- Г-жо Дариева, през изминалата седмица бе изслушването на новия състав на ЦИК, как се справиха кандидатите?
- Кандидатите демонстрираха сходни приоритети: възстановяване на доверието в изборите, по-добра подготовка на изборната администрация, повишаване на прозрачността и по-широко използване на дигитални решения, т.е. модернизиране на организацията на изборите. Различията бяха основно в конкретните предложения – от публичен регистър на избирателите и развитие на машинното гласуване до промени в организацията и обучението на изборните комисии. Бъдещият председател Георги Хорозов, който бе издигнат от „Прогресивна България“ (ПБ), постави акцент върху прозрачността като водещ принцип в работата на ЦИК. Десислава Абрашева заяви подкрепа за мерки, които улесняват избирателите, особено тези в чужбина. Зинаида Златанова подчерта, че честните и свободни избори са основна гаранция за функционирането на демокрацията. Йордан Василев предложи по-широка дигитализация на изборния процес за ограничаване на грешките и манипулациите, а Лазарина Харалампиева насочи вниманието към подобряване на обученията и методическите указания. Направи ми впечатление акцентът от Стоянка Бакалова-Цветкова, която се обяви срещу публикуването на междинни социологически данни в деня на вота. Анна Александрова от ГЕРБ-СДС постави като приоритет повишаването на професионалния капацитет на изборната администрация. Алина Добрева от ПП-ДБ заяви, че ще се работи за по-високо обществено доверие, а колежката ѝ Вяра Тодева предложи създаване на публичен регистър на избирателите и развитие на системите за машинно гласуване.
- Трябва ли да се върви към нови промени в ИК относно механизма на излъчване на членовете на ЦИК и СИК?
- Има сериозни аргументи за нови промени в ИК относно формирането както на ЦИК, така и на секционните комисии. Въпросът не е дали, а в каква посока ще са те. В действащия модел партийният принцип е определящ. Идеята е да има взаимен контрол между политическите сили. От видеонаблюдението обаче видяхме, че този механизъм не работи, особено в по-малките населени места. Има и още един практически проблем: доколкото членовете се набират чрез партийни квоти, те често не са професионално подготвени, а обучението е кратко и се провежда непосредствено преди вота. Това води и до съществени неблагополучия. За да се повиши доверието в изборния процес, най-реалистичната посока не е пълната деполитизация, а по-скоро смесен модел с елементи на професионална изборна администрация. Т.е. ЦИК да се избира с по-широко парламентарно мнозинство и след публични изслушвания. Част от членовете на РИК и СИК да бъдат професионално сертифицирани и подбирани чрез конкурс. Да се създаде постоянен регистър на обучени изборни експерти, които да могат да участват в различни избори, независимо от партийната принадлежност. Така би се съчетал демократичният политически контрол с по-висока професионална компетентност и устойчивост на изборната администрация.
- Кабинетът „Радев“ е на власт месец и половина. Успява ли да запази одобрението, с което влезе в управлението?
- На отминалите парламентарни избори на 19 април гласуваха 51,11%, или над 3,360 млн. души. ПБ получи близо 45% от вота. За нея гласуваха почти 1,445 млн. души. Волята на мнозинството е ясна. Тази консолидирана подкрепа е израз на желанието за по-продължителен период на спокойствие на политическата сцена при яснота кой носи отговорност. Всъщност отговорността, наред с почтеността, се откроява като най-търсената обществена ценност според 55% от пълнолетните българи. Данните от проучванията през последния месец показват ръст в положителните нагласи към работата на основните институции - парламент и правителство. Кабинетът на Румен Радев започна мандата си с 45% положително отношение спрямо 36%, които изразяват негативно мнение. Стартовият баланс е положителен. Тепърва ще видим как ще се развиват тези тенденции.
- Смятате ли, че правителството успява да оправдае очакванията на гражданите?
- Понастоящем кабинетът се ползва с подкрепата на близо 9 от 10 от избирателите на ПБ, но също така и с по около 1/4 от тези, които се определят като избиратели на ДПС, ДБ и ПП. Подкрепата за кабинета не е консолидирана само в рамките на собствения им електорат. Низ от събития благоприятстват новата власт - разкрития, задържането на дълго издирвания прокурорски син например. Това е само първата стъпка. Очакванията са за успешен процес по правораздаване, който да възстанови загубеното усещане за справедливост. От това зависи как ще се развиват нагласите към МС.
- Какво би застрашило бъдещето пред кабинета – проблемите с хазната и бюджета, процедурата за свръхдефицит, мерките за цените?
- Водещи са очакванията да спрем да обедняваме. Развръзката по две основни теми е залогът за бъдещето на новата власт - дали ще се разклати, или ще се стабилизира и ще продължи устойчиво. Едната тема е бюджет, цени и доходи, а втората е правосъдието и възстановяването на справедливостта.
Факторите, които влияят в положителна посока и стабилизиране на кабинета, са поне 3. Първият фактор е инерцията в подкрепата за Радев и екипа му. Кредитът на доверие към тях не е изчерпан. Вторият е толерантността заради разбирането, че модел не се сменя за 6 месеца. Настоящото 107-о правителство встъпи в длъжност на 8 май със заявка за демонтирането на този олигархичен модел. Третият фактор е разбирането, че проблемите са наследени.
Както има тенденции в положителна посока, така има и фактори, които влияят в негативно. Такива са организационните дефицити и слабости на ПБ. Второто е неопитността. Липсата на опит проличава както политически, така и институционално. Забелязва се и в сферата на партийното строителство, където тепърва трябва да се работи активно. Виждаме сериозни проблеми в комуникацията на ПБ. Относно хазната и бюджета там заявката бе за стабилизиране чрез оптимизация на разходите, като се запазят социалните плащания и без да се вдигат данъците. Тази заявка има за цел да се успокоят хората и да се осуетят претенциите за увеличение на заплатите, които бяха много силни в определени сектори. Каквито и да са непопулярните мерки, времето им е сега. Президентските избори са на хоризонта - в края на октомври. За да отшуми ефектът на тези непопулярни мерки, те трябва да се предприемат максимално бързо. Т.е. да се остави време, за да отмине негативният ефект от непопулярните мерки.
- Споменахте рязане на разходи, на този фон как се възприема спорът за осигуровките на чиновниците?
- Тази мярка е непопулярна само за представителите на държавната администрация, но не и за останалата част от обществото. Нужна е реформа, но с диференцирани решения по сектори, а не механично и еднакво за всички.
- До президентския вот има около 4 месеца, закъсняват ли партиите с обявяването на кандидатите?
- Предвид времевия хоризонт партиите изглеждат закъснели с номинациите. Според класическата предизборна логика кандидатът за президент се нуждае от време, за да изгради национален образ, да формира екип и да наложи посланията си. В българската политика обаче президентските кандидатури често се обявяват сравнително късно, особено когато става дума за фигури с висока разпознаваемост и когато партиите изчакват социологическите данни или стратегически обмислят възможни коалиции. Практика е основните политически сили да избягват ранни номинации, тъй като предпочитат да държат опциите си отворени. По-важният въпрос не е дали кандидатът е обявен, а дали вече е избран вътрешнопартийно. Ако една партия има готов кандидат, но изчаква удобен момент за обявяване, това е тактика. Ако обаче още няма решение кого да издигне четири месеца преди вота, то вече може да се говори за закъснение. За по-големите формации ранното обявяване носи и рискове. Кандидатът става мишена за атаки по-дълго време. Може да „изгори“ преди същинската кампания. Политическата обстановка може да се промени. Затова не е необичайно фаворитите да бъдат представяни едва 2-3 месеца преди вота или непосредствено преди кампанията. Ако до 1-2 месеца няма ясни номинации от основните партии, това ще е сигнал за колебание и за липса на консенсус вътре в самите партии. Ако кандидатите започнат да се появяват през лятото, това би било в рамките на обичайната българска практика.
- Какви са шансовете пред една президентска двойка в лицето евентуално на Андрей Гюров и Георги Кандев?
- Ако такава двойка действително бъде издигната, шансовете ѝ ще зависят не толкова от личните качества на двамата, колкото от това кой ги издига, срещу кого се изправят и дали успяват да излязат извън традиционния електорат на ПП и ДБ, който към момента успяват да уплътнят. От гледна точка на профила Гюров и Кандев изглеждат като комбинация между експертност и сигурност. Гюров носи образ на финансист и управленец, а Кандев на професионалист от системата на вътрешната сигурност, с кариера в МВР и с международен опит. Нито Гюров, нито Кандев обаче имат доказана способност да печелят масов мажоритарен вот. Президентските избори у нас обикновено се печелят от силни публични личности с висок емоционален заряд, а не от експертни фигури. Ако бъдат възприети като партийна кандидатура на ПП-ДБ, това може да ограничи разширяването на подкрепата за тях извън собственото ядро. Това ще е проблематично. Ако погледнем на президентския вот като на състезание с два етапа - първи и втори тур, то шансовете им за достигане до балотаж биха били реални, ако зад тях застане консолидирано цялото пространство на ПП и ДБ, а останалите опоненти са разпилени. За втория тур ще им е нужна подкрепа далеч отвъд традиционните симпатизанти, включително сред по-консервативни и периферни избиратели. Това засега изглежда по-трудната задача. Това би била конкурентна кандидатура, без да е фаворит. Такава кандидатпрезидентска двойка по-скоро би започнала кампанията като претендент за балотаж.
- А възможността за подкрепа от страна на ГЕРБ?
- Подкрепата от ГЕРБ може да дойде само за надпартийна кандидатура. От гледна точка на номинацията на Гюров това не ми се струва особено вероятно. Ключов въпрос за опозицията е кой ще отиде на балотажа срещу кандидата на ПБ. Задачата пред ГЕРБ се утежнява от това, че традиционно се представят слабо на президентски избори.
- ПБ и Радев ще издигнат своя кандидатура за държавен глава или ще застанат зад Илияна Йотова?
- Към момента по-вероятният сценарий е Радев да подкрепи кандидатура, близка до неговия политически кръг. Йотова вече заема президентския пост и публично не е изключила възможността да се кандидатира за пълен мандат. Ако следваме чистата политическа логика, открито противопоставяне между Радев и Йотова би било трудно обяснимо пред избирателите. Двамата бяха избирани два пъти като обща президентска двойка и дълго време са възприемани като част от един и същи политически проект. Все пак има и друг сценарий. Ако Радев реши да се ангажира по-пряко със своя партийна формация, той може да предпочете по-ярка политическа фигура, която да продължи тази линия. Тогава не е изключено да се появи кандидат, различен от Йотова. Засега обаче няма публични индикации за такова решение. По-вероятният сценарий е Йотова да се кандидатира и да получи подкрепа от Радев. Важното е как тази подкрепа ще бъде формализирана. Ключовият политически въпрос е не толкова кого ще подкрепи Радев, а дали неговият личен рейтинг и електорат могат да бъдат прехвърлени на друг кандидат. Историята показва, че това рядко става автоматично. Дори много популярни президенти трудно предават подкрепата си на наследник. Затова, ако Йотова се кандидатира, тя ще трябва да спечели изборите не само като наследник на Радев, а и със собствен политически профил, какъвто системно изгражда.
Това е тя:
Магистър по социология от СУ „Св. Климент Охридски“
Социолог с над 20-годишен опит в електоралните и маркетинговите проучвания
Автор на публикации по темите на европейската интеграция и политическите нагласи
Управител и основател на агенция НАСОКА
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Тихомира Михайлова
