- Г-н Алибегов, какво е мнението на бранша за облагане с патентен данък вместо с корпоративен? Няма ли такава възможност и сега?
- Това е една много добра европейска практика, която ние отново не заимстваме оттам, както и диференцираната ставка на ДДС, която е също европейска практика много преди COVID. Хотелиерство и ресторантьорство се облагат с 9% ДДС и дори по-малко в 24 страни членки на ЕС, много преди COVID, от 2008 г. Същата практика е и за патентния данък. Ние го чухме това за първи път от шефа на НАП Румен Спецов, който имаше участие в едно предаване. Смятаме, че това е много хубава идея. И ще се подготвим, за да направим среща с г-н Спецов, да обсъдим въпроса и да дадем нашите предложения. Три дни по-късно обаче е имало среща на Министерството на туризма с премиера Денков, министър Асен Василев и министъра на туризма Зарица Динкова с т.нар. бранш. За съжаление от бранша е имало 30-процентна извадка. Другите хора, които са били на тази среща, нямат нищо общо с хотелиерство и ресторантьорство. Или ако имат нещо общо с ресторантьорството, то представляват себе си, в никакъв случай асоциация. Най-големите асоциации в бранша – Българска асоциация на заведенията и Сдружение на заведенията в България, не бяха поканени на тази среща.
- Защо?
- Не знам защо. Но няма и значение, защото тази среща в моите очи е нелегитимна, при положение че повече от половината бранш отсъства. Няма как да разберем какво се случва на тази среща и да уведомим нашите членове. Няма как и да вземем някакво адекватно решение и да се съгласим с някакви искания на правителството или не. Доколкото знам от участниците на тази среща, министър Василев е имал няколко изисквания към бранша, като плащане на заплатите по банков път, ако на клиента не бъде представена касова бележка, той да не плаща и т.н. Но за тази цел трябва министър Василев да се срещне с бранша, да му кажем защо някои работи не се случват и да се предприемат мерки.
- Какви мерки например предлагате?
- Ще дам пример. Чуждите работници от трети страни с временно пребиваване в България не могат да имат банкова сметка. Това са обаче повече от 30% от персонала. Как да им плащаме по банка? Сами разбирате, че е невъзможно. Другото е, че в момента, ако една фирма не си плати данъците в срок от три седмици, тя се запорира. Ти си изряден платец, но просто този месец си се забавил. Трябва да има един срок от два-три месеца. Има и още един въпрос – за работниците нискоквалифициран персонал. Повече от 60% от тях имат задължения към ЧСИ-та. Самите хора не искат да се осигуряват на високи осигуровки именно заради това нещо. Защото, като им преведем парите по банка, ЧСИ-то им ги взима. За това също трябва да има някакъв регламент.
- Минималната заплата догодина ще надхвърли 930 лева. Колко ще се повиши минималният осигурителен праг във вашия бранш?
- Минималният осигурителен праг в нашия бранш искат да го вдигнат още веднъж. Ние го вдигнахме на 800 лева през 2020 г., нали помните. Едно от предложенията е да се вдигне пак. Добре, но тогава държавата трябва да вкара закон относно ЧСИ-тата и да каже, че няма право да взимат суми до минималния осигурителен праг. Да могат да взимат суми само над него.
- Каква сума ще стане минималният осигурителен праг в ресторантьорския бранш догодина?
- Ние щяхме да предложим 950 лева, но конкретна сума не е била обсъждана. Ние имахме нашите предложения, но така и не стигнахме до такава среща. На нас ни е ясно, че за да задържим ДДС ставката, ние трябва да покажем насреща нещо. Тази седмица си завършваме нашия анализ на база на данни на НАП, НОИ и НСИ. Цифрите са единственото важно нещо. Какво се е случило от 2020 г. досега с ДДС ставката – ощетена ли е държавата или не с нейното намаляване. Те знаят, че държавата не е ощетена. Свободното говорене в медиите от разни експерти е абсолютно несъстоятелно. Те не знаят, че намалената ставка е донесла повече приходи на бюджета.
- Кои от предложенията на министър Василев сте склонни да приемете, за да запазите ДДС ставката на 9%?
- За да приемем предложения на Василев, трябва да има промени в закона. Казах ви вече – няма банка, която в България да отвори сметка на гражданин от трета страна, който е временно пребиваващ. Това са 30% от персонала. Приемаме, че ще плащаме заплати само по банка, а на тези 30% как ще им платим? Повече от половината работещи в нашия сектор нямат банкови сметки и не искат да имат. За да имат банкова сметка, трябва да има облекчение за работещите и за фирмите. Когато една фирма плаща заплати, отиваме с пари в брой на касата и плащаме такса броене, след това такса вноска, след това такса превод. Три такси плаща собственикът на фирмата, докато вие си получите заплатата. След като служителите получат заплатата, има такси и за тях.
- Нали със закона за бюджета бяха приети т.нар. безплатни сметки за основни операции? Не е ли това решението?
- Това нещо не работи на този етап. В по-малките населени места няма банкомати. В магазина на баба Гинка няма ПОС терминали, за да платите с карта.
- За да запазите по-ниската ставка на ДДС, склонни ли сте да приемете предложението, което не бе гласувано, но сега отново идва на дневен ред – ако клиентът не получи касова бележка, той да не плаща? Както стана известно в медиите – т.нар. безплатен обяд.
- Това е абсолютна глупост. Но да, склонни сме да го приемем, за да види министър Василев, че това не работи. Ние нямаме този проблем с касовите бележки, какъвто има в Гърция. От години сме вързали касовите апарати към НАП. Има QR код на всяка бележка, който, като сканирате, проверявате дали продажбата е регистрирана в приходната агенция. Има и мярка запечатване за две седмици на търговски обекти за липса на касова бележка. Такава мярка няма никъде в Европа. В Гърция до миналата година даваха бележки на ръка. А тази година ти показват на компютър колко е сумата и пак не ти дават бележка. Но щом е толкова зор, ще го приемем това. Но това не е никаква мярка за изсветляване, а просто някакъв каприз. Окей, така да бъде.
- Как смятате, че може да се реши въпросът с таксите на банките?
- Това е работа на държавата. Като няма как, няма как да го изпълним. Ние така се натоварваме още повече – и себе си, и служителите. Как да обясня на служителя, че го натоварвам с още пари? Това някакво лоби на банките ли е? Банките печелят от такси. Виждат, че има едни хора, които не разполагат с банкови сметки и хайде да им вземем и на тях таксите. В лобизъм за банките няма да участваме. Нашата работа като асоциация е да намерим най-прекия път за разговори с правителството, така че и за двете страни това, което се договори, да е ОК. Не може да е ОК само за едната страна. Трябва да има симбиоза.
- Как предлагате да се реши проблемът с плащането на заплатите на лица, наети от трети държави?
- Да се плаща на ръка, ако няма друг начин. Ако банките не кажат, че щом лицето работи за фирма в България, ще му отворим и на него сметка, няма друг начин, освен на ръка. И сега им плащаме на ръка. Ние сме голяма верига, ние от години плащаме заплатите по банков път. Въобще не сме го чакали министър Василев да се сети за това. Но сега, като почнахме от една година да работим с тези хора, на тях им плащаме на ръка. За големите фирми е по-лесно да плащат по банков път. Но когато това е невъзможно, законът не позволява, как да се съгласим. Това означава, че във всеки един момент може да бъдем глобени, че сме дали пари на ръка на някого от Молдова. Но как да стане – да му превеждам в Молдова парите? Пак казвам – ще има много голям отлив на кадри заради ЧСИ-тата. Това също е много голям проблем. Говорим за 50-60% в бранша.
- Как предлагате това нещо да се реши?
- Министър Василев да проведе среща с тези дружества и се реши да не удържат суми под минималния осигурителен праг, а само над него.
- Да ви върна на патентния данък. Защо смятате, че той ще проработи?
- Патентният данък го има в цяла Европа, той е за малките обекти. Не е за големи и средни. Плаща се на стол в началото на годината и повече никой не се занимава с теб. Но ние си говорим през медиите. Тези неща се решават, като седнем около масата.
- Имате ли предложения за решаване на други проблеми?
- С Министерството на туризма нямаме никакви проблеми, освен министърката да си подаде оставка.
- В областта на финансите какво друго трябва да се направи, за да стане законодателството по-работещо?
- Трябва да има диалог между държавата и организациите в дадения сектор, за който ще се променя нещо. Ние сме абсолютно против да се връща ставката по ДДС на 20%. Няма такава европейска практика, числата също показват, че нищо не го налага. Ако една мярка не е добра, това го показват цифрите. Ако цифрите показват, че от 2020 до 2023 г. са влезли по-малко пари в хазната спрямо периода от 2017 до 2019 г., то това значи, че мярката не работи. Ако се окаже обратното, то тази мярка работи и трябва да остане. Това не е политическо решение, а въпрос на цифри. Политическо решение беше по време на COVID и беше правилно взето от ГЕРБ. Това спаси бранша. Сега вече не говорим за политическо решение, а за фактология. 24 от 27 страни в Европа имат тази ставка от 2008 г. Няма нищо общо с пандемията. НАП да контролира, има 8000 служители. Ние също искаме да няма такива хора, които не дават касова бележка, защото това е нелоялна конкуренция. Но да хвърляш цялата вина върху бизнеса и административната тежест върху клиентите е несериозно при наличието на 8000 служители. В Германия те са 3500.
- Казахте, че отскоро наемате чужденци от трети страни. Какво наложи това?
- Да, от година и половина, след COVID. Защото по времето на пандемията кадрите избягаха от нашия сектор и се преориентираха към други сектори. И след това секторът остана нестабилен за хората. Единствено ние отваряхме, затваряхме, както помните. Хората се преориентираха и не искат да работят в този бизнес. Иначе има статистика на НСИ, която показва, че най-голямото повишаване на заплатите е в нашия сектор.
- От кои държави взимате хора?
- От Турция, Киргизстан, Казахстан, Молдова. Това са страните, откъдето най-често взимаме персонал. Сега вече и от Индия, Пакистан излизат на пазара с доста интересни кадри.
Това е той:
Завършил е бизнес мениджмънт във Виена
В ресторантьорския бизнес е от 2012 г.
От 2018 г. е председател на Българската асоциация на заведенията
София Симеонова
