчети, освен 20 ст. на бутилка, компенсацията може да е под форма на пари в брой или бон на съответната стойност на върнатите опаковки. И точно затова всички се питаме как държавата смята да организира този процес. Аз не смея да гадая, а това очакваме всички да разберем от МОСВ. И сме безкрайно притеснени, че държавата няма капацитет да осъществи мащабна логистика, както и необходимия процент на събираемост на опаковките.
- Какво го засяга бизнеса, ако държавата не успее да събере необходимия процент от опаковки?
- Ако не бъдат достигнати 30% употреба на рециклирани опаковки, бизнесът ще трябва да купува такива и също така ще трябва да плаща и глобата за това, че не отговаряме на изискванията на еврорегламента. Затова ние предпочитаме да си организираме тази дейност и да си носим отговорността. Бизнесът си прави сметка да е ефикасен и да не губи. При това става дума за компании с огромен опит в логистиката и всичко, което касае въвеждането на този процес, които няма да си позволят загуби. Производители и търговци ще бъдем поставени в абсурдна ситуация. От една страна няма да събираме тези опаковки и да ги даваме за рециклиране, от друга да плати глоби, че не успява да ги събере, от трета страна бизнесът трябва да си осигури необходимия достъп до рециклиран материал заради задължението да ползват поне 30% рециклат. Така, ако не се обезпечат адекватни пазарни цени и достъп до този материал, производителите от двете индустрии ще бъдат в неконкурентни условия от другите страни, от които да се направи алтернативен внос
- Тоест, ако не си осигурим и преработим суровината тук, ще плащаме внос на рециклирани бутилки.
- Това е логиката, ако държавата не се справи. Също така, ако търговците не контролират процеса по инсталирането на автомати за обратно събиране, репатриране на тези опаковки, имаме сериозни опасения, че ще се блокира работата на сектор търговия от невъзможност да се организира плавната логистика по извозване. И от това ще пострадат и самите потребители. Ще има съществени загуби и от търговците, защото те отделят пари за складови помещения, паркинги, местата, където ще се организират пунктове за обратно приемане. Тези разходи на търговците трябва да са справедливо възстановени от оператора, който ще извършва организацията, в противен случай търговците ще са натоварени с неприсъща дейност и разходи, ще се влоши финансовото положение и разходът ще бъде прехвърлен върху някой друг.
- Този друг ще е потребителят, доколкото разбирам. Да изясним как държавата ще извършва процеса по приемане и рециклиране?
- При нас държавата казва, че ще организира този процес, но не ни казва как.
- Може ли да се каже, че отново ни очаква съдбата да бъдем вносител, но този път на рециклирани бутилки, докато кофите се пълнят с тези, които изхвърляме?
- Стремежът на търговци и производители на напитки, както и досегашните ни разчети, са този бизнес да бъде задържан в страната. Цялата организация по инсталиране на автомати за приемане на опаковките, машини за преработка, логистика, рециклиране е с цел създаване на добавена стойност в страната. Целта ни е да бъде организиран по ефективен начин, да не се правят излишни разходи в системата. Това е много важно, когато слагаме на везна частната и държавната инициатива.
- Колко плаща в момента България към ЕС за това, че не рециклира опаковки?
- Според неправителствената организация „За земята“ става дума за 40 млн. евро на година.
- По време на форума вие направихте изчисления „на коляно“ колко ще коства на един потребител, ако Депозитната система не заработи?
- С уговорката да вземем средните количества на това, което потребява домакинство от напитки безалкохолни, минерална вода, бира и прочее. Ако вземем статистиката за ориентир, горе-долу от 75 бутилки от минерална вода, безалкохолни или кенчета можем да получим много консервативна оценка от 15 лв. на човек на година пропуснати ползи за това, че опаковката не се връща и съответно не си получават стотинките за амбалажа. Всичко обаче зависи от индивидуалното потребление на домакинствата и числото може да е по-голямо. Така при интензивна консумация в по-малки опаковки домакинство от двама души може да получи обратно 100-200 лв. на година, ако се добавят и разходите, които държавата прави заради това, че не е постигнала целите за рециклиране. Към ползите от рециклирането у нас може да се въведе и намаляването на такса битови отпадъци, ако започне да се изчислява по схемата „замърсителят плаща“, защото боклукът в сивия контейнер ще бъде значително по-малко, когато от него се премахне ползваният амбалаж. Друг е въпросът, че и промяната на тази такса също се бави и отлага.
- Има ли значение размерът на бутилките при вашите изчисления за парите, които ще получи потребителят?
- Не би следвало да има разлика.
- Вие казахте, че Унгария е страната, от която тръгва идеята държавата да се намеси в бизнеса с рециклатите. Как стоят там нещата?
- В Унгария държавата дава на концесия процеса на частен оператор, но всъщност от нея зависи как ще се изпълни този ангажимент. Интересното е, че въпросният частен оператор управлява голяма верига бензиностанции, което е доста странно решение на правителството да му повери бизнеса с опаковки. Проблемът идва, че по непрозрачен начин се изчисляват и таксите, които трябва да плащат производителите, както и таксите, които трябва да се възстановяват на търговците и това се превръща в инструмент за източване на средства от тези бизнеси.
- Какво ще направи бизнесът, ако няма яснота до месец?
- Това, което имаме като информация, е, че Депозитната система е част от преговорния процес и членството ни в еврозоната и държавата не би трябвало да се разтяга във времето, а да финализира законодателството. Това е и една от целите ни, обвързани с предстоящото ни членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Затова е много важно каква ще е развръзката и какви интереси ще бъдат намесени в системата.
- Бяха изказани опасения, че ако остане все пак Депозитната система, трябва да има специално отношение към най-малките търговци, които са 29 хил. в България.
- Важно е да бъдат дадени гъвкави правила, понеже малките магазини нямат икономическата възможност да организират обратно връщане на опаковките. Това ще е проблем пред логистиката, а не бива да се застрашава ритъмът на доставки. Затова е нужно така да се съобразим с модела, че да не натоварваме малките с изисквания, на които те трудно могат да отговорят.
* Депозитната система включва организиране на процеса на рециклиране на пластмасови бутилки и кенчета, както и заплащане на потребителите за върнати опаковки
Това е той:
- - Николай Вълканов е изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което членуват 13 от големите ритейл компании в България
- - Той е завършил специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с профили „Икономика“ и „Право“
- - Преминал е обучения към Центъра по агробизнес на Калифорнийския държавен университет в рамките на програмата „Кохран“
- - През 2014 г. е управител и анализатор в „ИнтелиАгро“, юридическо лице с нестопанска цел
Светлана Трифоновска
