- Г-н Дянков, критикуват Ви, че „политиката на постната пица“ през 2010 г. и 2011 г. е насърчавала износа, а бюджетът за 2024 г. развива вътрешното потребление. Каква е разликата от тогава и сега?
- Голямата разлика между бюджетите от 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и сегашното положение е, че тогава наистина имаше европейска и световна криза. Световните икономики не вървяха, българската икономика беше около нулата и приходите се събираха много трудно. Но дори и в това положение, тогава ние решихме да се придържаме към малък дефицит просто защото не знаехме какво ще дойде, колко тежка ще стане кризата.
Факт е, че през 2009 г. и 2010 г. европейската икономика все още креташе, но тогава се срина Гърция до нас, после Испания, имаше повторна криза в еврозоната. Ситуацията беше икономически доста по-сложна от сега, имаше голяма несигурност, която през 2011 г. се прояви. Не бяхме сигурни дали някои от големите икономики в Европа няма да тръгнат надолу, което се и случи.
В момента не сме в кризисен период, тъй като COVID отмина и официално не сме в пандемия.
Тази и следващата година са сравнително нормални икономически години за България. В тази ситуация е много трудно да се обясни защо и в нормални години сме на дефицит, който е около максималния праг, зададен от Еврозоната.
Това е големият въпрос. Защо за 2023 г. дефицитът е предвиден 3%, а за 2025 г. е предвиден 3,6%, както е записано в официалните документи на Министерството на финансите? Сега сме в нормално време, но какво ще правим, ако стане пак трудно?
- Финансовият министър Асен Василев пък каза, че политиката на малък дефицит е политика на „стабилната бедност“. Как ще отговорите?
- Това е типично популистко изказване на човек, който не е подготвен да е финансов министър, защото по-скоро иска да раздава, отколкото да събира приходи. Този тип мислене води икономиките рано или късно до това, което се случи в Гърция, в Испания и Португалия.
България е малка икономика. Ние не можем, както САЩ, Германия или Китай, да кажем: ние развиваме вътрешното потребление. Китай се опита да направи подобно нещо, между другото оказа се неуспешно, а е много по-голяма икономика. Няма как да кажем, че ще развиваме вътрешното си потребление и това ще вдигне икономическия растеж, а оттам ще се вдигнат доходите.
Забележителното, което липсва в този коментар, е как се вдига икономическият ръст? Министър Василев винаги коментира, че има различно мислене от предишните финансови министри. Предвижда увеличение на заплатите с 11% не само в публичния сектор. Това е нов феномен в публичните финанси, не само за България, но и в световен мащаб.
По принцип не е работа на Министерството на финансите да прогнозира развитието на средната заплата, тъй като основната част от работещите не са в публичния сектор. Да, в публичния сектор можем да кажем, че ще увеличаваме.
В частния сектор обаче заплатите зависят от политиките на компаниите. Това, което липсва в логиката на финансовия министър, е икономическият ръст. Той е зададен на 3,2%. Това е нормален ръст, но неособено висок.
Ако имаш висок дефицит и в същото време казваш, че с 11% ще се вдигнат всички заплати, голямата загадка е защо тогава икономическият ръст е заложен в проектобюджета за 2024 г. на 3,2%, а не примерно на 5% или 6%? Ако беше така, бихме казали, да - 11% ръст на заплатите, долу-горе звучи смислено.
Протест на служители на НСИ за заплати
Ръстът на заплатите би трябвало да отразява ръста на икономиката плюс ръста на инфлацията. Тоест ръст от 3,2% плюс 4,8% инфлация прави около 8% ръст на заплатите. Но дори и според новото икономическо мислене на министър Василев, в бюджета се появява дупка от 3%.
- Но за тазгодишния бюджет имаше прогнози за дефицит над 6%, а завършихме на 3%. Това не потвърждава ли тезата на финансовия министър?
- Служебното правителство в самия си край направи коментар за 6,4% дефицит. Това според мен не беше достатъчно обмислено. Идеята беше, че ако се приемат предложенията на тогавашните народни представители, дефицитът ще бъде много голям, не че реално е такъв. А поводът беше, че имаше невероятни популистки предложения.
Заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси
Реално никога не сме били заплашени от висок дефицит, това беше едно предупреждение към парламента да не използва несигурната политическа ситуация. Но това не проработи, а само уплаши хората.
Ще бъде интересно обаче да проследим с какъв дефицит ще завършим тази година, защото стана ясно, че за ноември приходите вървят добре, даже ще има излишък. Според мен да имаме излишък е малко вероятно, освен ако министър Василев не брои като приход големия външен заем, който беше взет през октомври. Ако приходът от заема се причислява към общите приходи на бюджета, тогава може да има излишък.
Очевидно е, че като се вземе голям заем, има пари в хазната, но заемът трябва да се изплаща. А освен това се плащат и всички разноски по този заем, които ще тежат на следващите години.
Така подадена информацията за излишъка е малко фалшива, за да изглеждат по-розови нещата. А относно, че “за първи път от 20 години имаме излишък през ноември”, това е свободен разказ на министър Василев.
Излишъци за ноември е имало през 2009, 2010, 2014, 2016, 2018 и 2019 г. Просто през ноември традиционно има малки разходи и авансови вноски по корпоративния данък.
- В проектобюджета за 2024 г. не се надхвърля максималният дефицит за влизане в еврозоната. Защо това да не ни устройва?
- Като цяло факт е, че за 2024, 2025 и 2026 г. в тригодишната прогноза са заложени дефицити около 3%. Според мен обаче това е много плашещо. Никой друг финансов министър не си го е позволил досега, защото е игра с огъня. Вземат се повече и повече заеми, но те трябва да се изплащат от някой, не изчезват. Каквото и да е икономическото мислене, вариантът да влезем в дългова спирала като Гърция, да обявим банкрут и след това да се обясняваме защо не можем да плащаме заемите е много вероятен.
- Има ли опасност да изпаднем в ситуация на „гръцка криза“?
- Ние традиционно в последните 20-25 години сме в добра финансова ситуация. Ще ни трябват няколко години от управлението на Асен Василев, за да изпаднем в „гръцка криза“. Но пък той се старае много в това отношение.
Не смятам, че има подобна опасност за 2024 и 2025 г. От друга страна, още сме под 60-те процента критерии за влизане в еврозоната. Това, което със сигурност няма да стане, е през 2025 г. да влезем в еврозоната.
Виждам, че започнаха да коментират, че едва през юни 2024 г. ще се знае дали ще влезем или не. Официално Европейската комисия ще ни каже това около 1 юни, но още на 15 януари, като излязат резултатите от инфлацията в България за 2023 г., ще знаем колко сме далече от влизането.
Определено сме доста далече от средната референтна инфлация. Съответно си знаем, че няма как да влезем в еврозоната. Инфлацията се вдига точно с по-големия дефицит.
Политиките и за тази, и за следващата година, и за предишните години, когато Асен Василев беше министър, са проинфлационни. Вдигаш инфлацията, като харчиш повече, отколкото са ти приходите. Ще бъде интересно как ще се обясни това, че няма да влезем в еврозоната и какви ще са доводите.
- Какво мислите за Бюджет 2024? Вероятно между първо и второ четене ще има много поправки.
Първо, да кажем, че сме в нова ситуация на ново политическо мислене, при която Министерството на финансите предлага необмислени неща и ролята на парламента е да ги връща. А обикновено е обратното, финансовото министерство е консервативната сила в бюджетната процедура и след това различни политически групи в парламента започват да наддават.
Обаче има и нещо положително и то е, че България се превръща в парламентарна република и в парламента има повече разум. По мои изчисления между приходите и разходите се отваря дупка от 5-5,5 млрд. лева, които реално няма да се съберат.
Наскоро 2,5 млрд. лв. от така наречената такса за пренос на енергия от „Газпром“ се отдели, така че дупката се намали наполовина. Около 1 млрд. лв. от капиталовите разходи се определиха за конкретни проекти, което според мен също ще помогне да е по-реалистична прогнозата.
След тези две стъпки остават някъде около 2 млрд. лв., които са твърде нереални в приходната част и трябва да се намалят. Ако не се намалят, в следващите дни от бюджетната комисия, а след това и в пленарната зала, означава, че ще имаме по-висок дефицит от 3% за следващата година. Парламентът проявява здрав разум. Някакво мнозинство, не само от управляващата коалиция, очевидно се организира. „Има такъв народ“ например се проявяват като истински либерал-консерватори напоследък, което е добре.
- За да се намали дупката в бюджета, не трябва ли да се режат разходи?
- Това е третият бюджет, който отразява новото финансово мислене на министър Василев. То се състои в следното: слага се бомбастична сума за инвестиции в инфраструктура, след което само една трета от нея се реализира и от тези спестявания се намалява дупката в бюджета. Това стана 2021 г., стана и тази година.
През юли, когато се прие окончателно бюджетът за 2023 г., бяха заложени 8,4 млрд. лв. за цялата година. Реално ще се изхарчат около 3,5 млрд. лв. Почти 5 млрд. лв. е разликата между заложеното и реализираното.
Същото ще стане и следващата година, ако няма достатъчно приходи, ще има по-малко инвестиции в инфраструктура. Това е странно, защото инвестирането на публични финанси в инфраструктура дава работни места, дава по-високи заплати. В този бюджет липсва точно тази логическа връзка.
Ако искаш да увеличиш вътрешното потребление, трябва да имаш повече и по-добре платени работни места.
- Тоест капиталовите разходи са някакъв буфер?
- Ако се проверят бюджетите не само по мое време, а като се започне още от 2005 г. и се стигне някъде до 2018 г., без нито една година да има разлика, това, което е харчено за публична инфраструктура, винаги е повече от това, което е заложено в първоначалния бюджет. Мисълта е била тази - ако спестиш нещо, го влагаш в инфраструктура, защото, от една страна, България се нуждае от инфраструктура, от друга – това води до по-висок икономически растеж.
Това е виждането на пет-шест финансови министри. Асен Василев вижда точно обратното. Залагат се големи суми, за да се покаже, че се изгражда нещо, но хората не са слепи, те виждат, че нищо не се строи.
Големите проекти запустяват. Коментарът, който дойде от ГЕРБ и от ДПС да се заложат конкретни инвестиции в общинските бюджети за около 1 млрд. лв., беше добър, защото се вижда, че или харчиш точно за тези проекти, или не ги изпълняваш. Но за държавните проекти на национално ниво това все още не е заложено. Надявам се, че ще бъде една от новите стъпки, като се приема бюджетът, да е ясно конкретно за всеки проект колко ще се изхарчи.
- Как гледате на предложението на всеки две години да се вдигат данъчните оценки на имотите?
- Като цяло е добре да има по-реалистични данъчни оценки на имотите, защото това не се е случвало от 14 години. Последното по-значително увеличение е било през 2008 г. Има доста значително несъответствие между това, което се декларира, и реалистичните данъчни оценки. Това обаче трябва да стане с по-смело решение на Министерството на финансите, което да каже – вдигаме прага ние, на национално ниво, защото знаем, че ако го оставим на кметовете, огромната част от тях няма да посмеят да направят тази реформа. Най-малкото, защото са под директен обстрел от хората и ще си загубят мнозинството в общинските съвети.
Да се прехвърля реформата изцяло на общините не върви с иначе популистичния тон на бюджета. Редно е да се каже: правим повече консумация, повече потребление, заради това вдигаме основната ставка на национално ниво, за да се помогне на кметовете. Оттам нататък да се каже на кметовете: ако искате да правите нещо допълнително, го правете.
На местно ниво те могат да променят или нагоре, или надолу, но на национално ниво да е ясна ставката. Финансовият министър не смее да направи това, както не смее и да върне ДДС на ресторантите отпреди пандемията. 99 от 100 финансови министри щяха да го направят, защото е смислена стъпка. Интересно е, че самото министерство за проектобюджета за 2023 г. беше сметнало, че ако се вдигне ставката на 20%, това ще се отрази с 645 млн. лева повече приходи за 2024 г.
В сегашния проектобюджет за 2024 г. същата сметка е само за 305 млн. лева. Как е възможно едни и същи хора да смятат и само за три месеца драстично да се стопи прогнозата за приходите от тази мярка? На мен това ми говори, че има малко „ала-бала“ в проекта за Бюджет 2024.
Това е той:
Симеон Дянков е роден в Ловеч
Завършил е елитната езикова гимназия в родния си град
Следва икономика в САЩ и след това работи в Световната банка
Вицепремиер и финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов
Председател на Надзорния съвет за Европейската банка за възстановяване и развитие
Преподавател и директор на научен център по икономика в Харвард
Преподавател в Икономически университет в Лондон
Сияна Севова
