- Г-жо Костова, какво показва картината на демографската статистика през 2023 г.?
- Като цяло няма някаква голяма промяна в тенденциите. Те са такива вече над 30 г. Намалява населението, предимно и основно от отрицателен естествен прираст, и 2023 г. също имаме такъв с почти 44 000 души. Или имаме повече умрели, отколкото родени. Последните няколко години имаме положителен механичен прираст, тоест имаме повече заселени лица в страната, отколкото изселени.
- За първи път виждаме толкова малко намаление на населението – само с 2229 души. Какво се промени миналата година, за да имаме такъв резултат?
- Тази година има повече заселени от чужбина. Най-големият поток е от Турция. През 2023 г. за първа година включихме малко над 9000 украински граждани, които пребивават на територията на страната. Те са добавени към нашето население. От Руската федерация също обичайно имаме голям поток. Също така и от Сирия, както и български граждани, които се връщат от различни държави по света, най-много от Германия и Италия.
- Големият приток на украински граждани беше, когато започна войната. Защо сега ги включвате тези 9000 украинци към населението?
- След като започна инвазията в Украйна, украинските граждани пребиваваха на територията на нашата страна с т.нар. временна закрила. Това е статут, при който те не подлежат на регистрация нито в регистъра на чужденците, нито в нашия регистър в ГРАО. В началото не отговаряха на дефиницията за обичайно пребиваващи, не бяха пребивавали 12 месеца у нас. Така че ние не сме ги включвали в населението. Имаме такова изискване от Евростат от миналата година тези, които наистина са на територията на страната и отговарят на дефиницията, да бъдат включени към населението. Съвместно с МВР и Държавната агенция за бежанците направихме едно сравнение в данните, които имаме. И тези 9000 души, които са добавени към населението, за тях със сигурност знаем, че пребивават на територията на страната към края на миналата година, били са 12 месеца в страната и са си подновили статута, самото разрешение. Въз основа на тези неща сме ги включили в населението за първи път. За 2024 г. по същия начин тези, които са останали на територията на страната, ще бъдат добавени към населението.
- Какви точно са критериите, за да бъдат включени чужденци към населението на страната?
- Трябва да са пребивавали 12 месеца на територията на страната – това е основният критерий. Източникът на тези данни е Регистърът на чужденците към МВР, който ние получаваме всяка година, и съответно правим изчисления въз основа на продължителността на статута, който получават, защото всеки статут си има продължителност – 6, 12 месеца, 5 години. И включваме към населението тези, които са пребивавали 12 месеца и имат статут, който предполага, че те ще пребивават повече от 12 месеца. Съответно хората, които получават хуманитарен статут или статут на бежанец, подлежат на регистрация в регистъра на населението към ГРАО, ние ги получаваме оттам и също ги включваме към населението.
- Значи можем да кажем, че за първа година през 2023 г. към населението са включени и украинските бежанци?
- Специално за Украйна, да. Иначе всяка година си включваме всички бежанци, които пребивават на територията на страната, плюс тези, които са получили статут на бежанец и хуманитарен статут.
- На какво се дължи големият приток от Турция? Може ли да се каже, че това са изселници от България, които се връщат в родината, или става въпрос за други чужденци, които просто преминават през Турция и влизат в България?
- Като цяло този поток винаги е бил голям, миналата година е малко по-голям от обикновено. Около 50% от тези хора са български граждани, другите са си турски граждани. Ние нямаме механизъм да изучаваме причината, поради която тези хора идват в страната. Предполагам, че тези, които са турски граждани, имат бизнес тук, фирми, предприятия. А тези, които са български граждани, сигурно идват по различни други причини, може би пак работа или нещо друго.
- Притокът от Руската федерация увеличил ли се е след началото на руската инвазия в Украйна?
- Той също малко се увеличи след войната. Като цяло имаме постоянен приток на хора от Руската федерация, но в последните две години е малко повече. От Сирия също има ежегодно между 3 и 4 хиляди души, които получават статут на бежанец и също се включват в населението.
- Но няма никаква гаранция, че всички тези чужди граждани ще останат още дълго време тук...
- Да, така е. В зависимост от причината, поради която са тук, дали е работа, дали е образование, те имат някаква срочност на тяхното пребиваване. Така че в момента, в който им изтече срокът на пребиваването, ние ги отписваме от нашия регистър и ги махаме от населението.
- Има ли засилен приток на българи, които се завръщат от чужбина?
- През последните 3 г. – по време и след ковид, наистина се увеличи притокът на българи, които се завръщат в страната. Но не знам дали това е устойчива тенденция и дали ще продължи и занапред.
- Откъде и колко са те?
- Най-много са от Германия, което е логично, защото най-много хора емигрират там.
- Може ли да се каже, че заради ковид българите са били принудени да се върнат в родината си и са си останали тук?
- Пак ще кажа, за съжаление ние нямаме никакъв механизъм да изучаваме причината, поради която хората мигрират от и във страната. Но предполагаме, че понеже точно по време на ковид се засили този миграционен поток на хората, които се връщат в страната, най-вероятно причината наистина е пандемията. Както знаете, ковид промени доста и начина на работа особено в европейските страни. Много хора вече работят от вкъщи. Но това са предполагаеми причини.
- Колко са напусналите България и колко са върналите се?
- Миналата година 15 000 души са емигрирали – напуснали са страната. И 56 800 лица са дошли да живеят в България. От тях по-голямата част са чужди граждани.
- Колко са българите, които са се завърнали?
- От тези 56 800 души 17 000 са с българско гражданство, а 39 700 са с чуждо.
- Това са тези, за които говорихме в началото – че са основно от Турция, Украйна и Руската федерация?
- Точно така.
- А какъв е притокът от държави от Западна Европа?
- Основно е от Германия, като оттам имаме и български граждани, както и чужди. Идват хора също от Великобритания, Гърция, Италия, Испания, Македония.
- Но като говорим за чужди граждани, това не означава непременно, че част от тях не са етнически българи, които са си сменили гражданството, нали?
- Да. Лицата, които имат двойно гражданство, ние ги водим като български граждани. Тези, които са само с чуждо гражданство – да, възможно е да има и етнически българи, но не можем да кажем.
- Какви са тенденциите при вътрешната миграция?
- От много години най-много хора се движат към градовете, като мигрират от малките към големите – София, Пловдив, Варна, Бургас. Следващият поток е от селата в градовете. От градовете в селата бяхме регистрирали най-голям поток през 2020 г. Той се дължеше основно на ковид и КПП-тата, които бяха направени тогава. Хората имаха проблем да се движат извън големите градове и много от тях си промениха настоящия адрес. Поради това беше регистриран и голям поток от градовете към селата, но той беше през 2020 г. Като цяло няма такава тенденция. През миналата година най-големият поток отново е град-град, като най-много хора идват в София естествено. Най-големите донори на София са областите около нея – Благоевград, София-област, Кюстендил. Вторият по големина поток е от градовете към селата, но като брой това са много малко хора – между 30 и 35 хиляди души, което по никакъв начин не може да повлияе върху населението нито в градовете, нито в селата. Няма как да е тенденция това, защото в България инфраструктурата облагодетелства големите градове. Но има хора, които поради това, че работят онлайн или поради друга причина, могат да седят на село и да извършат дейност. Но като няма условия, един ден тези хора, като имат деца, рано или късно ще се приберат в градовете.
- В кои градове се увеличава населението?
- През миналата година имаме увеличение на населението в няколко области. Расте населението на Кърджали, Бургас и Варна, като увеличението при Кърджали се дължи основно на този миграционен поток от Турция, за който говорихме. Увеличението на населението на Бургас идва по линия на украинските бежанци, които са позиционирани главно по градовете по крайбрежието. Но като цяло естественият прираст на всички области е отрицателен. Това, което увеличава населението, е механичният прираст – миграцията.
- Намалението на населението с едва 2229 души, при положение че предходни години то е намалявало с 30-40 хиляди души на година. Може ли да се промени демографската картина в дългосрочен план, ако тенденцията се запази?
- Този приток, който имаме последните години, не е достатъчен, за да подобри демографската ситуация. Виждаме, че населението продължава да намалява. Този отрицателен баланс на родени и умрели трябва да се компенсира по някакъв начин. Както между другото се случва в повечето европейски държави. Те имат отрицателен естествен прираст, застаряващо население, но пък имат много голям имигрантски поток. Можем сигурно да станем като тях, но трябва да се увеличи този поток, още повече хора трябва да идват тук. Може би по-устойчива трябва да е тази тенденция. Относно украинските граждани – хубаво е, ако останат. Те са образовани хора в активна възраст, но не знаем дали ще се задържат тук. По-скоро усилията трябва да се насочат към това младите българи да не напускат страната и евентуално, ако я напускат с цел образование, в което няма нищо лошо, да се връщат тук, за да прилагат своите познания, да работят в страната и да раждат деца в страната.
- По отношение на раждаемостта къде сме в ЕС?
- Раждаемостта е на средноевропейско ниво. Даже коефициентът ни на плодовитост, който показва средния брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен период, е най-висок в момента в ЕС. Раждаемостта ни също е на добро ниво. Като цяло това с ниската раждаемост е тенденция във всички развити страни. Няма как да очакваме в 21 век жените да раждат по три, четири, пет деца. Така че раждаемостта ни по-скоро е добра като цяло за страната. По-скоро изключително висока ни е смъртността, най-високата в ЕС. И другото, което е по-тревожно, че е висока т.нар. преждевременна смъртност. Това е отношението на починалите до 65 г. То е 20% при нас. Тоест всеки пети умира, преди да навърши 65 г. Това говори за лоша превенция и недобро здравеопазване.
- Какво е средното ниво в ЕС?
- Доста по-ниска е смъртността в ЕС – около 11 на 1000 в момента, нашата е 17,5 на 1000. Като има страни с 6,8 на 1000 смъртност – Ирландия и Люксембург. В Малта и Кипър е 8 на 1000. Всъщност ние, Латвия и Литва сме с най-висока смъртност в ЕС. Превенцията е изключително важна. Ние имаме и най-ниска очаквана продължителност на живота в ЕС. Това е много комплексен показател. Зависи от много неща. От климата, от генотипа, но зависи и от храненето, здравеопазването, чистотата на околната среда.
- Преодоляна ли е увеличената смъртност покрай ковид?
- Да, абсолютно се завърнахме към предишните си нива. Знаете, че през 2021 година имахме 148 000 умрели лица, през предишните 10 г. те са били между 105 и 108 хиляди. Това беше много високо ниво. Миналата година са 101 000 – връщаме се към обичайните годишни нива, даже малко по-добре, и се надявам това да е устойчива тенденция да намалява броят на умрелите.
Раждаемостта обаче се е увеличила спрямо 2022 г.
Това е просто добра новина, но все още не е тенденция. Раждаемостта може да се увеличи с някакви мерки, но няма как да е с много. Няма как да се очаква, че жени в развита държава, които са образовани и ходят на работа, ще раждат по три деца примерно.
- Какво показват другите основни демографски показатели?
- Застаряването на населението е проблем на всички европейски държави поради ниската раждаемост. Много по-малко деца се раждат и те не могат да заместят – специално в случая на България, поколенията, родени през 50-те и 60-те години на миналия век, когато са се раждали по 150, дори 160 хиляди деца на година. Тези поколения сега стават на 65-70 г. и няма достатъчен брой млади хора, които да ги заместят. Затова се получава този ефект на застаряване. Тоест има много повече възрастно население, отколкото младо. Като цяло това е проблем на социалната и осигурителната система. Тези хора са се трудили цял живот и се очаква сега, като се пенсионират, да получават едно достойно възнаграждение. Но все по-малко хора има в активна възраст и все по-малко хора осигуряват тези средства, с които да се плащат пенсии, и наистина това е основният проблем.
- Какво показват показателите за застаряване на населението?
- Един от нашите показатели, с които измерваме застаряването на населението, е средната възраст на населението. Тя се повишава от много години. Миналата година средната възраст беше 45,2 г. Коефициентът на възрастова зависимост е другият показател, който измерва застаряването. Той е 61 за м.г., което означава, че на всеки 100 лица в независимите възрасти 15-64 г. се падат 61 лица в зависимите възрасти – под 15 и над 65 г., което е висока стойност. Би трябвало да е под 50, за да може държавата да има достатъчно средства, за да осигурява най-малките и възрастните. Коефициентът на демографско заместване показва възпроизводството на активното население. Нашият е 69, което означава, че на всеки 100 лица, които излизат от трудоспособна възраст, влизат само 69. Ако имаме добри имиграционни потоци – млади хора, които да идват тук или да не напускат страната, тези коефициенти биха се подобрили. Но това вече е въпрос на политика.
- Какви са дългосрочните прогнози на НСИ за демографската картина?
- Прогнозите на НСИ са една проекция на населението, направена на база текущата ситуация. Въпросът е, че това не е необратимо. Ако се променят нещата, ще се променят и прогнозите, те не са заковани. Но иначе прогнозите не са много оптимистични. Прогнозата се разработва в три варианта. Първият е реалистичен и е съобразен с цялостното икономическо развитие. Прави се по методология на Евростат. Понеже се предполага, че всички живеем в една общност, спазваме едни и същи правила, в един момент, в една точка в бъдещето ще се срещнат всички наши демографски показатели, тоест няма да има такива големи разлики, както досега. Това е реалистичният вариант. Имаме и по-песимистичен и вариант при относително подобряване на ситуацията. При реалистичния вариант през 2035 г. населението ще падне под 6 милиона, а през 2075 г. ще бъде и под 5 милиона. Но това е при досегашното развитие на демографските процеси, а то винаги може да се промени.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е във Велико Търново
- Завършила е Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ в родния си град
- Магистър по икономика, специалност „Социално-икономическа информация“, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов
- От 1995 г. последователно е заемала експертни и ръководни позиции в Националния статистически институт
- От 2015 г. до настоящия момент заема длъжността директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ
София Симеонова
